Автор: схиархим. Зосима Сокур

Можеш да се молиш непрестанно, като така ще изпълниш Божията заповед. Това не означава, че трябва да се разхождаш с молитвеник или псалтир под мишница – не, не е нужно.

Ако се приготвяш за ядене – помоли се на Господ, кажи „Отче наш“, така че вкусната храна да стане добра, хубава; гответе с любов, в противен случай готвим лошо, тогава тази храна ни служи само за вреда, тя става като буца в стомаха ни.

Отиваш на работа, въздъхни, помоли се: „Бог да благослови“; отиваш на пазар, до магазина: “Бог да благослови”; върнал си се: „Слава на Тебе, Господи“ и така до безкрай!

Вървиш по пътя, минаваш покрай някое село: „И тук живеят хора, добри християни, помилвай ги, Господи”.

Минаваш покрай гробището: кажи „Царство ви небесно“ на мъртвите, прекръсти се; минаваш покрай болницата, колко ли страдащи хора се измъчват в тази болница, колко ли са на операции: „Господи, дай им здраве”; колко ли са в предсмъртна агония: „Смили се над тях, Господи!“

Минаваш покрай детска градина или ясла: „Спаси, Господи, децата!“, покрай родилния дом: „Помогни, Господи, на всички родилки да се освободят успешно от бремеността, нека да няма аборти, детеубийства“.

Идва ти наум за някой човек, жив или мъртъв, може би душата му страда в този момент – въздъхни, помоли се за него!

Може би в този момент се е случил някакъв инцидент или човек лежи на операционната маса и заради твоята сърдечна въздишка, молитва, Господ ще спаси човека, ще му помогне!

Може би някой мъртвец се намира в голяма агония в ада, обръща се към теб, говори в сърцето ти! И изведнъж въздъхваш и Господ ще ти даде радост от тази въздишка!

Ето колко проста, добра, чиста, светла трябва да бъде молитвата ни!

превод от руски: Мартин Димитров