Автор: о. Харалампос Пападопулос

Колко важно е да гледаш бъдещето? Да вярваш и да се надяваш на най-доброто, което още не дошло, но идва. Да не оставяш миналото да те поглъща, а да казваш „с Божията помощ всичко ще върви добре. Нищо не свърши вчера, всичко започва отново утре. . .“ по този начин живял  знаменитият пророк на Църквата свети Симеон Богоприемец, гледайки бъдещето на Бога. Очаквайки утре, което още не е дошло.

Християнската Църква от началото на нейната поява съществувала като есхатологична общност. Нейните членове живеели усилено очакването на Царството Божие. Извършвали св. Евхаристия, предвкусвайки Божията слава. По-късно, когато при св. Константин Велики Християнството станало официална религия на империята, есхатологичната вяра в членовете на Църквата отслабнала. Привилегиите, спирането на гоненията и много други неща довели до религизация и секуларизация, тоест до обслужване повече на религиозни потребности, а не на църковно осъществяване. Но жизненият опит, че  идентичността на Църквата се черпи от есхатона, а не от историята, никога не изчезнал от ядрото на богослужението и особено на св. Литургия. С други думи, съзнанието, че мисията на Църквата в света е да явява и да иконизира Царството Божие, което вече е тук, но все още не.

Свети Симеон Богоприемец бил един такъв есхатологичен човек, един пророк, който гледал идващото без да се губи в отминалото. Повечето хора смятат, че „всяка година (ставаме) по-зле“, и по този начин идеализират миналото или се потапят във вини. Вини за нещата, които са направили или не са направили. Но Църквата ни казва, че ние не сме нашето минало, а нашето бъдеще. Ние сме това, което ще станем, а не това, което сме били или сме.

Пророк Симеон дал един обет пред Бога. Какво поискал? Това, което рядко, почти никога иска един съвременен вярващ, да види Месията, Сина Божий, и след това да умре. Обетите на хората в своето болшинство засягат материални неща, решаване на проблеми и уреждания на въпроси. Св. Симеон обаче иска от Бога да не умре, докато не види и държи в ръцете си Христос.

Такава нека бъде и нашата всекидневна молитва, да не позволи Бог да си тръгнем от този живот, ако не познаем Христос. Ако не се покаем  и ако не вкусим опитно и жизнено Неговото благо присъствие. Защото очевидно едно е да говориш за Бога, и друго да си вкусил общението с Него. Пророк Симеон, когато срещнал Христос и Го взел в обятия, казал на Бога „сега отпускаш Твоя раб, Владико. . .“. вече можел да умре, защото срещнал живота.

превод: Константин Константинов

Реклама