Автор: митр. Филарет (Вознесенски)

Верните чеда на Православната Църква днес отбелязват новолетието, встъпвайки в новия кръг на църковно-годишни богослужения и възпоменания. Когато пред човека се открива нещо ново, за него е важно да има пред себе си добър пример и указание за това как трябва да премине своя път. И ето днес Църквата изправя пред нас величествения образ на един от най-великите светии, великия светител Василий Велики, архиепископ на Кесария Кападокийска.

Всеки православен християнин трябва да знае житието на този Божи угодник, а аз искам да ви напомня това, за което Църквата, може би, го прославя повече от всеки: именно за това, че той, по израза на Църквата, „бил вече готов доброволен мъченик, готов на мъчения и на изтезания и на смърт заради Христа – Спасителя“.

Свети Василий заемал архиерейската катедра в град Кесария. В Църквата бушувала арианската ерес дотолкова, че много епископски катедри били заети от арианите – еретици. На престола се възкачил император Валент. Той не бил безбожник, но бил арианин. Еретик. И ето, при него дошли ариани и му казали: „Господарю, ние не можем нищо да направим, докато на архиерейския престол се намира този Василий, защото Православната църква слуша повече него, отколкото всички нас”.

Тогава, като помислили, те решили да пратят, от името на императора, в Кесария чиновника за особени поръчения – Модест, груб жесток човек. Той отишъл, привикал при себе си Василий Велики и започнал да изисква от него да премине към арианите. Получил, разбира се, твърд, спокоен, категоричен отказ. Опитал се да го уговаря. Накрая му казал: „Аз ще почакам до утре, ти помисли“. Василий му отговорил: „Напразно: аз утре ще бъда същият, както и днес, и ти от мене ще чуеш същото, което чу и сега”. Модест изпаднал в ярост и казал: „Знаеш ли какво мога да направя с тебе? В случай на неподчинение от твоя страна, царят ми е дал най-широки пълномощия: аз мога да ти отнема имуществото, да пратя теб самия на заточение, да те подложа на изтезания и да те екзекутирам, ако ще упорстваш.“

Великият светител му отговорил спокойно: „Ако ти искаш да ме изплашиш, тогава измисли нещо друго. Имущество от мене ти не ще отнемеш: не можеш да го отнемеш от този, който го няма – аз нямам, нищо не можеш да отнемеш. Ти говориш за заточение? – Но Господня е земята, а аз – Господен служител и затова – навсякъде съм у дома си. Ти ме плашиш с изтезания, а аз няма да ги издържа: ти виждаш моето слабо тяло. А ако ме заплашваш със смърт, тогава помни, че смъртта е за мене благодеяние, защото тя веднага ще ме пренесе при Бога, за Когото аз живея, за Когото се трудя, към Когото бързам и за Когото вече наполовина съм мъртъв.“

Модест се смутил се от този отпор и казал: „Никой никога не е говорил така с мен“. Василий смирено му отговорил: „Вероятно, ти никога не си говорил с християнски епископ за вярата. Във всичко останало – ние трябва да бъдем кротки и отстъпчиви, но когато става дума за вярата, за това, което е против Бога, против Истината, – ние знаем, че нашето паство ни гледа и затова ние трябва да му даваме пример за твърдост. Можеш да ни заплашваш, колкото искаш: с изтръгване на ноктите, със зверове, с огън, с изтезания, с глад, – с каквото искаш, и никак няма да ни заставиш да приемем вашата ерес и да се присъединим към вашата заблуда: забрави и не мисли за това.“

Модест се върнал се при императора и казал: „Господарю, това не е човек, а скала: той не се бои от заплахи, против нашите доводи той представя много по-силни доводи, – ние не можем да направим нищо с него. Затова или трябва просто насилствено да го приберем, или – да го оставим. А да го разубедим не е възможно. Не може! – това е скала, а не човек!“ И, ето, по разказите на Модест, император Валент, бидейки арианин, придобил дълбоко уважение към Василий Велики, а Модест впоследствие – станал негов приятел. Понеже заболял тежко, той си спомнил за Василий Велики, за силата на неговата молитва и смирено просел неговите молитви. Василий Велики, не помнейки миналото зло, дошъл при него, помолил се, възложил ръце над него. Модест оздравял и станал негов най-искрен почитател и приятел.

Ето такъв духовен колос днес стои пред нас. Тази непоколебимост, тази твърдост, това неумолимо следване на църковния път трябва и за нас да бъдат пример и образец в това време, когато ние с вас встъпваме в новата година. По молитвите на светия Василий Велики Господ да укрепи и нас в твърдото стоене на истинския път. Амин.

превод: прот. Йоан Карамихалев, източник: https://www.pravmladeji.org/node/2137

Реклама