Автор: о. Николай Лудовикос

А когато излезе на брега, срещна Го от града един човек, който от много години имаше бесове и не обличаше дреха и в къща не живееше, а по гробищата. Той, като видя Иисуса, извика, падна пред Него и с висок глас рече: какво имаш Ти с мене, Иисусе, Сине на Бога Всевишний? Моля Ти се, не ме мъчи! Защото Иисус бе заповядал на нечистия дух да излезе от тоя човек; понеже от дълго време го мъчеше, тъй че го връзваха с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше оковите, и гонен биваше от беса по пущинаците. Иисус го попита и рече: как ти е името? Той рече: легион; защото много бесове бяха влезли в него. И те молеха Иисуса да не им заповядва да идат в бездната. А там по рътлината пасеше голямо стадо свини; и бесовете Го молеха, да им позволи да влязат в тях. И им позволи. Като излязоха бесовете от човека, влязоха в свините; и сурна се стадото низ стръмнината в езерото и се издави. Свинарите, като видяха станалото, избягаха, та разказаха в града и околността. И излязоха да видят станалото; и като дойдоха при Иисуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при нозете Иисусови, облечен и със здрав ум; и се изплашиха.
А ония, които бяха видели, разказаха им, как се спаси бесният. И целият народ от Гадаринската околност Го молеше да си отиде от тях; понеже бяха обвзети от голям страх. Той влезе в кораба и се завърна
“ (Лука. 7:27-37)

В тези случаи някои се изкушават да попитат, Бог не носи ли някаква отговорност за човека, който е изпаднал в това положение? Да го кажа по друг начин – възможно ли е случилото се да е изцяло отговорност на човека? Защо Бог допуска нещо подобно? Разбира се, знаем, че Бог не позволява подобно нещо, но ние отваряме пътя към тези страшни възможности. Как се вижда, че Бог не допуска това? Вижда се от един въпрос в текста, който е много значителен. Когато дошъл часа и Христос застанал пред обсебения от зъл дух човек, му задал един странен въпрос. Казал му: „Как ти е името? Как се казваш?“

Това е една много важна подробност. Нима Христос не разкрил имената на учениците? Христос, Който казал (на Натанаил): „преди Филип да те повика, когато ти беше под смоковницата, видях те“?Не Той ли изпитваше сърца и вътрешност“ (Откр. 2:23)? Как в този момент не знае името на демона? Демоните според Новия Завет и опита на Църквата са личности, не са безлични сили.

„Как ти е името?“ Ама не знаеш ли името ми? – Е, не го знае. Защо? Внимавайте! Защото Бог знае имената, и в случая Христос, само на нещата, които Сам твори и които Сам Той назовава. Назовава нещата, които познава, и познава тези, които създава. Останалите имат свое име. Защото не искат името, което Бог ще им даде. Името е призив, с името ти те зова някъде. „Зове овците си по име и ги извежда“. Докато овцата, която не иска да има име от Пастиря, очевидно има свое име, което може да променя, както е мода днес, както си иска, защо да има само едно име? И днес да се казваме така, утре по друг начин и да сменяме и характеристиките – душевните,  интелектуалните, половите, да нямаме постоянна сексуална идентичност. Но ние даваме това име на себе си.

И в онзи момент Бог, ако Го доближим, и ни попита:

„Как ти е името сега? Какво е това, което правиш сега? Не го разпознавам…“ – какво ще отговорим?

Бог ни разпознава само когато Му принасяме нещо: „Тези Твои дарове от всичко, което е Твое, принасяме на Тебе, за всички и заради всичко“. На друго място чуваме страшните думи: „…Не в Твое ли име пророкувахме? И не в Твое ли име бесове изгонвахме? И не в Твое ли име много чудеса правехме?И тогава ще им кажа открито: никога не съм ви познавал“. Да направиш едно чудо в името на Христос в даден момент не означава, че принасяш себе си и живота си на Него, че създаваш връзка с Него. Това е много тънък момент. И дяволът точно това прави. Движи се в Божието миросъздание, знае, че узурпира миросъзданието, но отказва да признае Източника на това миросъздание, да се свърже с него свободно и да принесе себе си и своето произволение на Благото, което постоянно среща.

