Свети Арсений Кападокийски се родил в село Фараса в Кападокия (Мала Азия) около 1840 г. Лишил се от родителите си в ранна възраст. Получил образование в семинарията в Смирна (Измир). На 26 години приел монашески постриг в манастира „св. Йоан Предтеча” в Зинджи-Дере в Кесария (Турция). Там бил ръкоположен за дякон и отправен от митрополит Паисий ІІ във Фараса да обучава децата на грамотност по църковните книги.

През 1870 г. Арсений Кападокийски бил ръкоположен за свещеник и възведен в сан архимандрит. Извършил пет поклоннически пътувания до Светите земи и затова местните го нарекли Хаджиефенди. Пастирската дейност на свети Арсений продължила във Фараса 55 години. Той наставлявал и утвърждавал във вярата жителите на гръцката общност, която постоянно се намирала под заплахата от унищожение.

Св. Арсений водел строг подвижнически живот и получил от Господа дар на прозорливост и изцеление. По неговата молитва, която по думите на очевидци „можела камък да пробие”, се излекували глухи, слепи, парализирани и бесновати. Не само гърците, но и турците считали Арсений Кападокийски за свят, тъй като и сред мюсюлманите той извършвал чудеса и лекувал болни. Патриарсите Цариградски и Йерусалимски искали да направят св. Арсений епископ, но той всеки път отказвал.

Той предвиждал бъдещи изпитания, войни и изхода от родната земя. През 1924 г. при преселението на малоазийските гърци съпровождал своето паство и починал 40 дни след пребиваването в Гърция, на остров Корфу.

Старецът Паисий Светогорец, който изпитвал голямо благоговение към св. Арсений, тъй като също бил родом от Фараса, бил кръстен от светеца и наречен на неговото име, издирил мощите му и ги пренесъл първоначално в г. Конница, а после в манастира „св. ап. Йоан Богослов” в Суроти (близо до Солун). В момента и двамата велики праведници на нашето време се покоят в този манастир.

Многочислените чудеса на св. Арсений Кападокийски, които той извършвал приживе, продължили и след смъртта му. Това довело до канонизацията на преподобния в лика на светиите през 1986 г.  Житието и чудесата му били събрани от стареца Паисий Светогорец в книга, посветена на светия му сънародник. Ето някои от чудните случки, които той описва.

Веднъж четирима кюрди отишли да ограбят свети Арсений. Отецът по онова време седял на една кожа в келията си и четял. Видял крадците когато отваряли вратата му, но не им проговорил изобщо. Онези влезли и тършували надясно и наляво, като мислели, че ще намерят пари. Отец Аресний продължил четенето си без да им проговори. След като накрая крадците не намерили нищо, тръгнали да си вървят и единият кюрд взел двете завивки, които отецът държал сгънати в един ъгъл (това било всичкото му имущество). Какво им се случило обаче? Искали да излязат, но не можели да намерят вратата, като че били заслепени. Обикаляли насам-натам вътре в келията му, а не виждали вратата. Понеже безпокояли отец Арсений при четенето му, той им показал вратата, за да излязат, но те не можели да я видят и непрекъснато обикаляли насам-натам. Тогава отецът станал, хванал единия кюрд и му казал: „Ето вратата, през която излизат крадците и отиват в ада!” Чак тогава разбойниците могли да си тръгнат и се покаяли и поискали прошка. Отец Арсений им простил и те си заминали. След това разправяли това, което преживели и на другите кюрди: „Аман, аман! Недейте да ходите да крадете у Хаджиефенди, защото и да влезете в келията му, след това няма да можете да намерите вратата, за да излезете”.

