Автор: св. Йосиф Исихаст

Гневът само по себе си е естествен. Както нервите в тялото. А той е нервът на душата. Всеки трябва да го ползва срещу демоните, еретиците и всичко, което възпрепятства пътя към Бога. Но ако се гневиш на братята си или, докато си извън себе си, рушиш делата на ръцете си, знай, че си болен от тщеславие злоупотребяваш с нерва на душата си. А можеш да се спасиш от това с любов към всичко и с истинско смирение.

Затова, когато те нападне гневът, затвори здраво устата си и не говори с този, който те оскърбява или обижда, или изобличава, или пък всячески те изкушава без причина. Тази змия ще се надигне в сърцето ти, ще се извиси до гърлото ти и, щом не ѝ позволиш да излезе навън, ще се задуши и ще пукне.

И когато това се повтори неколкократно, ще отслабне и съвсем ще престане. Тъй като човек е създаден разумен и кротък, той се поправя несравнимо по-успешно с любов и кротко отношение, отколкото с гняв и грубост. И така – никога не се опитвайте да поправяте един другиго с гняв, защото изкушението не се премахва с изкушение, а със смирение и искрена любов. Ако виждаш, че в теб се надига гняв, отложи момента на поправяне. Когато видиш, че гневът е преминал и е настъпил мир, а разсъдителността работи безстрастно, тогава кажи полезното. Никога не съм видял положителната промяна да се случва с помощта на гнева, но винаги – с помощта на любовта.

***

За избора на пътя на монашеството и подвижничеството:

„Веднага щом Божията благодат просвети човек и го изведе от света, той отива в манастир или в скит при други братя. Показва послушание към всички и придобива покой чрез спазване на Божиите заповеди. И изпълнявайки установените си духовни задължения, очаква в блага надежда милостта на човеколюбивия Бог. Това е общият път, по който вървят много отци“.

„Веднага щом човеколюбивият и благ Бог изпрати лъч Божествена благодат в сърцето на грешника, той се вдига, търси духовници за изповядване на извършените от него отдавна злини. Търси и пустиня, и пещера, за да може да получи поне малко безмълвие и да укрепне в борбата срещу страстите, като по този начин заглади извършените от него грехове и се посвети на всякакво страдание: глад, жажда, студ, жега и други подвизи – всичко, за което свидетелства примерът на светците.

В обителите има души с мек характер, които се подчиняват с голяма лекота. Има и души с твърд характер, които не се подчиняват лесно. Те се различават едни от друга, както памукът от желязото. На памука му трябва само помазание с думи.

На желязото му трябва огънят и пещта на изкушенията, за да се обработи. Такъв човек трябва да е търпелив в изкушенията, за да се очисти. Когато няма търпение, той е светилник без елей: гасне бързо и се изгубва. Когато човек с такава природа, по-твърд от желязо, стане монах, едва излязъл на полето, веднага отстъпва от послушанието. Веднага сваля от себе си обетите и се отказва от битката.

Най-добре би било всички да имат благ характер, да са смирени и послушни. Но ако нечия природа се окаже по-твърда от желязото, нека такъв човек да не се отчайва. На него му трябва подвиг, но по Божия благодат може и да победи. Бог не е несправедлив, че да поиска едното вместо другото. Каквито дарове е дал, такива ще поиска и да му се върнат обратно.

Не бива да ставаш монах и да търсиш удобство. Монахът трябва да бъде оскърбяван, осмиван, изпитан, трябва да падне, да се изправи, да стане човек.

Но не и в обятията на майка си. Нима е възможно и къде се е чуло и видяло, човек да стане монах край майка си, която веднага ще се притече при първото охване – „Хапни, че ще се разболееш!“ Подвижничеството изисква лишения. Няма да намериш добро в баните и в живота с удобства. Трябва подвиг и голямо усилие.

Монахът трябва да е пример за миряните, а не съблазън. А самият той трябва да взема пример от ангелите. Затова трябва да е много внимателен, за да не го окраде сатаната.

Налага се монахът да излезе в света? Нека излезе. Но трябва целият да е очи, целият да е зрение, трябва да внимава докато принася полза на другите, да не би да навреди случайно на себе си.“

превод от руски: Елена Папучиева