Старецът Ефрем Аризонски и четирите венеца

Автор: Морфоски митр. Неофит

Днес се навършват две години от упокоението на стареца Ефрем Мораитис, духовно чедо на св. Йосиф Исихаст. Предлагаме на нашите читатели кратко слово на Морфоския митр. Неофит, изнесено ден след блажената кончина на стареца:

Преподобният отец Ефрем Филотейски (Аризонски) е последният от една дълга верига на святост и със сигурност няма да е последният светец. Колкото повече годините минават и приближаваме до Второто Христово Пришествие, все по-велики и по-дивни светци ще се появят на твърдта на Православната църква. Това го казвам, защото има много млади хора сред нас и те не трябва да чувстват, че старите светци си заминават и остават сироти. Не. Всяко поколение има своя дял в светостта, има права на святост. Отец Ефрем, млад 19-годишен човек от Волос отишъл при този велик исихаст на Света Гора – стареца Йосиф Исихаст Пещерник и в пещерите на Малката Света Анна, опознал дълбините на сърцето си, опознал сърдечната молитва, умната молитва, очистването и просветлението на сърцето и Светият Дух го довел до святост. И тази святост станала известна, когато станал игумен на манастира Филотей и след това укрепил още три манастира на Света Гора, както и женското монашество на тогавашната Гърция, която ние сварихме като студенти. Светият Дух призовал един нисичък, слаб човек, със слаб глас, без особено образование, но „следвал“ във великия университет на пустинята и очистил сърцето си. Виждал първо собствените си грехове и страсти и чрез покаянието очистил и осветил ума и сърцето си.

По Божи Промисъл се озовал в Америка и там основал 19 манастира, мъжки и женски. Парадоксът е следното, което се случило след блажената му смърт, която стана вчера, неделя, 7.15 наше време (старецът Ефрем почина на 8 декември, 2019 г.). В понеделник един Божий човек ми изпрати съобщение, в което пишеше:  „Възлюбени брате Неофите, три венеца видях в прославата на о. Ефрем от Бога. Един на преподобен, защото с любовта, която показал към Иисусовата молитва и молитвата въобще, очистил, просветлил и осветил сърцето си. Това е преподобният път. Пътят на аскезата. Да бдиш над ума си и тогава ставаш девствен.

Една свята жена, брачна, която сега е на небето, се явила на сестра си и ѝ казала: „Девство не е това, както го мислите на земята, а девството е да бдиш над ума си и много бързо преди умът да зачене похот да се покайваш. Аз, от времето, когато овдовях, с четирима сираци, пазех ума си. Когато отидох пред Христос, Той каза: Мирофора да отиде при девиците.“

Една брачна жена сред девиците, защото бдяла над ума си..

На този девствен по тяло и по душа човек Бог дарил венеца на преподобието.

Вторият венец, който видял този брат в Христа, е венецът на мъченика. Неговото мъченичество, както често става, бе вследствие от завистта на монаси, свещеници, игумени, архиереи. Обикновено кои ни завиждат? На кои завиждаме? На подобните нам. Това става и сред свещенослужителите.

Старецът получи много обвинения и на Света Гора, но повече, когато отиде в Америка, в арената на сатаната. Там основа почти 20 манастира. Срещна голяма съпротива от секуларизираната протестантска атмосфера на тогавашната Америка преди 30 години. Ние чувахме това, наши братя ни го казваха, каква борба са водили, за да останат манастирите на едно аскетическо равнище, за да се напълнят с американски монаси и монахини и всички служби да се служат на старогръцки, а пеенето да е византийско. Това условие поставил о. Ефрем. Всички служби да стават на езика на акривията и на богословската мъдрост и пеенето да бъде не пеенето на елините, не на византийците, а както казва Пападиамантис, на Ангелите.

И третият венец е венецът на равноапостолството. Как да не получи този венец, когато с всички тези апостолски болезнени стъпки в големия американски континент и в Канада и на други места старецът Ефрем успя да промени атмосферата на цяла Америка, която сега потъва в секуларизация, в демонизъм, в плътолюбие, от един простодушен светогорец-йеромонах със слаб и смирен глас, да стигне до аскетическо житие и до православния път на очистването, просветлението и светостта.

Знаете ли кое е странното? Има го и в интернет, вчера във вторник сутринта, свети Ефрем, този новоявен преподобен – и не бързаме да го канонизираме, хората вече са го направили – се явил на едно детенце в Америка, говорил му на английски и детенцето го видяло с три венеца на главата си и му казал:

– Father, какви са тези венци, които имаш на главата си? Виждам три.

Единият, му казал, е на аскезата, другият е че издържах обвиненията и клеветите и прощавах на моите обвинители, третият е мисията, която извърших в родината ти, за да се осветите вие, и младото поколение на Америка.

И когато някога епископите го попитали иронично:

– Какво правиш в тези манастири с монахините и монасите, отче Ефреме?

Той им казал четвъртата причина, по която Бог ще му даде четвърти венец.  Венецът на пророка. Той заедно със свети Паисий са превъзходните пророци на нацията и на последните събития, които идват. И той самият казал:

– Тези манастири, които виждате, ще бъдат прибежище за следващото поколение американци, когато дойдат трудните години на упадъка и Америка ще престане да е бъде свръхсила. И тогава мнозина ще прибягват в манастирите, за да спасят душата си и ще се спасят. От тези манастири след това ще излязат новомъченици на американското Православие.

Виждате ли какво духовно зрение има Божият човек, колко далеч виждал?

Днес основаваш манастир, игуменко (проповедта е изнесена в манастир), ние служим, и след 100 години идват други монахини, за да станат мъченици. Един сее, друг жъне. Така действа промисълът на Светия Дух. Така се потрудил о. Ефрем, така се потрудил свети Спиридон, така да се потрудим и ние, ако искаме да имаме дял в голямата святост на Свети Спиридон и на великия пророк на последните събития, на преподобния мъченик и равноапостолен Ефрем Новоявлени!

превод: Константин Константинов