Автор: митр. Антоний Сурожки

В името на Отца и Сина и Светия Дух.

От днес встъпваме в подготвителните седмици към Великия пост. От Църквата е установено да се замислим над своите грехове не през Великия пост, а именно по време на тези подготвителни седмици: през седмиците на Поста ще бъдем съсредоточени върху силата Божия, която се извършва в немощ; но в течение на настъпващите отсега седмици Църквата обръща вниманието ни върху самите нас.

И първото, което тя поставя пред нашите очи, е образът на слепия Вартимей, който стои до йерихонските порти. Както и той – и ние сме слепи; не виждаме славата Божия, изливаща се по цялата земя, сияеща около нас. Виждаме само сумрак, а понякога – единствено тъмнина. Не виждаме и себе си нито в доброто, нито в злото, а само в отделни минути провиждаме нещо в нас.

Когато Христос призовал Йерихонския слепец при Себе си, Той го попитал: Какво искаш да ти сторя?.. И той отвърнал: Дай ми да прогледам!.. Той осъзнавал своята слепота, – а ние в по-голямата си част не я осъзнаваме; той осъзнавал и робството, и нещастието, и мъката, които тя съставлява, – а ние така сме свикнали с нея, че дори вече не я и усещаме.

И ето, ако Христос застане пред нас и ни каже: Какво искаш? – дали в нас ще се намери мъжество от всички дарове на земята да поискаме именно зрение, прозрение, знаейки, че щом прозрем, ще видим не само светлината, но и тъмнината? Страхуваме се да прогледаме, боим се да видим себе си, каквито сме, защото встъпваме в това съзерцание без цел и без надежда. Без цел: защото не сме уверени, че можем да преодолеем онова, което виждаме, че можем да поправим онова, което ще се открие в нас като нещо греховно, тъмно или несъвършено: затова струва ли си да се потапяме в тази тъмнина, само за да изпаднем в отчаяние? В отчаяние не само заради това, че нашият живот е толкова тежък и мъчителен, а и заради това, че вътре в нас освен тъмнина и разруха, няма нищо.

И тук трябва да си спомним и да държим в паметта си през цялото време думите на Йоан Кронщадски, който в своя дневник пише, че Бог ни открива виждането на нашите недостатъци, на нашето несъвършенство, на злото в нас, само по мярата на онази вяра и надежда, които Той вижда в нас. Затова всеки път, когато пред нас се разкрива някаква нова дълбочина на нашето падение, всеки път, когато чувстваме с още по-голяма сила, колко сме далеч от Бога, колко не сме примирени със своята съвест, колко ни е трудно с хората, колко далеч сме от онази слава, за която сме предназначени, ние трябва да си спомним следното: това означава, че Господ е видял в нас достатъчна мяра на вяра и надежда, за да ни го разкрие и Господ знае, че ние заедно с Него можем да победим всичко това.

И затова, встъпвайки в тази седмица, през малкото дни до следващата неделя, нека се замислим над самите себе си, нека се молим на Бога, да ни открие, да ни даде да видим всичко, което можем да видим, без да се съкрушим, без да се прекършим. Нека се вгледаме в нашите дълбини и в нашия живот, в най-повърхностното и в най-дълбокото, за да видим всичко, което трябва да бъде победено, преодоляно, покорено на Бога, с вяра, че с Него всичко е нам възможно. Нека и на Него да кажем: Господи! Дай ни да прозрем! – и дълбоко да се вгледаме във всичко, което Бог ни открива, с увереността, че дори само с това, Той вече ни дава победата. Амин.

превод от руски: Мартин Димитров