Автор: старецът Никон Светогорец

продължение от тук

Ние не сме се научили още как да се молим. И не само не знаем какво говорим, но и се молим погрешно. Сам Господ го казва – „Просите, а не получавате, защото зле просите“ (Иак. 4:3). И на друго място се казва: „Кога се съди, да излезе виновен, и молитвата му да бъде за грях“ (Пс. 108:7). Нима може да стигнем до това състояние да съгрешаваме с нашата молитва? И това е ставало. Сам Христос ни го казва отново. Фарисеят не се ли молил? Молитвата му го осъдила. Не бил ли добродетелен? Пазел Закона, давал милостиня и от много добродетели му „поникнали рога“, защото и дяволът има добродетели. „Благодаря Ти, Боже, правя тази добрина, правя онази добрина, давам толкова милостиня и не съм като другите човеци“. Ето я гордостта. И не стига, че осъдил всички, които не виждал, а казал: „или като този тук!“ Осъжда и ближния си, който стоял до него с наведена глава и казвал: „Боже, бъди милостив към мене, грешния!“ Единият с молитвата си бил спасен, другият с молитвата си бил осъден. Затова казваме сега тези неща, за да знаем да се молим правилно. Защото дяволът гледа да оскверни всичко, да не ни остави да направим нещо добро или, ако направим нещо добро, гледа да го оскверни. И за да не се объркваме, Сам Христос казва: „не говорете излишно в молитвата“. И отците казват – малкото думи на митаря го спасили. Две думи на разбойника – „Помени ме, Господи“ и влязъл в Рая. Многословието е израз на оскъдица. Затова и отците отбелязват нещо – че не съществува име като Христовото име. С името на Христос учениците Му прогонвали демони, пред името на Христос при Второто Пришествие ще преклонят коляно земята и небето. Ангели, хора и демони ще коленичат пред Христовото име. Не ни спасява това, че вярваме в Бога, какво означава вярвам в Бога? Всички вярваме в Бога, не ни спасява вярата в Бога, а това, което ще ни спаси, е вярата ни, че Христос е Бог. Той ни спасява. Затова казваме: „освен Тебе другиго не знаем и с Твоето име се именуваме“. Само Бога, който наричаме Иисус Христос знаем, никой друг. Затова отците казват нещо хубаво. Забелязали нещо. Когато Давид излязъл да се бори с Голиат, му дали въоръжение. Той бил и нисичък и не можел да се помръдне с това въоръжение, свалил всичко и го захвърлил. И взел пред себе си пет камъка, взел прашката и с първия изстрел убил Голиат. И отците припомнили нещо, което апостолът казал и може да не е говорил буквално, но казаното е в сила. „В църква предпочитам да кажа пет думи разбрани, за да поуча и други, отколкото хиляди думи на език непознат“. И отците казват тези пет думи – тези пет камъка, които Давид взел, – са „Господи Иисусе Христе, помилуй ме“. Тези пет думи. Наричаш Иисус Господ. Дяволът се опитва да убеди всички хора да не правят това. „Обичаш Христос? Обичай Го. Дивиш Му се? Цениш Го? Цени Го, – ти казва дяволът като един велик социален реформатор, като велик Поет, Велик Философ, – но не като Господ!“ Чак дотам стигат, че организират междурелигиозни конференции и правят уговорки да не споменават името на Христос, за да не се скандализират представителите на другите религии! Как трепери дяволът от това Име! От това се бои? С това ще го поразяваме. От това трепери? С това ще го удряме. Защо е страшна тази молитва? Казахме – наричаш Иисус Господ и след това казваш „помилуй ме!“ Тоест се смиряваш. Кой търси милостиня? Един просяк. Ставаш просяк, смиряваш се? Убил си дявола. Смирението е противоположното на дявола. Той защо станал дявол? Не блудствал, нямал тяло, не убил. А поради гордостта си: „Ще възляза на небето, ще издигна престола си по-горе от Божиите звезди и ще седна на планината в събора на боговете, накрай север; ще възляза в облачните висини, ще бъда подобен на Всевишния“ (Ис. 14:13). И за да ни покаже противоположният път, който трябва да следваме, за да се спасим, Христос наклонил небесата, слязъл и смирил Себе Си, ставайки Човек, за да ни покаже как и ние трябва със смирението да стигнем до Бога, да се облечем в Бога. Затова един отец казва, че смирението е одеждата на Бога.