И така, днес имената са станали твърде много. И най-вече са станали произволни. И по този начин човекът не може повече да съзре Божието благоволение. Струва му се, че Бог не благоволи към неговите дела и не снизхожда. Във Вавилон Бог не снизходил, делото било великолепно, по човешки било много добро, чудовищно добро. И съм сигурен, че технократите от онази епоха го издигнали до небето, казвайки: „Живеем в епохата на Вавилон“. В крайна сметка Вавилон имал едно друго име. Докато за едни Вавилон било името на успешно обладаване на цялото миросъздание от страна на човека, успели да направят нещо чудовищно голямо, накрая останало името на смешението. Защото тези, които го направили, не го направили по Бога. Затова Бог допуснал да се объркат. Защо се объркали? Защото амбициите били многобройни. Конфликтите били огромни. В граденето на едно общо социално дело амбициите са многобройни, ако не са по Бога. Ако са по Бога, се обединяват, защото всички искат това, което Бог иска.

Затова виждате как банди се разпадат, демонични пълчища биват разрушени, дяволски режими се разпадат, защото дяволът няма вътрешна съгласуваност. Не мислете, че демоните се обичат помежду си, те си сътрудничат, но не се обичат. Не знаят какво е любов. За тях тя е напълно чуждо нещо, именно защото гордостта е разрушила всичко в тях. Вавилон е името на човешката автономия, в името на автономията идва пълната анонимност или мултианонимност, където човек не знае кой е. Това е много е важно.

Вчера четох една статия за една партия, която управляваше в близкото минало и казваш: „Е, тези не знаят кои са, не знаят какво искат. Защо?“ – защото реално искат само властта. Оттук, когато имаш власт, не трябва да имаш идентичност. Ако аз сега искам някой да гласува за мен и да ме избере, не трябва ли да се представя като някой, който прави това, което всеки от вас иска? Два пътя имам – или да ви убедя за една велика визия, но тогава рискувам да не ви убедя, и следователно да не ме последвате, или да ви осмея всички, както правят от конкретната партия, сменяйки често форми и идентичност, за да може да измамят и да спечелят властта. Как ти е името? Никой не знае.

Когато Авраам влиза във връзка с Бога, Той от Аврам внезапно го нарича Авраам. Оттук нататък ще имаш друго име, с което ще те знае цялата история. Името показва един завет между Мен и теб. И придобиваш личност во веки, когато създаваш връзка с Някого, Който е единствената и неизменна Личност. В противен случай, когато цялото ти съществуване е ефимерно и искаш да успееш, сменяш името си, или оставяш да ти дават различни имена, за да можеш да постигнеш това, което искаш. Но тогава Бог не те познава, не се занимава, занимава се по един косвен и далечен начин.

Но в степента, в която вършиш свободно тази работа, която върши дяволът, – Бог ще те попита: „Как ти е името? Хайде излез оттам!“ Страшно нещо. Ще те попита кой си, но и ще те изхвърли вън. Оттам, където си мислиш, че си стъпил твърдо. Кой мислиш, че си – Хитлер? Хайде вън. Хилядолетен райх? Вземали и деца. Създали една клиника във Франция и избирали чиста кръв, не от коне, а чистокръвни хора за арийската раса, за хилядолетния райх, който приготвяли, но който приключил няколко седмици, когато този план започнал да се осъществява. Идва ти да се смееш, всъщност да плачеш, защото самозаблудата на дявола e толкова голяма, че вярва, че ще създаде състояние, което Бог ще признае накрая. Едно царство на злото, в което няма да важи нищо, никакъв закон и ще е царството на абсурда (παράλογο). Защото Бог е разумен (λογικός), и дяволът мрази Бога, той е противоположното на Бога, става зъл, защото Бог е добър, ако Бог бе зъл, дяволът щеше да е добър. Винаги е обратното на Бога и винаги казва обраното на това, което трябва да каже.

И по тази причина е изключително уплашен, защото е изключително самотен, затова и предизвиква страх. Винаги уплашените предизвикват страх, те изпитват нужда да те плашат. Дяволът е много уплашен, защото е много самотен, няма нито Бога, нито някой до себе си. И такива прави тези, които го следват. Ужасени, уплашени и много агресивни.

