Веднъж един младеж веднага щом стигнал до един оазис, посред Юдейската пустиня, срещнал стареца Елисей и го попитал:

– Какви хора живеят на това място, геронда?

– Какви хора живели на това място, детето ми? – попитал на свой ред старецът.

– Едно общество от егоисти и зли хора – отвърнал младежът, – радостен съм, че се махнах от тях.

– Същите ще намериш и тук, детето ми! – отвърнал замислено старецът Елисей.

Същият ден минал през оазиса да пие вода и да отмори един друг младеж, който попитал стареца Елисей:

– Геронда, какви хора живеят тук?

Старецът отговорил със същия въпрос:

– Какви хора живеят в мястото, от което идваш, детето ми?

Младежът отговорил:

– Чудесна общност от хора, дружелюбна, искрена, страннолюбива. Много е тъжно, че трябва да ги оставя.

– Същия тип хора ще срещнеш и тук, – казал старецът Елисей.

Малкият му внук, който чул разговорите, го попитал, като останали двамата:

– Дядо, как е възможно да дадеш толкова различни отговори на един и същ въпрос?

И старецът Елисей отговорил:

– Слушай, детето ми! Всеки от нас носи в сърцето си образите, които виждат очите на душата му. Този, който не различил нищо добро в местата, през които минал, и тук няма да намери нещо добро. Онзи, който срещнал приятели там, ще намери и тук. И това е така, защото в действителност каквото сме обучили очите на душата ни да търсят, това и срещат.

Също така добронамереният човек ще прослави Бога за това, което вижда, че Той му е дал, а злонамереният ще Го похули за това, че не му е дал.

Това, което е от полза на всички ни, е да се научим виждаме хората през очите на Бога! През призмата на Неговата любов да прекарваме всички и всичко и да сме признателни. Тогава само ще постигнем мир!