Грешният е наранен, а не лош човек

Автор: о. Харалампос Пападопулос

Когато виждаме един човек да се мъчи в страсти и грехове, е важно преди да вдигнем пръст и да го посочим като грешен или лош човек, да видим по-дълбоко какво крие тази негова битка и агония. Тогава, ако благодатта позволи да видим душата му, ще разберем, че зад всеки грях живее жажда за свобода.

Защото всяка страст крие вик за свобода. Човекът не се вмества в стените на пространството и времето, не издържа сянката на смъртта, жадува за свобода и понеже повечето пъти не знае как да я намери, създава сурогати. Това са нашите страсти, сурогатите на едно голямо отсъствие. Бог отсъства от нас и с греховете запълваме празнотите.

Има и нещо друго. Че много грешки, грехове и страсти стават само и само за да почувстваме, че премахваме границите, законите и правилата. Искаме да кажем с цялото ни същество, с тяло, ум и душа, че не издържам повече формалностите. Какво е това? Жажда за свободата.

Оттук, когато Христос иска от нас да не осъждаме ближния ни, не го прави по морални причини. Тоест като постъпка на правилно поведение и социална хармония. А по онтологични причини. Не можеш да съдиш, защото не можеш да знаеш.

Трябва да разберем, че другият е една рана, голямата рана според отците на Църквата. Грешният е наранен, а не лош човек. Той е една трагична личност, която има минало, но в същото време и бъдеще. Не можеш да съдиш миналото му, защото не знаеш причините за неговите дела. Не знаеш бъдещето му, защото не можеш да видиш покаянието му. Човекът дори и в най-големия си мрак има един блясък. Една светлина живее в ада ни и крещи силно, че сме сътворени за Рая.

превод: Константин Константинов