Веднъж във Фараса отишли много турци (разбойнически чети) и след като заловили тайно 12-те селски първенци християни, известили на семействата им, че или трябва да им занесат 500 златни лири, или ще ги съсекат. Също съобщили, че и най-малкият опит да бъдат нападнати ще е за сметка на задържаните, понеже първо ще заколят тях, а после ще започнат сражението. Тогава цяла Фараса се разбунила. Едни се затекли да удържат селските юнаци, за да не извършат някоя щуротия и да нападнат, а други жени и деца изтичали при Хаджиефенди, който им бил единствената надежда, защото турците били мнозина и укрепени, казват около 380 души. Щом научил това отец Арсений отишъл в църквата и казал на настоятелите да му дадат всичките пари от пангара, които били около 50 лири. И така, отецът ги взел и заедно с двама старци се изкачил при свърталището на четите и потърсил главатаря им, който дошъл зарадван, защото мислел, че носели 500-те лири. Щом видял главатаря, отец Аресений започнал да му се кара със следните думи: „Не се ли боиш от Бога? Никак ли не те е срам? Откъде да намерят 500 лири тези бедни хора, та разправяте, че ще ги заколите, ако не ви ги дадат?” Взел после торбата с църковните пари (дребните), хвърлил ги и им казал: „Вземете ги за труда, който сте си направили и доведете бързо хората ми, защото иначе аз ще ви скова като камъни на място”. При тези думи, които им казал: „Ще ви скова като камъни”, всички турци останали по местата си неподвижни като статуи. След малко, докато стояли така вкаменени, отецът пак им казал: „Бързо, доведете ми хората и се махайте!” Едва тогава могли да се освободят от онова невидимо връзване, което почувствали, развързали 12-те задържани фарасийци и си тръгнали силно изплашени от онова вкаменяване, което преживели, без да се наведат дори да вземат 50-те лири, които били разпилени по земята. Отец Арсений казал на задържаните: „Съберете църковните пари и да си вървим”. И се завърнали в селото радостно.

***

Въпреки, че келията на св. Арсений се намирала всред света, той успявал да живее сякаш извън него. За това много помагали двата дни – сряда и петък – в които той не излизал никъде, не приемал хората, които идвали при него за просби и изцерение, но се затварял и се посвещавал изцяло на молитва. През тези два дни го замествал прагът на келията му. Когато се случвало да дойде някой болен отдалече, който не знаел устава му и тропал на портата му, отец Арсений отварял, но не говорел. Със знаци научавал страданието на болния, прочитал молитва и му минавало. Друг път тропали, но той не отварял, тъй като сигурно се намирал в състояние на духовно съзерцание. Фарасийците през тези два дни не го безпокояли, а болните отивали до вратата на келията му и вземали пръст от прага му, намазвали болното място на тялото и се изцелявали. Една жена от Фараса, която била намазала с пръст от прага на Хаджиефенди убодената си ръка и се излекувала, казвала следното: „В родината ми не знаехме какво значи лекар, но прибягвахме към Хаджиефенди. После в Гърция се научихме на лекари, но когато говорим за това на хората им изглежда странно”.

Понеже мнозина се възхищавали от чудесата на св. Арсений и говорели, че е светец, той се принудил да юродства, за да запази живота си в смирение. Например, веднъж една жена оставила детето си вкъщи да го гледа друга жена и се затекла към Хаджиефенди, за да му носи вода. Отецът като не могъл по друг начин да я накара да си тръгне и дал стомните и й казал: „Носи постоянно вода и я изливай навън върху камъните”. Жената като направила няколко курса, започнали да я борят помислите и като отишла при отеца му казала: „Хаджиефенди, да имам молитвата ти, виждам, че напусто се бъхтя и си губя времето. Оставих едничкото си дете в чужди ръце, за да ти помогна, а ти ми каза да изливам водата върху камъните”. Тогава отецът й отговорил: „На мене водата ми трябва, за да омекнат тези камъни. Ако ти не можеш да носиш, върви си у дома и вземи детето, което си оставила в чужди ръце, защото не бива да плаче горкото”. Псалтът на отеца Продромос, който се случил наблюдател на тази сцена, казал: „Да имам молитвата ти, Хаджиефенди, остави жените да ти услужват, щом това им създава радост”. Отецът му отвърнал: „Слушай, Продроме, ако съм искал да ми прислужват жени, щях да стана женен свещеник и щеше да ми прислужва попадията. Калугер, на когото прислужват жени, не е калугер.” Така светият отец с остроумни странности гонел жените, които искали да му прислужват от благоговение.

Из книгата „Свети Арсений Кападокийски” на стареца Паисий Светогорец, подготвил: прот. Владимир Дойчев