Автор: архим. Георги Капсанис

Църквата на Петдесетница е нашата Православна Църква, защото е Църквата на Въплъщението и на Въплъщението на Христос, на Неговата кръстна смърт, на Неговото Възкресение и на Петдесетница. Без Кръст може ли да има  Възкресение? Без човекът да се разпне чрез поста, молитвата, покаянието, смирението, аскезата, може ли да види Бога? Кръстът предшества в живота на Христос и  християнина, и след това идват Възкресението и Петдесетница. Докато петдесетниците искат Възкресение и духовни харизми без да разпнат себе си чрез покаянието, аскезата, поста, послушанието към Църквата. И затова те не са Църквата на Петдесетница.

На всяка св. Литургия в Църквата имаме Петдесетница. Как хлябът и виното стават Тяло и Кръв Христови? Не стават ли чрез слизането на Светия Дух? Ето Петдесетница! Всяка света Трапеза на Православната Църква е и горницата на Петдесетница. При всяко кръщение имаме Петдесетница.  С благодатта на Светия Дух човекът става християнин и се насажда в Тялото на Христос. Всяко ръкоположение на дякон, свещеник и особено на архиерей е една нова Петдесетница. Светият Дух слиза и прави от един човек служител на Бога. Всяка изповед на един християнин е отново Петдесетница. В часа, в който християнинът коленичи пред своя духовник със смирение и казва греховете си с покаяние и духовникът му чете опростителната молитва, той получава опрощение чрез благодатта на Светия Дух.

Всяко събрание и всяко Тайнство на Църквата е продължение на Петдесетница, защото  се извършват с пришествието на Светия Дух.  Затова почти всички молитви и Тайнствата на Църквата започват с молитвата „Царю Небесни, Утешителю, Душе на истината. . . дойди и се всели в нас. . .“. Молим да дойде Утешителят, Светият Дух. И Той идва. Където се събира Православната Църква, истинската Църква Христова, там слиза и благодатта на Светия Дух.

Всеки светец на Църквата е духоносен човек, изпълнен с харизмите на Светия Дух, човек на Петдесетница. Прошението от Господнята молитва „да дойде Твоето царство“ означава „да дойде благодатта на Твоя Свят Дух“. Царството Божие е благодатта на Светия Дух. Следователно и с „Отче наш“ търсим Светия Дух.  Молитвата „Господи Иисусе Христе, Сине Божи, помилуй ме, грешния“  също се отправя чрез благодатта на Светия Дух. Защото, както казва ап. Павел, „никой не може да нарече Иисуса Господ, освен чрез Духа Светаго“ (1 Кор. 12:3). Никой не може да нарече Иисус Господ освен чрез благодатта на Светия Дух.

Църквата ни живее трайно Петдесетница. Имаме благословението в светата ни Църква да имаме Божията благодат. Имаме възможността да усвоим и да придобием опит от Божията благодат, да се съединим с Бога. Православната  Църква е изпитан и сигурен път на спасение. Тя е Църквата на пророците, апостолите, отците, мъчениците, светците, до  последните светци, като светия и чудотворец Нектарий. Тя е Църквата, която пази неподправено евангелското учение близо две хиляди години, въпреки че страшни еретици воювали с нея.

Припомнете си колко еретици воювали с Църквата ни през вековете. И не врагове, като петдесетниците. А императори с войски, със светски сили.  Но не могли да съборят Църквата. Нито иконоборството, което продължило 130 години, успяло да разруши Православието. Хиляди мъченици на Църквата, но въпреки това Църквата никога не била победена, макар  да изглежда, че била борена.

И колкото повече воюват с нея, толкова повече укрепва и блести. В Църквата  съществува благодатта на Светия Дух. В Църквата има светци до днес. На много светци телата са запазени непокътнати, мироточат, благоухаят, правят чудеса. Къде другаде става това?

