Молитвата повече от всичко дава благодатта на Светия Дух, защото тя е, тъй да се каже, постоянно в ръцете ни. Всеки и всякога има за нея възможност: и богатият, и бедният, и знатният, и простият, и силният, и слабият, и здравият, и болният, и праведният, и грешният.

***

Със своите грехопадения през целия си живот ние оскърбяваме величието Божие, затова трябва всякога със смирение да просим от Господа опрощаване на нашите дългове.

***

Както за всяка болест има лекарство, така и за всеки грях има покаяние.

***

Който се причастява, ще бъде спасен. А който не се причастява, мисля, че не!

***

Придобий мирен дух и тогава хиляди души ще се спасят около тебе!

***

Устрой в душата си мир, тъй че да не огорчаваш никого и да не се огорчаваш от никого. Тогава Бог ще ти даде сълзи на покаяние.

***

Истинският пост се състои не толкова в това да се яде рядко, но в това да се яде по малко, за да може човек оная част от хляба, която би желал да изяде сам, да даде на гладния.

***

Когато сме в скърби, ние трябва като покорни деца да благодарим на Бога. Той постъпва с нас като чадолюбив баща, употребявайки всичко за наша полза – и радостите, и наказанията, според Своето човеколюбие!

***

Както в нестопения и неразмекнат восък не може да се изобрази печата, полаган върху него, така също и душата, неизпитана чрез трудности и немощи, не може да получи печата на Божията добродетел.

***

Душевният мир се придобива със скърби.

***

Осъждай лошото дело, а не оногова, който го върши.

***

Осъждай сам себе си и Бог няма да те осъди!

***

Ние трябва да считаме себе за по-грешни от всички, да прощаваме всяко лошо дело на ближния си и да ненавиждаме само дявола, който го е прелъстил.

***

Да подражаваме на Божиите любимци! Да подражаваме на кротостта на Давид, който бил незлопаметен и добър към своите врагове. Да не вършим нищо за отмъщение на нашия брат. Помнете, че не в злобата, а в духа на  правдата човек бива жив.

***

С търпението си спасявайте душите си и ще бъдете подобни на Бога, а иначе не мисля, че някой ще се спаси.

***

За милостинята, която трябва да се върши драговолно, св. Серафим е оставил едно много кратко, но спасително правило: „Раздавай всякога навсякъде!“

***

Върви по средния път. Не се залавяй за подвизи, които надвишават твоите сили. Иначе ще паднеш и врагът ще се надсмее над тебе. Ето какво върши: ако те укоряват, не укорявай; ако те гонят, търпи; ако те хулят, хвали. Покорявай своята воля на волята Господня; никога не ласкателствувай; различавай в себе си доброто от злото; обичай ближния си: твоят ближен е твоя плът.

***

Ако живееш плътски, ще погубиш и тялото, и душата си; а ако живееш по Бога, ще спасиш и двете.

***

 – Нужно ли е да се молим Богу да ни избави от опасности?

– В Евангелието е казано: Кога се молите, не говорете излишно…, защото вашият Отец знае от какво имате нужда, още преди да поискате от Него. А молете се тъй: „Отче наш“ и пр. (Мат. 6:7-9) Тук има благодат Господня. Каквото е приела и прегърнала св. Църква, всичко това трябва да бъде скъпо за християнина. Не забравяй празничните дни. Бъди въздържан, ходи в църква, освен когато си болен. Моли се за всички. С това много добро ще извършиш. Давай в църквата свещи, вино и елей. Милостинята ще ти принесе много добро.

***

 – С какво се изкоренява гордостта и се придобива смирение?

– С мълчание. Бог е казал на Исайя: Ето на кого ще погледна: на смирения и съкрушения духом и на треперещия пред Моето слово (Ис. 66:2)

Относно изкореняването на духовната гордост той добавя:

– Помоли Бога да продължи годините ти. Без труд няма да сториш това. С мълчание се побеждават големи грехове…

От книгата „Преподобни Серафим Саровски“, архим. Серафим Алексиев, изд. „Св. апостол и евангелист Лука“, София, 2016. С редакции.