Автор: Волоколамски митр. Иларион (Алфеев)

Въпрос: Защо трябва да се изповядваме пред свещеника? Защо не можем да се изповядваме директно пред Бога? Свещеникът е грешник като мен. Защо трябва да му разказвам всичко за себе си, да му споделям за това, в каквото съм съгрешил? В крайна сметка аз също имам личен живот.

Отговор: Преди да започне изповедта, свещеникът се обръща към каещия се, като подчертава, че самият Христос е този, който приема изповедта; свещеникът е само свидетел. Този образ е много важен за разбирането на ролята на свещеника в тайнството на изповедта: неговата роля е спомагателна, той присъства на изповедта само като свидетел, но не нему се принася изповедта, нито пък той дава опрощение. Молитвата използва традиционния образ на Църквата като „лечебница” – болница, в която функцията на лекар изпълнява свещеникът (а в крайна сметка това е самият Христос, Чиито служител е свещеникътбел.ред.). Подчертава се също, че умишленото прикриване на греха засилва неговата тежест.

Сравнението на Църквата с болница ни помага да разберем защо при изповед е необходим свещеник. Изповедта е изцеление на духовни и душевни болести. Но каещият се невинаги е в състояние сам да си постави диагноза и да намери правилното лечение. Един свещеник като „експерт” в своята област може да се справи с това много по-успешно.

Изповедта може да се сравни и със съдебен процес. Свещеникът не действа като прокурор, а като адвокат. И прокурорът, и обвиняемият е самият каещ се, който се самоосъжда за извършените от него грехове. Свещеникът застава на негова страна и го защитава пред Съдията – Бог, който вижда всичко. Свещеникът ходатайства за опрощаването на греховете на каещия се и произнася оправдателна присъда в края на изповедта.

Свещеникът също е грешник, но произнася опрощение, не защото има някакво лично предимство пред каещия се, а защото е получил от Бога чрез архиепископа властта да „връзва и развързва” (виж: Мат. 18:18). Като произнася „и аз, недостойният свещеник, чрез дадената ми от Него власт, ти прощавам и те освобождавам от всички грехове”, свещеникът не действа от свое име, а от името на Бога. А прошката на греховете се дава на каещите се от Самия Бог, а не от свещеника.

Свещеникът е необходим, не само защото чете разрешителната молитва, той дава полезни съвети и предлага начини как да се отърсим от греховете, но и защото от психологическа гледна точка за човека е по-трудно да разкаже греховете си на ближния, отколкото да ги разкаже в молитва на Бога. Тази трудност има важна възпитателна стойност. Като идва на изповед, като разкрива душата си пред свещеника и същевременно изпитва срам, каещият се получава допълнителна сила да се отърси от греховете си и да не ги повтаря в бъдеще.

Важно е да се помни, че свещеникът винаги е на страната на каещия се, дори ако чуе от него тежки грехове. Силата на Тайнството е такава, че по време на изповед свещеникът не отъждествява каещия се с неговите грехове, а по-скоро вижда как извършеният грях се отделя от човека и човекът се освобождава от него. Ако нямаше такива действия, нито един свещеник не би могъл да понесе тежестта на греховете, за които чува по време на изповед, особено когато трябва да изповяда по няколко десетки души на един ден.

На изповедта не е необходимо да „излеете всичко от себе си”. Погрешно е да се смята, че на изповедта трябва да се разказва възможно най-подробно за това как е извършен грехът. Тук изобщо не са необходими подробности. Достатъчно е да назовем греха и да засвидетелстваме покаяние, за да получим прошка. Подробностите само ще отклонят вниманието от същността на въпроса.

„Личният живот” на вярващия е надеждно защитен с тайната на изповедта. Свещеникът няма право да разказва на никого за това, което е чул от каещия се. Ако това се случи, ще му бъде забранено да служи или дори ще бъде лишен от свещенически сан. Ако човек не се доверява на свещеника, страхува се от него и не иска да се разкрие пред него, това е психологическа бариера, която трябва да бъде преодоляна.

В същото време не към всеки свещеник може да се открие сърцето на вярващия. Възможно е свещеникът да не е съпричастен, да му е неприятен и да не му вдъхва доверие. В такъв случай трябва да се опитаме да намерим друг свещеник, който да заслужава доверие и пред когото да не ни е срам да разкрием тайните на сърцето си.

превод от руски: Виталий Чеботар

източник: Православен портал „Иисус”- https://jesus-portal.ru/life/blogs/neudobnye-voprosy-o-religii-i-cerkvi/zachem-ispovedovat-sya-svyaschenniku/