Автор: архим. Авксентий (Делипапазов)

Втора Неделя на св. Четиридесетница

Солунският архиепископ Григорий Палама е най-изтъкнатият представител на духовно-съзерцателно движение през XIV в. в Източната църква, известно под името исихазъм. В контекста на дискусията между него и Варлаам през XIV в. особено остро се поставя въпросът за природата на обожението – целта на живота в Христос. Основната теза на солунския светител разкрива богоуподобяването като реално причастие в Божията природа, а не само като нравствена категория, изразяваща се в спазване на Божиите заповеди и подражание на Христос по дела.

Почитането на паметта му започва още през XV век първоначално в района на Солун. Той е първият съборно причислен към лика на светците на Изток. Отбелязването на паметта му става заедно с тази на св. Йоан Златоуст на 13 ноември. Около 1368 г. вероятно във връзка и като продължение на Неделя на Православието започват да отбелязват паметта на Солунския архиепископ Григорий Палама, ревностен защитник на православната вяра. Определена роля в превръщането на празника на св. Григорий Палама от неподвижен в подвижен изиграва Константинополският патриарх Филотей (Кокин), един от най-големите защитници на исихасткото учение. Годината също не е случайно избрана. През нея е свикан събор, чиито решения осъждат противниците на учението на солунския светител и го утвърждават като ревностен защитник на истинската вяра. С други думи Неделята на св. Григорий Палама се превръща във втора Неделя на Православието.

Най-ранната част от химнографията на втората седмица на св. Четиридесетница е посветена на притчата за блудния син. Днес тя трудно може да бъде открита в неголям брой трипеснеци и самогласни стихири. Във втората неделя на св. Четиридесетница според ранните редакции на Устава на Великата Христова църква се отбелязва паметта на св. Поликарп Смирненски.

Преди утвърждаването на Втората неделя на св. Четиридесетница като празник посветен на св. Григорий Палама, четивата и част от химнографията ѝ са прехвърлени във Втората неделя от подготвителния период, която става Неделя на блудния син. По-голямата част от химнографията ѝ излиза изпод перото на Константинополския патриарх Филотей (Кокин). Положени са усилия животът и учението на солунския светител да бъдат обвързани с идейното съдържание на св. Четиридесетница. Въпреки това празникът му си остава до голяма степен чужд на този период от годишния празничен цикъл.

Из „Еортология (История на православните празници и пости)“, Архим. Авксентий (Делипапазов), ИМН-Пловдив, 2012 г.