Завчера едно много добро семейство ми каза: „Пращаме малкия ни на уроци по таекундо. За самоотбрана, не е ли добро?“ Те са християни. И им казах: „Много хубаво правите. Но отбраната е форма на нападение“. Ако аз стоя отбранително  срещу вас, и чакам кой ще ме атакува, не е нужна никаква друга атака, а вече съм срещу вас. Също така таекуондото и всички тези бойни изкуства те учат как сам да решиш проблемите. Аз ще съм спокоен, calm down. Какво ще рече „спокоен съм“? Спокоен ли си? Не си, а си изключително уплашен и смутен, но така трябва да изглеждаш и ако постигнеш този покой, злото ще е още по-голямо; и никога няма да извикаш: „Какво е това зло?! Боже помогни!“ Не можеш да го кажеш, защото това са философии, в които няма Бог. Будистът никога не казва: „Боже, помогни ми!“ Не знае, не съществува такъв отговор. Няма такава връзка. Следователно гледа да придобие мир, да стане камък, ако е възможно, да не разбира нищо, за да може да контролира реакциите си и да може да ти стори най-голямото зло в момента, в който го атакуваш. Колко хубаво! Казах им: „Простете ми, но аз не бих препоръчал това“.

И въобще всичко това го е създал естественият човек без благодатта, за да може да се изправи на нозете си в една епоха, в едно състояние, където Бог не отговаря и не отговаря, защото не ни познава. Ако аз имам за цел да завладея моите бедни ближни и да им взема парите и да имам власт над тях, Бог не иска това, сякаш съм влязъл в пространството на анонимността, както казахме преди. Следователно трябва сам да създам това, измисляйки чудовищни техники, изкуствена власт, изкуствена помощ, изкуствено налагане, където всичко има една цел, която Бог не знае, което означава, че си предаден на този, който не иска да те знае, но те използва – на дявола, който те мрази дълбоко, който има изключително малка идея, както и турците имат много малка идея за нас: „Какви са тия гърци? Нищо не са! Нищо, някакви роби, някакви псевдославяни, някакви псевдоаравнити, те са смесица, от кол и въже“. Така казват за нас. Така точно прави дяволът, презира човека изключително много, иска го изключително уплашен и играе с неговите страсти. И идва с наглост, като властимащ. Кой му е дал тази власт? Аз. И ако види някой, който не му дава власт, се паникьосва и бяга, търкаляйки се.

Това като коментар за името. Да не чуем и ние някога тези страшни думи: „Как ти е името? Никога не отговори на Моя призив, на името, което ти дадох. Кой си ти? Какво правиш? И какво искаш?“

Това е най-лошото от всичко. Ако някой е анонимен, не знае какво иска. Всичко това, което иска, реално е незначително, противоречиво, безумно и най-вече никого не интересува. Всъщност дори него самия.

Човекът пък, от когото излязоха бесовете, Го молеше да бъде с Него; но Иисус го отпрати и рече: върни се в къщата си и разказвай, какво ти стори Бог

Молил го да вземе с Него, но не го взел. Защо? – защото е много уплашен и изтощен. Странно. Христос предпочита апостолите, които не Го разбират много-много, които още нямат много вяра, но стоят до Него свободно. Ако беше взел човека със Себе Си, би казал: „А-а-а, видя ли, че те излекувах! Сега ще си тук, даваш ми твоя живот и съществуване!“ Или Христос би трябвало да каже: „Естествено, че трябва да дойдеш с Мен! Не разбрах, къде другаде ще ходиш?!“

Но понеже го вижда изтощен, много уплашен от това, което преживял,и зависим, му казва: „Виж, върви у дома си и свободно да разказваш какво ти стори Бог. Стани апостол в дома си, в семейството си. А не да дойдеш с Мене“. Защото тук свободата е загубена – ако се загуби свободата, връзката винаги е катастрофална. При нас, свещениците, идват такъв тип хора. Особено ако чуят нещо, което им харесва, се залепват за теб и ти казват: „Не мога никъде другаде да отида, завладя ме напълно! С това, което говориш и правиш, само с теб мога да се справя“ – но това е катастрофа. С математическа точност тази връзка ще доведе до зависимост и след това до конфликт, защото другият ще претендира да те притежава лично и напълно, ще те съди постоянно…

превод: Константин Константинов