Автор: Елизавета Розанова, foma.ru

9-месечната ми дъщеря имаше магарешка кашлица. И месец по-късно, около рождественските празници, тя започна да получава усложнения. Извиках линейка – съмнение за пневмония, което дежурният лекар в болницата не потвърди. Прибрахме се вкъщи – състоянието на дъщеря ми се влошаваше. Трябваше да се обадя на частен лекар, той дойде и ми препоръча спешна хоспитализация, като даде цялата необходима информация за това.

Спомням си как карах дъщеря си до болницата Морозовка, под влияние на стреса обърках пътя, пропусках завои.

В отчаянието си се втурнах към контролно-пропускателния пункт, полицията блокира Градинския пръстен (!)*, за да мога да карам директно към болницата. В приемната казаха да изчакаме, тъй като сме от друг квартал на града…

Хората с медицински познания са наясно колко малко време има бебето с пневмония. Стоях и гледах вече побелялата си дъщеря с посинели устни. Очите ѝ гледаха през мен, тя изобщо не реагираше. С всяка секунда се вцепенявах все повече и повече, нямах сили нито да плача, нито да изисквам нещо. Само в себе си се молех на свети Лука да ми помогне…

Бързешком мина една лекарка. Тя хвърли бърз поглед към чакалнята и изведнъж спря внезапно пред нас: „Какво става тук?!” Трудно можех да говоря, промърморих нещо като: „Ето, тук…“. Лекарката се обади на персонала, след 10 минути дъщеря ми беше на рентгенова снимка, откараха я в интензивното отделение …

После дъщеря ми беше лекувана от началничката на инфекциозното отделение, най-възрастният лекар в болницата, беше вече на 84. Тя спаси бебето.

Когато ни изписваха, реших да ѝ подаря голяма книга с творенията на св. Лука. Тя се намръщи (изглеждаше груба и ексцентрична жена): „Защо ми даваш това?“  „Колебаех се – казах, – съжалявам, ако не Ви харесва“. Тя по обичайния си начин, на висок тон, започна да говори: „Това е Валентин Феликсович! Навремето учехме от неговите „Очерци по гнойна хирургия“! Вие какво? Светец ли го направихте?“ Отговорих: „Да, канонизиран е“. „Свят или не, не знам, но ме чуйте“, продължи тя. „На Коледа пуснах лекарите и бях сама на дежурство: живея сама, не исках да съм вкъщи, а те са млади, нека да останат със семействата си по празниците. Заспах на масата по време на смяна и на сън ми се яви Войно-Ясенецки и ми каза: „Защо спиш, скъпа моя? Вера те чака!“ И тогава телефонът иззвъня от чакалнята и трябваше да приемем едно тежко болно момиченце с пневмония … И това беше вашата Вера! А ето, сега ми давате тази книга…“

***

На 18 март възстановяващата се моя дъщеря Вера навърши една година. Точно в деня на откриването на мощите на св. Лука и честването на паметта му. Ето така.

Свети Лука, моли се на Бога за нас!

*„Садовое кольцо“ – кръгова магистрална система от улици в центъра на Москва, бел. прев.

източник: foma.ru, превод: Мартин Димитров

Реклама