Откъс от запис, направен от монаси, духовни чеда на стареца Ефрем, по време на посещението им в манастира Св. Антоний в Аризона, САЩ
Старецът Ефрем: – Вижте тази снимка на стареца Йосиф Исихаст. Аз имах велик старец, пламенен молитвеник, уникален човек. Той винаги мислеше за небесното и предвкусваше живота на бъдещия век още тук, на земята. А на нас през цялото време казваше тези две думи: търпение и молитва. Той ни помага да търпим по Божия промисъл. Ние, неговите послушници, никога не се карахме помежду си. Някои външни хора ни създаваха проблеми, клеветяха стареца Йосиф, повдигаха срещу него лъжливи обвинения, но той ни учеше да не обръщаме внимание на това: „Нека си говорят, ние в отговор ще мълчим“.
Въпрос от аудиторията: – Ние, отче, сме много немощни във всичко. Какво ще стане с нас?
– Сега са други времената. Други са Божиите съдилища в наше време. Старецът Йосиф имаше „духовен университет“. Радвам се, че вие (духовните му чада) учите в духовното училище. Днес в духовния живот има такова объркване… Силен смерч помита всичко по пътя си. Дръжте се здраво за традицията, която съм ви предал и знайте, че днес, когато казваме, че Иисус Христос е нашият Бог, това е истинско изповядване на вярата. Тъмните сили никак не желаят това.
– Отче, какво достигнахте след толкова години духовна борба?
– Всичко житейско има второстепенно значение. Основното е името на нашия Господ Иисус Христос. След като изминаха много години, аз на практика се убедих в това, че човек се печели само с любов. Целият ми живот бе „труд и болести“: бедност, война с немците, глад по време на окупацията, изкушения и скърби в манастирите. Най-сериозна духовна борба. Успях да се справя само благодарение на молитвата към нашия Господ Иисус Христос и Божията Майка. Този, който не произнася ежедневно името на Христос и Богородица, не е християнин.
– Акатистът на Пресвета Богородица силна молитва ли е?
– Разбира се. Когато го четем, получаваме радост и просвещение от Божията Майка. Богородица много ми помага и ме извежда от много на пръв поглед безизходни ситуации.
– Днес страдаме от отчаяние и нетърпение.
– Отчаянието винаги идва от дявола и този, който изпада в отчаяние, отслабва духовно. Основа на целия ни живот е търпението. Когато го нямаме, животът ни се разрушава пред очите ни.
– Отче, целият свят и всички ние се намираме в затруднено положение заради случващите се днес събития и различнитe слухове. Навсякъде цари страх.
– Имаме ясно усещане, че ще се случат катастрофални събития и занапред ще се случват буквално всеки ден. Точно поради тази причина прибягваме към молитвена помощ в манастирите и храмовете. Но не бива да се страхуваме. Само помислете: ако един ангелски чин, който се е превърнал в демони, причинява такива вреди, то каква помощ ни оказват останалите девет ангелски чина? Веднъж видях Христос, седящ на Престола, а до него – Богородица и чиновете на ангелите, и светиите. Те чакаха Христос да им даде знак, да кимне с глава, за да побързат на помощ на хората в новата трудна ситуация. Когато постоянно изпълваме сърцата си с Христос, нашата вяра с всеки ден става по-силна и ние можем да противостоим на всички изкушения. Богородица непрестанно се моли на Бог за нас и иска от Него да имаме сила и умение да се радваме при всякакви обстоятелства.
– Отче, вече сте достигнали преклонна възраст, както в младостта си ли се молите или по друг начин?
– Сега се моля по-добре отколкото преди. Разбира се, молитвата ми няма тази мощ, каквато имаше старецът Йосиф Исихаст, но Господ и мен чува и това утешава душата ми във всички събития, които преживявам.
– Защо светите мощи често благоухаят?
– По този начин те ни говорят за родството си с нас.
– В наши дни много хора страдат от рак…
– Раковоболните са мъченици. Опитвам се да ги подкрепям с молитвата си, с наставленията си и ги посещавам, когато мога.