В коя ерес и в коя „църква“ вадят (костите на) другите от гроба и благоухаят? Навярно сте чували, че костниците на Света Гора благоухаят, защото между костите на отците има кости на свети монаси. Това става поради присъствието на Светия Дух. Освен това само светената вода на православните се запазва напълно.  Тези, които имате светена вода у дома, знаете, че колкото и време да мине, никога не се разваля.

***

Това е нашата вяра, истинската и православната!  Защо да оставяме тази вяра и да следваме някакви американски новопоявили се „спасители“, които мислят, че от тях започва Църквата? Я помислете какво демонично високомерие имат! Църквата съществува две хиляди години, и те казват, че от тях, петдесетнците и останалите еретици, започва автентичната вяра. И ако за другите народи има някакво смекчаващо обстоятелство да следват ересите, за нас, православните, които имаме такава традиция, толкова светци, толкова манастири, толкова свети мощи, толкова чудотворни икони, толкова свети мъченици и отци, съществува ли смекчаващо обстоятелство и оправдание?

Отдръпването ни от Православието е страшно и непростимо отстъпление от Бога на отците ни.

Дяволът се опитва чрез ересите да съкруши Църквата. Но в крайна сметка това се оказва в негов ущърб. Мисли, че ще стори зло на Христос, на Църквата и на християните, когато воюва с тях, но накрая бива разбит. Светият Бог от войната, която води дяволът срещу Църквата, прави така да излезе добро. Православните се укрепват във вярата, стават нови мъченици и изповедници, големи богослови и защитници на православната вяра.

Когато през 14 век западният монах Варлаам воювал срещу православното учение за божествените енергии и нетварната Светлина, както я преживявали на Света Гора, Бог явил светогорския йеромонах Григорий Палама  като велик богослов и учител на православната вяра. Така и сега, ако не съществуваше ереста на петдесетниците, нямаше да се събираме всички тук. Нямаше да се задълбочаваме в нашата вяра. Нямаше да изповядваме  вярата ни. Ето че в крайна сметка това, което се опитват да сторят на Църквата, се оказва в ущърб на ересите и на дявола.

Св. ап. Павел казва „Па и трябва да има помежду ви разногласие, за да изпъкнат достойните между вас“ (1 Кор. 11:19) Трябва, казва той, да съществуват и ереси, за да се откриват твърдите във вярата. Сега, когато Църквата бива борена от атеизма, плътослужението, ересите от радиа, телевизии, вестници и други средства, сега е часът, в който ще се явят верните и истински православни християни и подвижници и изповедници на православната вяра. В тези критични часове православният християнин, който задържи православната вяра си в Христос, ще получи голямо благословение и голяма награда от светия Бог. И това е така, защото в тази лукава и извратена епоха не се увлякъл от съвременното идолослужение, от съвременните лъжебогове, не преклонил коляно пред тях, а останал твърд и неизменен в светата ни православна вяра.

Дано никой православен грък да не се окаже предател, Юда и отстъпник от светата ни православна вяра. Но и тези, които със съдействието на лукавия са се увлекли от незнание в заблуди и прелести,  Бог да ги просветли и да се върнат в светата ни православна вяра, за да имат надежда за спасение.

Може всички да сме грешни, но когато сме в светата Православна Църква, имаме надежда за спасение. Докато, напротив, и „праведни“ да сме, извън Църквата нямаме надежда за спасение.

В Църквата сме всички, ще се покаем, ще се изповядаме, ще си простим и Бог ще ни помилва. Извън Църквата кой ще ни спаси? Кой Свети Дух ще прости греховете ни и коя Църква ще се моли след смъртта ни за душите ни? Православният, който умира като православен, знае, че има надежда за спасение. Докато този, който напусне Църквата, макар и да си мисли, че има добри дела, няма надежда за спасение. Затова, братя, нека оставаме в Православната ни Църква верни и неизменна със свято упорство до край, за да имаме всички ние, с Божията благодат и благословение на Света Богородица, надежда за спасение.

превод: Константин Константинов

Реклама