Казваш „Господи Иисусе Христе, помилуй ме“ и с това се смиряваш. Затова дяволът ще те остави да направиш всички добри дела, даже ще ти помогне, но никога няма да те остави да направиш две неща. Искаш да даваш милостиня? Помага ти да даваш. Искаш да построиш църкви? Не че е зло да даваш милостиня или да строиш църква, но даже ти помага да го направиш. Защо? Искаш да постиш? Даже ти помага – защо знае, че вършейки всичко това, можеш да изпаднеш в гордост. Не можеш да кажеш – „Не постя“ – след като постиш. „И милостиня давам, не давам ли?  И девство пазя, ама не пазя ли?“ И дяволът пази девство. Не само те оставя да направиш всички тези добрини, но и ти помага, за да те хвърли след това в гордост. Затова никога няма да те остави да правиш две неща – да кажеш „Господи Иисусе Христе, помилуй ме!“ и да отидеш да се изповядаш, защото и от двете се ражда смирението. Затова не можем да се спасим извън Църквата, извън църковния живот, извън Тайнствата на Църквата. Върви да се изповядаш. Още преди да кажеш греховете си Бог ще ти прости, още преди отецът да ти прочете опростителната молитва си отсякъл нозете на дявола. Това движение показва, че искаш да си с Христос, а не с дявола. С прости неща ще отидем в Рая, с прости неща ще отидем в ада. Искаме да се спасим? Ще го покажем на дело.

Ще слушаме това, което Църквата ни казва. Св. Писание казва: „и (Христос) им се покоряваше“ (Лука 2:51). Помислете малко. Христос, когато бил малък, проявявал послушание към Майка Си и към Йосиф. Бог проявявал послушание към човек, а ние не можем към Църквата, която ни казва да отидем да се изповядаме? Защо тогава чакаме да ни спаси? Не знаем ли, че Бог на смирени дава благодат? И се противи на горделиви? Ако имаш за противник Бога, тогава кой ще те спаси? Да не бъркаме нещата, много са прости. Просто ги каза Христос, прост е животът на християнина, затова и спасението ни е толкова лесно. Само нашият егоизъм и гордост оплескват всичко. Само поради тях ще се погубим, поради нищо друго.

За стадиите на молитвата сме говорили и друг път. Дяволът идва, снася яйцата си, ние ги мътим и излюпваме злото. Затова и отците са разделили стадиите на молитвата. Първият се нарича прилог. Помисълът идва. Ти го пропъждаш, бориш се, идва отново, отново го пъдиш, идва отново идва, отново го пъдиш. Не си грешен с тази греховна мисъл, не само не си, а и ще бъдеш увенчан за тази борба. От нея ще се спасим, от борбата, която водим, а не от това какво постигаме. Дали ще постигнем нещо зависи от Бога, не от нас. Ние можем да водим борбата.

Когато започне следващият стадий, който се нарича съчетаване и започне разговорът с помисъла, започва и грехът. От момента, в който и ние дадем съгласие, това е последният стадий. Там историята приключва – пред Бога сме грешни, може за другите да сме благочестиви и да и да изглеждаме благочестиви, но Бог знае какво става в ума ни и не можем да Го осмеем.

Бях в един манастир, игуменът е много строг и ми казваше: „Не смей да доближиш св. Потир и Дискос, ако си приел плътски помисъл!“

Идва помисълът, гониш го, прилог е, идва отново, пъдиш го, това е битката. Когато започнеш да водиш диалог с помисъла и стигнеш дотам да се съгласиш – дали ще го направиш на дело зависи от външни фактори, но вече носим греха в нас и след това го раждаме.

Няма извършен грях, ако преди това не сте се съгласили да го извършите в ума. Малко са греховете, които вършим поради невнимание. Повечето пъти обръщаме внимание на помисъла, даваме съгласие и извършваме греха. Затова отците са ни дали като всемогъщо оръжие тази молитва „Господи Иисусе Христе, помилуй ме“ и Тайнствата на Църквата. Дяволът – неговата работа и ние – нашата.

Един човек със зъл бяс бе дошъл на Света Гора, добър младеж. Беше отишъл в килията, в която сега живея в Неа Скити. Отците видяли проблема му. Той бил  много благочестив, не знаел много неща, но имал страх Божий и го задържали като послушник, постригали го и за монах и е голям герой. И за мене бе радост да се запозная с него и се удивих с какво внимание се подвизаваше. Когато бесът го нападаше, чувстваше голямо смущение. Ще ви кажа един случай, който показва  неговия борбен дух.