– Много хора минават през тежки изпитания или заради злобата на другите или заради своите собствени прегрешения. Толкова е тежък животът им, сякаш са в ада…
– Ако човек преживява ада в този живот и се отнася към дадената ситуация духовно, с благодарност към Бога, то след смъртта си, той благополучно ще премине всички митарства и ще попадне направо в обятията на Христос. Но ако вместо това започне да обвинява и хули Господа, тогава ще се мъчи и в този живот, и в бъдещия. Бих искал да ви разкажа малко за Рая. До осемдесетгодишна възраст по Божия милост, често ми се е случвало да съм в Рая. Това, разбира се, се случва и сега, но напредналата ми възраст се усеща. Веднъж Господ ме взе за ръката и ми показа целия ми живот: „Ето тук ти построи църква, тук изповяда човек и душата му се спаси, тук ти утеши някого, тук постави човек на пътя на истината“. И когато Той ми разказваше всичко това, душата ми се изпълваше с радост. В някакъв момент радостта ми стана толкова голяма, че казах: „Господи, не мога, не мога повече! Ей сега ще ми се пръсне сърцето от щастие! Върни ме обратно, моля те!“ И отново се озовах в килията си.
Друг път в Рая видях удивителен воин. До него имаше кон с пухкава опашка, изключително красив. Докато го гледах, изпитвах абсолютен възторг: „Ех, да имах и аз такъв кон!“ Тогава воинът ме викна и ми казва (беше нещо като командир): “Иди и кажи на войската, че тилът им не е защитен и че ще ги нападнат метежници (т.е. демони) отзад“. Аз се затичах и им предадох тези думи. А след това се върнах, за да кажа, че съм изпълнил поръчението. Той ме прегърна, целуна ме, а после яхна коня си и препусна с радостно и усмихнато лице.
– Отче, това означава ли, че зад гърба ни се случват много неща, които не знаем?
– Разбира се. Ето защо трябва да сме внимателни във всичко. Бодърствайте и бъдете трезви. Предстои ни Страшният Съд.
– Разкажете ни какво представлява адът.
– Какво е адът? Ужасен, ужасен е. Да не дава Бог нито една душа да попадне там! Както хората потъват и се давят в морето, по същия начин се давят и тези, които са в адски мъки, заобиколени от демони. Длъжни сме да се молим за починалите. Това е велика милостиня. Моята майка беше много благочестива жена. Тя ме научи на вярата. Преди да почине две години беше прикована на легло. „Отче, помоли се на Бог да ме вземе по-скоро, уморих се да лежа.“ Но преди смъртта ѝ се наложи да издържи истинска битка.
– Битка с кого?
– С демоните.
– Видяхте ли ги?
– Да, видях ги наяве – също както виждам хората.
– Архангелът помагаше ли ѝ?
– Той стоеше зад гърба ѝ, но малко отстъпи от нея. За да може тя сама да се бори и да се увенчае с венец от Господа.
– Толкова много слушаме за предстоящи бедствия и молим Бога за помощ. Какво ще стане с нас?
– Бог има Свой план за всеки човек и според този план ние също сме длъжни да предприемем определени действия, за да се спасим. Само да знаехте!.. Какво ни предстои да преживеем! Големи трудности. В Атина има много скрити светци, а Света Гора Атон и Свети Димитър Солунски поддържат Северна Гърция. Особено много обичам Свети Димитър. Всяка вечер преди сън се помазвам с неговото миро. Гърция се отвърна от Христа. Затова тя много ще страда. Днес децата в Гърция или са много просветени, или много помрачени. Децата от благочестиви семейства са Христовата закваска и бъдещето на Елада.
– Много жени в днешно време са нещастни в семейния си живот и страдат.
– Христос е много близък до тези души, които са несправедливо обидени.
– Някои хора имат особени духовни дарове. Как ги получават?
– Тези хора или са били силно унижени, или са ги клеветили, или им се е наложило да претърпят много несправедливости, и ето, получили са дар Божий. Когато непрестанно викаме към Господа, Той ни изпраща утеха.
– В Йерусалим в последно време се случват чудни неща.
– Бих искал да ги видя. Това е бил най-важният град в живота на Христос. Благодатният огън е край Гроба Господен всеки ден, но раздаването му на Пасха е велик дар за всички хора. Пътувайте в Йерусалим. Там виждаме какви страдания е претърпял заради нас Христос. Трябва, доколкото това ни е по силите, да Му благодарим за всичко и да отговаряме на любовта Му с взаимност. Навремето и аз няколко пъти съм бил в Йерусалим.
– Между нас често възникват недоразумения.
– Всичко това е характерно за хората. Недоразумения винаги ще възникват. Но ние сме длъжни да ги преодоляваме и да прибягваме към Христос. Да мислим за това, което Христос ни е подготвил в Царството Небесно след Второто Му Пришествие. А дотогава хората се намират само в преддверието на Рая, в неговия „притвор“. Човешкият ум не може да побере в себе си колко е прекрасен Раят. Всичко е изпълнено със светлина! Всичко благоухае! Неизказана радост, блаженство. Вече няма да има старост. Христос иска в Неговите Небесни Чертози всички да са млади. Няма недостатъци и недъзи. Всичко ще е съвършено. Майка ми почина на 95 години, а аз я видях в Рая 30-годишна.
