Автор: прот. Игор Рябко

Нашето време се характеризира с огромно изобилие от духовни книги и полезни поучения. Това прекомерно изобилие поражда едно тежко заболяване – „неусвояемостта” на духовната литература. Четейки с ума си една след друга страница, ние нямаме достатъчно време да я обмислим и да я усвоим със сърцето си. За да се случи това е необходимо време и достатъчно сили за разбиране. По-добре е да се спрем само над едно наставление и бавно да го осъзнаем, да проникнем с душата си в неговия вътрешен истински смисъл и така ще извлечем повече полза отколкото от цяла книга, прочетена набързо.

Човек, който бавно и дълбоко потъва в сладостта на молитвата, богослуженията и духовната литература, по-често се възнаграждава с Божията милост, отколкото от сръчните, но незадълбочени души, плъзгащи се по повърхността на духовния живот. Който иска да постигне колкото е възможно повече и по-бързо, съумява да разбере малко или почти нищо, защото отвътре вече е пълен с арогантност и самонадеяност. А който търси само трохичка благодат, може да намери цялата ѝ пълнота, тъй като се е смирил под мъдрата Божия ръка.

Господ се разкрива на простите младенци и се крие от „мъдреците“. Който чете Евангелието, но не го направи свой начин на живот, никога няма да разбере същността на Христовите заповеди. От друга страна, този, който отдава цялото си сърце на Бога, се изпълва с евангелския дух и се преобразява от благодатта на светостта.

Борбата с помислите в началото на духовния живот и пребиваването в благодатта и мира на сърцето, очистено от Светия Дух, в крайна сметка се извършва на едно и също бойно поле – нашето съзнание. Човекът, който е получил единение с Бога, външно не се различава от другите хора, но преобразеното му сърце живее в един свят, непознаваем за тях. Нито светската радост, нито светската скръб докосват дълбоко спокойните дълбини на такава душа, защото в нея живее друга радост. Тази, която не е от този свят, радостта, подарена от Христос.

Целта на всяка духовна практика е винаги една и съща – съвършеното единение на душата с Отца чрез Христос в Светия Дух и нейното утвърждаване в Единната Неделима Троица навеки. Иисусовата молитва е ключът, с който отваряме портите на деня и нощта. Християнинът се събужда с думите: „Господи Исусе Христе, помилуй ме” и заспива със същите думи. Придобиването на това умение е много полезно, защото по този начин началото и краят на нашето бодърстване се осветява от Божието Име.

Най-трудното нещо в наше време е да разберем същността на спасението, защото вместо него често ни се предлагат многобройни уловки на фалшиво благочестие, една бутафория на духовния живот. По-добре е да оставим целия този празен лъжедуховен фарс и да насочим всичките си сили към придобиване на молитвата и пречистването на душата от помислите.

превод от руски: Мартин Димитров

 

Реклама