Един ден той отишъл при един отец и му казал:

– Отче, ще научиш ли и мене да върша този ръчен труд?

И отчето му казал:

– Ще те науча.

Отчето приготвял печати. Младежът вършел друга, тежка работа.

Показал му как да дълбае печати и му казал, че ще изричат и Христовото име, молейки с Иисусовата молитва:

– Да, отче! – отвърнал младежът.

Отчето ми разказваше: „Седнах до него отляво и това бе от Бога. Ако бях седнал отдясно, нямаше да съм жив сега. Докато работихме и казвахме молитвата „Господи Иисусе Христе, помилуй ме!“, бесът нападна младежа, който размаха ръце и хвърли печата от едната страна, а ножа от друга с такава сила, че се заби в едно дърво. Ако седях отдясно му, щеше да ме прониже в стомаха и да се покаже на гърба ми.“ Младежът отворил широко уста и започнал да крещи с глас, който излизал от него без езикът му да се движи:

– Спри, спри! Защо казваш това Име? Защо казваш това Име?

В други случаи посред нощ гласът отвътре викал:

– Защо казваш това Име? Аз преча ли ти? Ти защо ми пречиш? Спри, не изричай това име!

„Аз – казваше  старецът – бях спрял работа и казвах „Господи Иисусе Христе, помилуй ни“ – него и мене. По какъв друг начин да му помогна? След 4-5 минути бесът отстъпи, аз започнах да работя и гледах с крайчеца на окото какво ще направи. Отива и взема печата, извади ножа от дървото, обърна се и каза:

– Той – неговата работа, аз – моята работа! Господи Иисусе Христе, помилуй ме! Господи Иисусе Христе помилуй ме! Чия ще бъде?

Така се боря.

Ние сме се научили да искаме всичко на момента. „Защо Бог не ме чува, къде е Бог“… Трябва да се научим да не живеем живота като видеоклип, да искаме всичко да става бързо. Ще се научим да проявяваме търпение. Ще се научим да се молим с внимание и молитва. От нас зависи да се спасим.

Помислете. Ние искаме да се спасим, Бог Отец, Син и Светият Дух искат да се спасим. Пресвета Богородица иска да се спасим. Ангелите също, светците, и възможно ли е цялата вселена да я победи един, дяволът, който не иска да се спасим? Той е един срещу всички, нима е възможно да победи? Не! Логически вървим към Рая. Защо отиваме при дявола? Защото ние искаме. Както Бог не те задължава и не те принуждава да се спасиш, самичък ще пожелаеш спасението си, така и дяволът не може да те задължи да погинеш. „Причаква в засада, за да хване сиромаха“ (Пс. 9:30). Само така може да ни спечели дяволът. С това да ни очарова, да ни привлече, да ни придърпа и сами да отидем при него.

Затова ще настояваме в борбата. Знаете ли от какво си патим? Започваме с ентусиазъм, четем или чуваме нещо, харесва ни, в нас се разпалва огън, казваме: „ще се боря, ще се спася„. И започваме молитва, изповед, поклони, четене, но постепенно започваме да издишваме, да се отпускаме и не след дълго сме забравили всичко. Затова отците казват, че е по-добре малък труд от началото, отколкото голям, който спираме след това. Дяволът – неговата работа, ние – нашата, няма да мине номерът му, той е един срещу Всички. „Господи Иисусе Христе, помилуй ме!“ Това е една молитва, която обхваща в себе си всички молитви. И винаги ще прибягваме към църковните Тайнства. Няма да се отдалечавате от епитрахила и расото на отеца. Но колкото и да е свят, не мислете, че ако отидете при свят отец, ще се осветите. Светостта не е заразна. Ако беше така, всички щяхме да ходим и да се заразяваме със святост. Ето един, който живя до единствения Свят Христос и накрая се обеси – Иуда. Какъвто и да е отецът, добър ли е? Ще отиде в Рая. Лош е? Епитрахилът, който е облякъл, ще го осъди. Ще се спасим обаче, ако се причастим от него, ако се венчаем при него, ако се кръстим…

Нещата са прости, да не ги усложняваме. Живейте ги и ще разберете дали е така.  Дори не приемайте това, което ви говоря, а приложете това, което ви се струва логично и ще видите дали е така, дали има сила молитвата „Господи Иисусе Христе, помилуй ме!“, на дело ще видите какво означава изповедта…

Край на беседата

превод: Константин Константинов

Реклама