Автор: митр. Антоний (Паканич)
Господ създаде човека с една единствена цел – за общуване със Себе Си. Да стане човекът Негов събеседник. Това е най-високата чест и блаженство.
Събеседник на Бога
Бог е любов. И от любов към човека, Той го създаде. Създаде го от небитието и му дари вечност.
Разбира се, Бог е самодостатъчен, Той няма нужда от нищо. Бидейки Сам по Себе Си съвършена Любов, Той винаги и действа изключително от любов.
Човекът е създаден от Божията любов, любовта се е превърнала в свързващ елемент между Бога и човека, смисъл на взаимоотношенията и форма на общуване.
Не е напълно правилно да пренасяме нашите човешки чувства към Господ, да ги съпоставяме спрямо Него, но понякога за по-добро разбиране на духовните закони и принципи, някои сравнения са допустими.
Нека си припомним какво чувстваме, когато сме щастливи. Когато сме обзети от радост, възторг, блаженство. В такива моменти искаме да прегърнем първия срещнат човек и да споделим радостта си с целия свят, искаме също и на всички хора наоколо да им бъде толкова добре и радостно. Любовта изпълва сърцето ни.
Това е далечен пример, който показва как преизпълващата ни любов иска да намери израз, желание да се сподели с другите.
Първите хора отхвърлиха Любовта и всъщност те започнаха битка с Бога. Тази битка продължава и до днес, изгаряйки, дълбоко ранявайки и убивайки душите на хората.
Как да се върнем към общението с Бога?
Това е най-трудният и най-лесният въпрос едновременно. Трудността се крие във факта, че за да общува с Бога, човек трябва да „изгуби” себе си. Ние сме страстни и грешни хора и не виждаме зад страстите си лицето на Бога и не Го чуваме. Изгубването на себе си е най-болезненият процес, не може да се сравни с нищо друго. Това е ежедневно умиране и раждане. Това са угризения на съвестта и дългоочаквана утеха. Това е постоянна борба със себе си, в която трябва да загубим. А Бог трябва да спечели.
Този въпрос става лесен благодарение на искрения ни стремеж към Създателя. Господ, като грижовен Баща ни помага да преминем през всички тези етапи, като ни поддържа и защитава, „подава ни спасителни сламки“ и ни предпазва от острите ъгли. Колкото по-голямо доверие имаме към Него и все повече се стремим към Бога, толкова по-лесен и по-директен е пътят към Него.
Господ е навсякъде. Любовта му се разпространява по цялата земя. И никой не може да Го приватизира и да намали любовта Му. Господ е извън всички граници.
Нима самата природа не е отражение на Божия лик? Величествените планини, зелените поляни, безкрайното небе, пламтящите залези. Красотата на Божия свят спира дъха ни. Душата сама пее на своя Създател химна на благодарността и възхищението.
превод от руски: Виталий Чеботар
източник: сайт „Православная жизнь” –
Храм Свети цар Борис 