Автор: св. Йосиф Исихаст

Mолитвата на ума за мен е като занаят за всеки човек, аз се трудя в нея повече от тридесет и шест години. Когато дойдох на Света Гора, веднага започнах да търся пустинници, които се трудят в молитва. Тогава, преди четиридесет години, имаше множество хора, които живееха напрегнат духовен живот. Добродетелни хора. Побелели старчета. От тях си избирахме старци и те бяха наши наставници. И така, умната молитва се състои в това да принудиш себе си да я произнасяш с устата с непрестанно. Първоначално бързо. Само вниквай в думите: „Господи Иисусе Христе, помилуй ме“. Когато това продължи достатъчно дълго време, умът свиква с тях и се приучава сам да ги произнася. И усещаш сладост, все едно имаш мед в устата. И искаш през цялото време да ги повтаряш. Ако престанеш, много се натъжаваш.

Когато умът свикне и се насити с тях, когато добре ги научи, тогава ги изпраща в сърцето. Защото умът храни (насища) душата, и, ако той научи и чуе нещо добро или зло, неговата работа е да го пусне в сърцето, в центъра на духовната и телесната сила на човека, в престола на ума. И когато молещият се не позволява на ума си да си представя нищо, а вниква само в думите на молитвата, тогава, с леко дишане, с малка принуда и с усилие на волята го спуска в сърцето и го държи там сякаш заключен и равномерно произнася молитвата: „Господи Иисусе Христе, помилуй ме“. Първо произнася молитвата няколко пъти и вдишва. След това, когато умът свикне да стои в сърцето, казва по една молитва на всяко вдишване. „Господи Иисусе Христе“ вдишване, „помилуй ме“ издишване.

Това се прави дотогава, докато благодатта не осени и не започне да действа в душата; след това идва съзерцанието. И така – молитвата се произнася навсякъде: и докато седиш, и в леглото, и докато ходиш и докато си прав. Но тук не става дума да се молиш само като си легнал. Трябва подвиг: и когато седиш и когато си прав. Когато се умориш, сядаш. След това пак се изправяш, за да не те победи сънят. Това се нарича работа. Показваш на Бог своята дискретност, но всичко зависи от Него, дали и какво ще ти даде. Бог е началото и краят. Неговата благодат прави всичко. Тя е движещата сила. А за да се появи и да започне да действа любовта, трябва да се спазват заповедите.

Когато ставаш нощем и се молиш, когато виждаш болен и му съчувстващ, когато виждаш вдовица и сирачета, старци и им оказваш милосърдие, тогава и Бог те обича. И тогава и ти Го обичаш. Той първи обиква и излива Своята благодат.

И така, ако се стремиш да Го намериш само чрез молитва, не вдишвай без молитва. Ако можеш да казваш молитвата на глас и непрестанно, след два-три месеца свикваш с нея. И благодатта ще те осенява и освежава. Само я произнасяй на глас, непрекъсното, и, когато умът ти я приеме, тогава ще си починеш от това да я произнасяш с езика си. И отново – когато умът я оставя, започва я езикът. Всички усилия са насочени към езика в началото, докато не свикнеш, след това през всички години на живота ти умът ти ще я произнася без усилие.

Обичай Иисус Христос и произнасяй непрекъснато Иисусовата молитва и тя ще те просвещава по Неговия път.

превод от руски: Елена Папучиева

Реклама