Автор: митр. Иларион Алфеев
Господ създал водата като стихия на живота, но човешкият грях я направил източник на смърт. Когато Господ създавал водата, Духът Божий „се носел над водата“, като изпълвал водата със Своята животворяща енергия. Но когато човешкият грях се умножил на земята, водата на живота станала вода на смъртта. Във водите на Великия потоп загинало цялото старо човечество, за да се даде живот на новото човечество, обновено чрез тези страшни води.
Преди Христовото пришествие на земята, Йоан Предтеча кръстил хората във водите Йордански. Хората влизали в тези води ветхи, а излизали нови, обновени чрез покаянието, защото човешкият грях се умивал от водата. Но след това на Йордан при Йоан дошъл и Самият Господ Иисус Христос, за да се потопи във водите на Йордан – не за да Се очисти от греха, а за да ги освети, преобрази, да ги изпълни с живот. Иисус дошъл на земята, за да вземе върху Себе Си греха на света: „Той взе върху Си нашите немощи и понесе нашите недъзи“ (Ис. 53:4). И Той влязъл в Йорданските води, за да вземе върху Себе Си тежестта на греха и смъртта, и за да направи отново от водната стихия – стихия на живота.
От тогава ние всяка година освещаваме водата и тази вода се превръща в голяма светиня. Тази вода, в която присъства Сам Бог, освещава всичко, което бива поръсено с нея, тя изцелява хората от болести.
В Евангелието са описани случаи на изцеление с помощта на водата. В къпалнята, наречена Витезда, от време на време слизал ангел и „раздвижвал“ водата; този, който първи влизал във водата след „раздвижването“ оздравявал (Йоан 5:2-9). Сам Господ използвал вода за изцеление. Когато Иисус видял слепородения, Той му казал: „Иди, умий се в Силоамската къпалня“ (Йоан 9:7); той отишъл, умил се и прогледнал. Господ прави от водата източник на живота, тя наистина става за нас живоносна, защото Божият Дух присъства в нея и защото Самият Христос със Своята човешка плът се е потопил в нея и я е изпълнил със Своето Божество. Причастявайки се с тази вода, ние се приобщаваме със Светия Дух и Господ Иисус Христос, съединяваме се със Самия Бог.
Празникът Кръщение Господне се нарича Богоявление, защото на Кръщението Иисусово за пръв път в историята на човечеството били явени на хората и трите Лица на Светата Троица. Господ Иисус със Своята плът се потопил във водата, Светият Дух във вид на гълъб слязъл над Иисус, а гласът на Бог Отец говорел: „Този е Моят Възлюблен Син, в Когото е Моето благоволение“ (Мат. 3:13-17). В църковния устав празникът Кръщение Господне се нарича още и Просвещение, защото това не е само празник на водата и Духа, но това е и празник на божествената светлина, която озарява вътрешните очи на човека, просвещава неговото сърце и преобразява цялото му естество. Това е тази светлина, която ни дава Господ в тайнството на Светото Причастие, в другите тайнства на Църквата, а също и в осветените води.
В крайна сметка водосветът не е просто обред. Макар и той да не влиза в числото на седемте тайнства, но както и при всяко тайнство, при него се случва преобразяване на материята, защото обикновената вода, която наливаме от чешмата, се преобразява и става осветена. Както и при всяко тайнство, и тук се случва среща на човека с Бога, а това означава – неговото освещение и обновление. Случва се нещо доста по-велико, отколкото това, което е станало с хората, дошли при Йоан Кръстител. Идвайки при Йоан, хората приемали покайно кръщение и получавали прошка на греховете. А чрез приобщаването със светената вода ние не само получаваме прощение на греховете, но и се докосваме до Живия Бог.
Нека да се молим за това, в Деня на Просвещението и ние, участващите във великия водосвет, да се приобщим към божествената светлина, за да се променим и преобразим. Защото именно в това, в края на краищата, се състои целта на всички тайнства, на всички църковни обреди – целта на целия наш християнски живот.
Из „Человеческий лик Бога“, 2000 г., превод: Мартин Димитров