Автор: прот. Андрей Чиженко

В един от филмите видях една доста смешна, но и в същото време поучителна сцена.

Психологът на един психически неуравновесен човек бе заминал някъде. И ето, той страдаше поради това, че не можеше да го посети. Този болен човек имаше болногледачка и веднъж, когато му беше много тежко, тази жена от милосърдие му каза:

– Нека да поиграем на психолог. За известно време аз ще бъда Ваш психолог.

И те започнаха да играят. Мъжът разказваше всичко, което бе натрупал в душата си. И изведнъж болногледачката му каза:

– И аз съм имала подобна случка в живота си.

И започна да му разказва случката. Мъжът я погледна изненадан и ѝ каза:

– Какво правиш? Аз трябва да разказвам, а ти да слушаш. Аз!

Подобен егоизъм може да се наблюдава в духовния живот на някои православни християни. Особено ярко той се проявява в „битките“ за първенство по време на освещаването на върбовите клонки, козунаците и др. Духовният егоизъм може да се наблюдава и по време на изповед, когато човек се стреми по време на празничната Литургия да задържи вниманието на свещеника върху живота си, концентрирайки се не върху греховете си, а върху подробното им преразказване и не обръщайки внимание на това, че още хора чакат за изповед (моля ви, изберете подходящо време за това, направите уговорка за среща  със свещеника и той ще ви изслуша и даде съвет). Това може да се види и в края на празничните служби, когато храмът е пълен с хора и някои православни християни пререждат другите, първи да целунат Кръста и ръката на свещеника, което създава суматоха и блъсканица.

– Аз съм пръв! Аз трябва да мина напред и пръв да целуна Кръста, а другите ще изчакат!

Но това е грешен, нехристиянски подход. Това говори за вътрешно погрешно възприемане на живота и неизпълнение на Христовите заповеди в християнския живот на човека.

Много е хубаво, че ти, скъпи братко, скъпа сестро, копнееш силно за единение с Христос. Но бъди търпелив, услужлив и към ближния си. Изчакай жената, стояща пред теб в храма. Не се ядосвай на просяка, който съди пред входа на храма и иска пари от енорияшите, и „ухае” на алкохол и пот. Не се гневи и на детето, което вдига шум в църквата по време на богослужение. Бъди търпелив и към този, когото не харесваш и те дразни. Бъди търпелив и към свещеника си! Той също е човек от плът и кръв, със своите болести, грехове, страсти, семейни проблеми. Борейки се с тях, той също се опитва да служи на Бога и на теб. И ти служи на Бога и на него. И на всеки, който се моли в храма. Отхвърли егоизма си. Егоизмът е врата към ада. Принуждавай себе си да служиш на ближния си. Това е вратата към рая. И всеки стол, пренесен за трапезата на храмовия празник! И всяка прекопана от теб леха! И всеки почистен свещник, който сега в храма сияе и е чист! Това са вратите към рая! Всичко това е твоето богослужение. А ако живееш само за себе си, и само и единствено за себе си, то тогава нищо няма да разбереш от християнството.

Извади двуметровата лъжица и нахрани ближния си. Това е единственият начин да се спасиш. И той, когато му дойде времето, ще те нахрани… в Царството Небесно.

превод от руски: Виталий Чеботар

източник: сайт „Православная жизнь” –

https://pravlife.org/ru/content/o-duhovnom-egoizme