В съседство до нас живееха две бедни дечица с умствена изостаналост. Когато ние вече играехме на разни игри, те с усилия се учеха да ходят, а бяхме на една и съща възраст. Те починаха още като деца, по време на немската окупация. Видях ги в Рая и ги попитах: „Какво правите тук, как прекарвате времето си?“ А те ми отговарят: „Ефреме, на нас тук не ни е до приказки. Учим, изучаваме устройството на Божия свят.“ Там на земята те не можеха даже да си напишат имената, а в Рая учеха. Това още веднъж ни свидетелства за съвършенството на Небесното Царство.
– Много хора помагат на манастирите, дават своите пожертвования за нуждите на светите обители.
– Всичко, което те правят, е записано на небесата. Дай Боже в домовете им да цари мир, всички те да са здрави и да имат Божието благословение.
– Днес на службата се събраха хора от целия свят. Колко е хубаво, отче, че сте се потрудили за благото на Църквата, като светите апостоли: „Идете, научете всички народи“ (Мат. 28: 19).
– Аз приличам на празен орех! Нямам заслуга за всичко това.
– На този етап от живота си какви планове правите?
– Мисля за това как да подредя духовния живот тук, защото това е важно за спасението на много души. Иначе как да срещна Господа? И къде ще попадна след смъртта си, жалкият аз?
– Господ ще прати за вас Ангелите Си.
– Не знам какъв ще е Божият съд. Преди правех големи планове. А сега здравето ми се клати, вече съм стар.
– Един наш познат, господин П., почина в деня, в който се чества паметта на велик светец.
– Той му е открил райските врати! Когато някой умира и душата му наследява спасението, този светец, чиято памет празнува Църквата в същия ден, денят на неговата смърт, го посреща в рая, защото това е неговият ден, неговият празник.
– Много хора умират без подготовка, внезапно.
– Да, всеки ден трябва да сме готови да тръгнем на път, сякаш вече билетът е в ръката ни. Не знаем какво ще стане с нас. Веднъж изповядвах в една болница човек, който вече не можеше да говори и отговаряше на моите въпроси само с кимване. Скоро след изповедта той почина. Явно някога е извършил някаква добрина и се спаси буквално в последната минута. В живота си съм преживял много беди и видях, че Божият Промисъл движи всичко за благото на човека. Винаги трябва да помним смъртта. Прочетете в „Патерика“ беседата на св. Макарий с черепа…
Веднъж имах такова видение: видях се в красиви богослужебни одежди, като тези, които обличам на големи празници. Стоях на едно възвишение, а долу стояха девойки, които някога бях изповядвал, и викаха: „Отче, отче, и ние искаме да дойдем там“, но не им беше позволено. Това ясно ни показва, какво е благодатта на свещенството и каква голяма отговорност лежи върху мен, затова моля за вашите молитви. Спазвайте устава и бъдете много внимателни. Подвизавайте се всеки ден колкото можете. Нашият Владика Христос обича монашеския чин, защото монасите са воини Христови.
– Отче, когато общувате с Господ в Рая, говорите ли Му за нас, монасите и монахините, и за всички ваши духовни чада, които търсят вашата помощ?
– Говоря, разбира се.
– И какво ви отговаря Той?
– „Не се тревожи, Аз Сам ще се погрижа за тях. Всичко ще е наред.“
– Отче, ако се случи така, че отидете при Господа и се радвате с Христос в небесните селения, а ние останем да живеем тук, на земята и търпим духовна война, молим ви, не забравяйте нас грешните.
– (Смеейки се) Не, това няма да стане.
– Отче, утре заминаваме (от Аризона). Кажете ни нещо на раздяла.
– Желая ви добър и благословен път. Ще продължавам да се моля за вас. Да даде Бог да сте здрави и пак да дойдете. Всеки си има товар, но ви моля и ви заповядвам, да познаете Светия Дух. Работете над това и изграждайте дома на душата си, като спазвате Евангелските заповеди и като запазвате душевния си мир. Имайте любов и съгласие помежду си, молете се на Христос и Пресвета Богородица. Да ви съпровождат Ангелите Божии.
превод от руски: Елена Папучиева
Храм Свети цар Борис 