Автор: старецът Маркел Каракалски

Публикуваме две есета и едно стихотворение от блаженопочившия старец Маркел Каракалски, духовно чедо на св. Йосиф Исихаст и стареца Ефрем Аризонски:

Безмълвието на ума

Нищо друго не успокоява сърцето ми, Господи, освен трайната памет за Твоето великолепно присъствие, което весели и владее сетивата на душата ми.

Величая и славословя Твоето Пресвято име и го пазя като уникално и неотемливо съкровище на сърцето ми; Господи Иисусе Христе, помилуй ме! О, свещено безмълвие на ума ми! О, пресладко вглъбяване на душата ми! И кое е то? Да се умиротворява душата и да няма никакъв помисъл. Това е най-хубавото безмълвие, което над всичко друго е благоугодно Господу. Сърцето освободено от всяка грижа и помисъл държи само непрестанната молитва, „Господи Иисусе Христе, помилуй ме“. Не приема никакъв друг помисъл. Исихазъмът е начинът, чрез който се очиства сърцето с помощта на Христовото име.

Пресвета Богородица придобила това безмълвие и блаженство като едно трайно състояние; да пребивава напълно откъсната от сетивните неща и да живее постоянно с Божието присъствие. Можем да разберем малко светостта на Богородица, когато и ние се озовем донякъде в подобно състояние.

Това безмълвие на ума дарява на ума простота и светлина и го възстановява в първосъздадената красота, която Адам имал преди падението.

Подхлъзването на прародителя водело до откъсването му от помненето на Бога и до заниманието със сетивните неща. Прародителският грях е загубата на общението с Бога. Негова последица е, че умът загубил своето просветление, станал тъмен, страстен и нечист и след това последвали тлението и смъртта.

О, свещено безмълвие на ума! Колко се упокоява душата ми, когато умът се намира в него и не се рее в суетността.

Умът безмълвства само когато се намираме в пустинята, но и в града и „на всяко място на Твоето владичество“, защото вниманието и молитвата крепят трезвението и пазенето на сърцето.

Пресвета Богородице, дари ми това блажено състояние на безмълвие на ума ми и да поддържам постоянно молитвата в сърцето ми, с единствена цел да постигна здравето на душата ми!

Помогни ни, Пресвета Богородице, да обикнем безкрайния и блажен жив век, а не повърхностния и временен век на настоящия живот!

***

„Душо моя, опази образа си“

Повече от всичко, душо моя, познай себе си. По-голяма грижа от тази няма. Не мисли, докато виждаш нещо друго във връзка с тебе, че виждаш себе си.

Внимавай да не си помислиш, че твоето Аз е силата, красотата, славата, богатството, остроумието или нещо друго подобно. Всичко това е чуждо на теб. Без това познание не можеш да опазиш образа си, душо моя, защото ще пренебрегнеш твоите истински свойства, поради заниманието ти с чуждите неща.

Как ще опазиш нещо, което не познаваш?

Познай себе си, душо моя!

Голяма заблуда е липсата на себепознание. Трябва ясно да познаваш твоето Аз и да го отделяш от нещата, свързани с него, за да не пазиш по погрешка нещо чуждо на неговата природа. С други думи, нито над твоите неща, нито тези около тебе, а внимавай само над себе си. Защото едно нещо сме ние самите, и друго нещо са нашите неща и нещата около нас. Ние сме душата и умът, защото сме сътворени според образа на нашия Творец“ (Св. Василий Велики, Беседа върху „Внимавай над себе си“)

Нищо от това, което отминава и изчезва, не е твое. Животът на този свят съди и почита нещата, които лесно се губят („Защото всичко, що е в света – похотта на плътта, похотта на очите и гордостта житейска, не е от Отца, а от тоя свят“  – 1 Йоан. 2:16). Как обаче ще задържиш като твое това, което „тече“?

Ако не познаеш себе си, душо моя, ще се отдалечиш от стадото овци и ще живееш в пустините на настоящия живот гладна и жадна, въпреки че имаш един човеколюбив и милосърден Отец.

Господи, Ти си Добрият Пастир. Ти си небесната храна, вечният извор и пътят на моето спасение. Удостой ме да се намирам в Твоето паство и да се храня от Твоето животодателно ребро и да се просветлявам от вечната светлина на лицето Ти.

Твоят творец те почете, душо моя, повече от цялото творение. Нито небето, луната, слънцето, красотата на звездите, нито някое друго от тварните явления станаха Божи образ.

Само Ти си отображение на естеството, което превъзхожда всеки ум. Ти си съсъдът на блажения живот, към който трябва да се насочваш подражаваща и движена от светлината на блажената Света Троица.

Нищо не се сравнява с твоето величината и ценност, защото Светият Бог, Който всичко държи в ръцете си, живее в теб.

Ако проумееш тези неща, душо моя, тогава нищо земно няма да те прелъсти. Тогава ще опазиш непорочни чертите на  твоя образ и в съдния ден Ангелите ще признават непроменените свойства на Божия образ и ще те приемат на небето да се поклониш на твоя Бог и Отец. Но ако оскверниш красотата на твоя образ, ще викаш силно, но Ангелите няма да те приемат на небето.

Всичко минава и се губи; ти обаче, душо моя, ще пребъдваш във вечността. И ако задържиш това, което си приела, ще живееш заедно с всички светци и Ангели.

Внимавай винаги над себе си, душо моя, и никога няма да се заблудиш от суетата на този живот, но ще се явиш в съдния ден като незлоблива овца отдясно на Добрия Пастир Христос и ще чуеш гласа: „Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна: дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира“ (Мат. 25:34).

Нека и ние станем достойни за небесното царство, благодатта на Господ Иисус Христос, Комуто подобава всяка слава во веки. Амин.

***

Търсения

Три неща обичам:

Да се моля; да славословя Господа;

Да се трудя в Божието миросъздание.

И четвърто:

Да давам милостиня.

 

Три неща желая:

Да говоря за Бога;

Да изследвам Божиите слова;

Да пиша Божиите слова.

И четвърто:

Да мълча за Бога.

 

На три неща се дивя:

Бляскавостта на звездите;

Благоуханието на цветята;

Песнопенията на птиците.

И четвъртото:

Красотата на Богородица.

 

От три неща се боя:

омразата на демоните; зловонието на помислите;

Отвръщането на лицето на Бога.

И четвърто:

Посрамяването на душата ми в съдния ден.

 

На три неща се удивявам:

На Божията благост;

На Божието дълготърпение;

На Въчеловечаването на Христос.

И на четвъртото:

Как сме бедни духовно, имайки богат Отец.

 

Три неща търся:

Да видя мрака на душата ми;

Да видя светлината на ума ми;

Да се моля за болката на света.

И четвърто:

Да падам умолително в нозете на Христос.

 

Три въпроса изследвам:

Вечното небесно царство;

Вечния ад;

Второто Христово Пришествие. И четвъртото:

Ожиданието на творението (Рим. 8:19).

 

Три неща целенасочено преследвам:

Непрестанната молитва;

Стоенето на ума ми в молитвата;

Оголването на ума ми от всяка

мисъл в часа на молитвата.

И четвъртото:

Да не разстроя моята Майчица, Богородица.

 

превод: Константин Константинов

Реклама