Автор: св. Николай Велимирович

Днес ние празнуваме паметта на един човек, който бил богат, но въпреки това влязъл в Небесното Царство. Господ е казал: „…богат мъчно ще влезе в царството небесно“ (Мат. 19:23). Но Господ не е казал, че за богатия е невъзможно да влезе. Ако Той беше казал това, тогава много богати наследници, без никаква своя вина, биха били лишени от Царството. Би бил лишен от него и цар Неман*, който имал „седем кули грошове и дукати“. Биха били изключени от Царството всички, които са се смятали за богати в този свят, но въпреки това ние срещаме техните имена в църковния календар.

Не, братя мои, благият Господ не лишава никого от Своето Царство, не затваря вратите на Царството пред никого, който търси вечен живот, независимо от неговото звание. По Своето неизказано човеколюбие Бог иска всички да се спасят и никой не може да ни попречи да се спасим, ако самите ние не попречим на себе си.

Богатият е трудно да влезе в Небесното Царство не защото е богат, а защото рядко е в състояние да победи изкушенията, произлизащи от неговото богатство. Рядко богатият може да се въздържи от злоупотребяване с богатството, малко са на света богатите, които със своето богатство не са си купили ада вместо рая, вечните мъки вместо вечния живот. Малко са онези, които със сърцето си не са се прилепили към богатството и не са отпаднали от Спасителя. Малко са, но все пак ги е имало. Трудно е богатият да влезе в Небесното Царство, но някои са влезли. Влязъл е св. Николай, влязъл е и цар Неман, влезли са и други. Богатството не им попречило, а даже им помогнало да влязат в Царството и в календара на светиите, защото те употребили това богатство за слава Божия и за спасението на ближните. Притежавайки богатство, те вътрешно били свободни от него. Всичко, което имали, смятали за Божие притежание, а себе си – за Божии раби и за пазители на чуждото богатство, с което те се разпореждали и което раздавали съгласно евангелските заповеди. Така те спасили душите си и помогнали и на други да се спасят. Това са мъжествени души, които не позволили на богатството да ги победи, но сами станали победители над него.

Освен земното съкровище, свети Николай притежавал още три съкровища, които превъзхождали земните – съкровището на вярата, съкровището на правдата и съкровището на милосърдието. Раздавайки своето богатство на бедните от любов към Христос, самият той обеднял. Но тези три съкровища се умножавали в него до края на земния му живот: колкото повече вяра отдавал на хората, толкова по-богат ставал, колкото повече ревнувал за Божията правда, толкова по-пълна ставала неговата душа, колкото повече милосърдие изливал над хората, толкова повече се смекчавало сърцето му. Вяра, правда и милосърдие – това се небесните съкровища, които се умножават толкова повече, колкото ги раздаваш. Вяра, правда и милосърдие – това са трите съкровища на св. Николай, които той оставил в наследство на Църквата и които продължават да бъдат неизчерпаеми. Това тройно съкровище оставил Божият светия като наследство на вас, които днес го прославяте и му се молите. Вие, които прославяте свети Николай, знайте, че на него е по-приятно да ви даде, отколкото да приеме от вас.

Вярата на свети Николай била кристално чиста и твърда като диамант. Той доказал това в Никея, когато, излагайки на опасност собствения си живот, защитил православието от еретиците. Божията правда у свети Николай светела ярко като слънце. Той показал това, когато не позволил на палача да посече тримата несправедливо осъдени мъже. Бързо се приближил и със собствената си ръка успял да изтръгне меча от ръцете на палача, отново излагайки живота си на опасност. А в своето милосърдие към бедните и нищите светият чудотворец бил подобен на Христос. Той раздал цялото си имущество като милостиня, правейки това тайно и обричайки себе си на глад и бедност.

Но този велик Божи раб не се страхувал нито от еретиците, нито от палачите, нито от глада. Той добре знаел, че Всевишният внимателно слуша молитвите на Своите верни раби. Така и станало: Господ го защитавал до края на неговия живот и след смъртта му го прославил пред ангелите и пред хората, както прославял малцина.

Но освен трите големи духовни съкровища – вяра, правда и милост, свети Николай имал неизчерпаема духовна съкровищница и съкровищата в нея били кротост, въздържание, пост, молитви и смирение. Тази съкровищница, преизпълнена с духовни блага, дивният Христов светител оставил като наследство на вас, православните. Днес тя е широко отворена и нейните съкровища са достъпни за вас. Божият угодник ще приеме от вас и свещи, и молитви, и славски хляб не като дар, а в знак на благодарност. Днес той сам ви предлага своите дарове. Ако вие ги приемете, и той ще приеме вашата благодарност, но ако вие отхвърлите неговите дарове, и той ще отхвърли вашите. Внимавайте да не пренебрегнете тези дарове, които ви предлага този богаташ в Христа.

И още, запомнете и се възрадвайте: св. Николай не е писал книги, не е проливал мъченическа кръв за Христос, и въпреки това ние го почитаме повече от много други светии, които са били мъдри, писали са книги или мъченически са пострадали за Христос. Тази тайна е велика и чудесна. Това е дело на Божия промисъл, с това благият Господ е искал да покаже, че Той въвежда в Своето Царство не само мъдрите богослови и мъчениците, но и цял сонм от добри души, пазещи истинната вяра и изпълняващи Божиите заповеди. А сред вярващите е имало, има и ще има множество такива, които не са говорели, а са действали, не са писали книги, а са дишали с Божия Дух. Действително, мъдрите богослови и мъчениците са безброй, но все пак те са по-малко в сравнение с тези последните, които са прославяни като мълчаливи и верни Христови раби, като свят Божи народ.

Св. Николай е народен светия, съвършен образ на онези, които, слушайки словото Божие, са бързали да го изпълнят и да поучат и други със своя пример. Тази е причината за това да почитаме угодника Николай повече от много свети учители и мъченици. Това е основанието Църквата да посвети освен този ден, който празнуваме днес, и всеки четвъртък от годината, заедно със светите апостоли, на него – св. Николай Мирликийски Чудотворец.

На нашия Бог – слава, на св. Николай – чест и похвала, а на всички вас – мир, здраве, радост и благословение във вечни векове. Амин. I http://www.pravoslavie.ru

* Стефан Неман – сръбски владетел, който се отказва от престола и приема монашеството. Канонизиран е от Сръбската православна църква като преподобни Симеон Мироточиви.

превод: Татяна Филева, pravoslavie.bg