Бог дава кръст на всички

Автор: архим. Емилиян Симонопетритски (Вафидис)

На всички ни Бог дава кръст, тоест различни телесни, душевни и духовни немощи, недъзи. Телесните немощи са различните болести, които се появяват не по наша вина. Душевните немощи са присъщите по природа на някои хора забавеност, флегматичност, летаргия, склонност към униние, неспособност да съсредоточат ума си. А духовните немощи са самолюбие, нетърпимост към различен начин на мислене, склонност да се изпада в крайности. От всичко изброено най-страшният вид немощи са духовните, защото техният корен е по-дълбок в сравнение с останалите. Ако поискаме в даден момент със собствени сили да се избавим от тези немощи, от този кръст, който ни е даден, няма да успеем, само ще си изгубим времето. Но ако се постараем да не им се поддаваме и при това да ги носим с търпение, тогава борбата ще се обърне в наша полза и целият ни живот ще стане стълбица, която ни води към небето.

Повечето от болестите идват от недъзите на душата: от някакво желание, влечение, неуспех. Почти всички проблеми със здравето са пряко свързани с душевни или духовни проблеми, най-често – с грях или с желание да отстояваш мнението си. Ако наблюдаваме какво и как говори човек, можем да разберем доколко е здрав и обратно – колко е болен. А ако ти разкаже за греховете си или го видиш как се смее, как се държи с близките си, как отстоява правата си, или се отказва от тях, тогава с точност можеш да определиш телесните и още повече – душевните му болести.

Понякога неразположението се проявява в това, че ми се спи, иска ми се да полежа, чувствам изтощение и краката не ме държат, защото всичко ме боли: главата, костите, кръста. Иска ми се да хапна сметанка, да пийна млекце, да хапна яйчице, но да не е нещо твърде блудкаво, а с аромат, и без да е твърде тежко за стомаха.

Подобни състояния са проявления на душевен недъг, предизвикани от духовни причини. В такива състояния често изпадат хора, които проповядват, но самите те нищо не правят. В резултат на това губят времето си, а после чувстват необходимост да извършат нещо велико, за да наваксат изгубеното. Но това е невъзможно, защото трябва да започнат всичко от начало. Но не желаят да започват всичко от начало и затова вземат грандиозни решения. Например, ако до момента са спали по десет часа, сега, вместо да намалят времето си за сън постепенно до осем, седем, шест часа, те искат да подражават на другите братя и рязко преминават от десет часа сън, на два. Започват да правят дълги бдения и в крайна сметка, не издържат и рухват.

Ако си болен, приеми болестта си, примири се с обстоятелствата. Не роптай срещу това, че майка ти те е родила с недъг или заболяване. Не се опълчвай срещу околните, срещу миналото си, срещу тялото и душата си. Нека всичко това не те вълнува, не си губи времето с него. Бог с любов и нежност промисля за границите на народите (Исаия 10:13), за планините, моретата, за клисурите на нашите души — за всичко. Навежда се над всичко. Ако се навежда над мишлето, над осата и гледа как да постъпи с тях, то колко повече Той ще се наведе над теб – Своя образ. Затова не искай да бъдеш друг, различен от този, който си. Не завиждай на ближния си. Не завиждай на душевното му състояние, здраве, богатство. Приеми себе си такъв, какъвто си, като дар от Бога. И тогава, приемайки себе си, но без да се концентрираш върху своето „аз“, ще можеш да обикнеш Бога. Но при това да обичаш и ближния си като образ Божий.

Човек, бидейки прах, страда от телесни, душевни и духовни болести. Нашето тяло лесно се предава на греха, податливо е на болести, както и душата ни. Някой ни е засегнал? Незабавно се проявява нашето самолюбие. Огорчават ни? Натъжаваме се. Какво е това? Болести. Нима завистта не е болест на душата? Тщеславието не е ли болест? Съпротивата не е ли болест? Всичките ни страсти са болести. Самият човек е болен. Затова и Христос е наречен Лекар на душите и телата.

Боледуваме, защото грешим волно и неволно. По тази причина авва Исаия казва: „Никога не се страхувай от болест“. Не се страхувай, че ще се разболееш. Не се тревожи, ако вече си болен. Няма по-голямо Божие благодеяние от болестта. Човек, който е болен, се намира под Божия покров, ограден е от Божията любов, благословение, грижа, той е в лоното на преблагия Бог.

Болният може да стане Божи апостол, избран съсъд, а в същото време здравият обикновено е жесток, безчувствен, немилостив, той не може да разшири сърцето си. А болните хора, като цяло, са нежни, съчувстват на ближните, те имат способността да измолват от Бога.

Из „Живот в присъствието на Бога“, превод от руски: Елена Папучиева