Автор: о. Харалампос Пападопулос

Наистина, какво би станало, ако позволим на Бог да разкаже историята на живота ни? Какво би станало, ако забравим това, което знаем или са ни научили за Бога и Го оставим да ни изненада? Какво би станало, ако премахнем от ума ни всякаква идея за Бога и живеехме колкото се може по-естествено, по-близо до нашата природа, до живота, който ни е дарил? Просто всичко би станало  едно богоявление. Защото, ако съществува нещо, което ни пречи да проследяваме стъпките на Бога в живота ни, това са изфабрикуваните идеи, които имаме за Него в ума си. Тук е и цялата същност на духовния живот, която обаче ни убягва и постоянно си трошим главата и се борим напразно.

Светият Дух е Дух на свобода и оригиналност. Не Му харесва да се повтаря. Не имитира и въобще преобръща състоянията. Това, което прави, е да освобождава нещата и лицата от познатото и близкото. Тоест обичайното. Затова, когато Духът дойде в живота ни, без нищо да се промени външно, всичко се е променило в нас. Как става? Какво се е променило? Във всеки случай не животът ти, а погледът, зрението, тълкуванието, начинът. Виждаш, слушаш, докосваш и вкусваш всекидневното, което обаче вече те открива за новото и откровеното, дивното и парадоксалното чудо на живота.

Тайната е да излезеш от познатото и баналното, видимото и самопонятното и да оставаш открит за едно друго тълкувание и преживяване на живота. Да се осмелиш за другостта на живота. Да излезеш от познатото без да го отхвърлиш. Тоест не да сменяш дом, град, работа, или другар, а възприятия, обичаи, дадености, самопонятни неща. Занулирай ги. Ще ти кажа някои неща от моя живот, които  ми помогнаха:

  • Приемай това, което Бог носи в живота ти като урок за развитие. Да не казваш „Ох, какво си изпатих“, а „Какво научих?“ от това, което ми се случи. Довери Му се – за да позволи нещо в живота ти, означава, че иска да ти каже или да те научи на нещо. Така говори Бог чрез живота, а не чрез схемите на ума ти или на морала ти. Навярно в етапа, в който се намираш, да не го разбираш, но, повярвай ми, ще дойде час, когато, гледайки назад, ще казваш „Слава Богу за това, което преживях!“.
  • Спри да мислиш и да тълкуваш живота със схеми: бяло-черно, добро и зло, правилно и грешка. В този живот не съществува абсолютна схема. Нищо не е само така, то е и другояче и отвъд от това другояче. Не се затваряй в етиката на добро и зло, открий се за емпирията на битието и преживей цялостта на Бога.
  • Намери твоя начин на молитва. В пътя към Бога не съществуват имитации. Най-опасно е да имитираш  начина, по който някой друг, различен от теб, е срещнал Бога. Ти си уникален и връзката с Бога е абсолютно лична. Забрави какво са направили другите, намери твоя начин и път.
  • Вложи тялото си в молитвата и в богооткровението. Разходи се, почувствай твоите стъпки, връзката ти с дара на земята и живота, с материята и телесността ти. Слушай, гледай, мълчи и след това седни. Вдишвай и успокой ума, раздвижи тялото си, където почувстваш, че има нужда с малки движения и започни да казваш Иисусовата молитва, „Господи Иисусе Христе, помилуй ме. . .“. Няма значение дали държиш броеница, няма значение колко молитви с броеници ще отправиш, остави броенето и целите, целта не е да отправяш „правилната“ молитва, а ти самият да станеш молитва. С други думи, да се приобщиш чрез твоето битие с и да вкусиш Божията благодат.
  • Влез в една евхаристийна общност. Не сменяй постоянно храмовете, участвайки в безлични Литургии. Свържи се с една общност от хора и отношения. Запознай се хората, с които се черкувате и участвате в св. Евхаристия. Не е важно да познаваш всички, но поне неколцина да знаеш по име. Започни да споделяш с тях живота си. Не търси тяхното съвършенство, а тяхната дружелюбност. Говорете, помолете се, споделете вашия живот. 26 години съм свещеник, повярвайте ми, рядко съм служил извън моята енория. Смятам за неуважение да участвам в една св. Литургия, където не зная името дори на един човек, където не зная нещо от неговите мъки и харизми.
  • Започни да наблюдаваш знаците. Няма живот, в който Бог да не оставя всекидневни знаци. Питаш се защо не ги виждаш? Защото имаш много конкретни разбирания за Бога и начини, по които се открива в живота на хората. Разруши ги, открий се за изненадите на Бога. Остави Го да се яви в живота ти, по Неговите начини. Спри да се потапяш толкова много в твоите проблеми, повярвай ми, няма да се решат така. Един човек пълен със скърби не може да промени нищо в живота си. Толкова си потопен в сега, че не виждаш утре, което Бог ти приготвя. Бог ти говори чрез твоето всекидневие, остави се и виж. Слез от анализите на ума в усещането на сърцето, спри да мислиш и почувствай.

Завършвайки горните мисли, ще ти кажа единствено, че за да срещнеш Бога, е нужно да излезеш от познатите и прозаични тълкувания на Неговата личност. Разбий самопонятните и казаните хиляди пъти неща, с които се е напълнил умът ти. Остави Бог да ти разкаже по Неговия начин историята на живота ти, сякаш никога не си я чувал.

превод: Константин Константинов

Реклама