Автор: архим. Филотей Зервакос

Ако хората от сегашния век се покаят, те ще могат да се спасят. Ако не – тогава ги чака гибел. Нека Господ ни даде истинско покаяние, за да ни спаси не само от временните, но и от бъдещите вечни скърби.

Да се ​​опомним и да се върнем при Всеблагия Бог, от Когото са ни отдалечили  маловерието, неверието, малодушието, леността и многобройните ни грехове. Нека да скърбим и да се покаем за греховете си.

Животът минава бързо. Не забелязах как минаха моите 97 години. Всички години минават като един час. А вечният живот никога няма да свърши. Няма да има нито болка, нито болест, нито изкушения, нито скърби, нито нощ, лошо време, жега и никакво зло. Там, в Царството Небесно, всичко е радостно, красиво и вечно. Там цари доброто, а злото няма място. Нека Господ ни даде всичко това.

Нека да помислим най-напред душата ни да бъде изцелена и нищо няма да може да ни отдели от Христовата любов. Христос не напуска църквата Си, но и ние трябва да положим всички усилия за това. Блажени са онези, които остават верни изповедници на Православието до края на дните си.

Както по времето на Ной потопът унищожи цялата човешка раса, с изключение на праведния Ной, семейството му и животните, които бяха в ковчега, така и сега потопът от грях, поквара, разврат, неверие и нечестие заплашва да завладее и унищожи човечеството. Само онези, които се озоват в духовния ковчег, Църквата, ще бъдат спасени. Свети Кирил казва, че всеки, който се отдалечава от Църквата и Светите Тайнства, става враг на Бога и приятел на дявола. Всеки, който пребъдва в Църквата, няма да загине.

Беше ни дадена възможността да станем Божии синове, както казва Йоан Дамаскин. Това обаче не може да се случи, ако не отхвърлим страстите и не преуспяваме в добродетелта.

Хората от днешното лукаво поколение закоряваха в сърцата си, потънаха в тъмнина, ослепяха, оглушаха, загубиха ума си и станаха като езическите идоли.

Горко на този свят, защото земята е осквернена от злите дела и греховете на тези, които живеят на нея. Нека Господ ни пази от изкушенията на нашия лукав век и да удостои всички нас чрез покаяние и изповед с Неговото вечно Царство. Аз се намирам на прага на смъртта, но вие все пак ще живеете в това лукаво време и ще се случат още много злини, нещастия и скърби, ако хората не се покаят.

Каквото можеш, направи или напиши, но съвременното лукаво поколение, беззаконно и блудно, има очи, но не вижда, има уши, но не чува. Големият гняв Господен се приближи, но все още няма покаяние. Грехът ослепи хората и те забравиха Бога. Трябва да се проповядва истината и покаянието. Само всеобщото искрено покаяние и гореща молитва към Бога, Пресвета Богородица и всички светии могат да отклонят от нас праведния Божи гняв.

Обръщането на всички ни към Христос е ковчегът на спасението за намиращия се в опасност наш народ. Ако искаме да се спасим от тази опасност, ако искаме просперитет за нашата родина, единствената ни надежда е покаянието.

Архим. Филотей (Зервакос) е гръцки духовен старец от о. Парос (1884-1980). През 1907 г. приема монашеството, през 1912 г. е ръкоположен за презвитер. Осъществил множество мисионерски пътувания. Опитен духовник, способен писател и ревнител за преданията.

превод от руски: Мартин Димитров