Автор: архим. Георги Капсанис

Опитни преживявания на Божията благодат

За да се подвизава срещу своето лошо Аз и егоизъм, но и срещу желанията на света и на лукавия, човекът има нужда да вкусва Божията благодат, да се услажда от сладостта на Светия Дух. Опитът в Христос именно крепи християнина в неговата борба да благоугоди на Бога.

Но е възможно нашата немощ и дяволът да ни завлекат и фалшиви, а не по Бога, преживявания, да ни доведат до опасни пътища, до мътни води, ако не внимаваме.

Нашето участие в живота на Православната Църква, на единствената истинска вяра в Богочовека Христос, приемането от сърце на нейно свето предание и нейната всекидневна практика, е безопасност за тези, които копнеем да видим лицето на Нейния Жених, да имаме надежда за вечен живот, да вкусваме и от настоящия век истинското опитно преживяване на Бога.

„Вкусете и ще видите колко благ е Господ“ с условията и предпоставките, които познава нашата Църква, която роди, ражда и ще ражда светци, в богообщение, с опит от вечен живот.

Отговорът на ап. Филип, който дал на своя приятел апостол Натанаил, на който тогава още му било трудно да повярва, дава и Православната Църква на тези, които поставят под съмнение автентичността на нейния жизнен опит. „Дойди и виж“.

Дойди, стани член жив на Църквата в послушание и ученичество на Христос, смири духа на себелюбие, бори се срещу духовете на лукавството и тогава ще видиш, ще се зарадваш, ще разбереш. Ще вкусиш автентичния личен опит, който Бог по Своята безкрайна любов дава на тези, които искрено и с болка Го търсят.

***

Целта на нашия живот, както знаем, е съединението с Бога. Както казва св. Писание, човекът бил сътворен „по образ и подобие“ Божие, да се уподоби на Бога, тоест да се съедини с Него. Богоуподобяването на човека светите отци наричат обожение. Виждате ли колко велика е целта на живота на човека? Да стане не просто по-добър, по-нравствен, по-справедлив, по-любезен, а бог по благодат. И каква е разликата между светия Бог и обожените човеци? Това, че нашият Творец и Създател е Бог по природа, докато ние ставаме богове по благодат, защото, докато по природа оставаме човеци, с Неговата благодат се обожаваме.

Когато човекът се съединява с Бога по благодат, придобива и опит от Бога, усеща Бога. В противен случай как е възможно да се съединява с Бога, без да усеща Неговата благодат? Първосъздадените хора в Рая преди да съгрешат събеседвали с Бога, усещали Божията благодат. Бог сътворил човека, за да бъде свещеник, пророк и цар. Свещеник, за да приема своето съществуване и света като дарове на Бога, и да принася след това себе си и света на Бога с благодарение и славословие. Пророк, за да познава тайните на Бога. Цар, за да царува над материалното творение и себе си. Да употребява природата не като тиранин, а с благородство. Да не злоупотребява с творението, а да осъществява евхаристийна употреба. Днес човекът не употребява природата разумно, а се държи егоистично и неразумно, като резултатът от това е да руши своята естествена среда и самия себе си. Ако човекът не беше съгрешил и не беше заменил любовта и послушанието към Бога с егоизма, нямаше да се отдели от Бога, би бил цар, свещеник и пророк. Но светият Бог, Който Го боли за Неговото творение, иска да върне човека в състояние да стане свещеник, пророк и цар. Да може отново да получи опит от Бога и да се съедини с Него. Затова в историята на Стария Завет виждаме, че Бог подготвя постепенно спасението на хората с идването на Своя Единороден Син. Така дава дарове, като онези, които човекът имал преди падението, какъвто е дарът на пророчеството. В Стария Завет има мъже като пророк Илия, пророк Исаия, пророк Моисей, които приели пророческия дар и видели славата на Бога. Въпреки това този дар не бил общ за всички. Нито бил за целия  им живот, а била частичен  дар, който Бог им дал с определена цел и за конкретни случаи. Всеки път, когато Бог искал тези праведни мъже да  възвестят идването на Христос в света или да известят Неговата воля, им давал възможността да получат някакво преживяване и откровение.

Но пророк Йоил пророчествал, че ще дойде време, когато Бог ще даде благодатта на Светия Дух не само на определени мъже и с определена цел, а на целия народ. Ето какво казва пророчеството на пророк Йоил: „И ето, след това ще излея от Моя Дух върху всяка плът, и ще пророкуват синовете ви и дъщерите ви; старците ви ще сънуват сънища, и момците ви ще виждат видения.“ (Иоил. 2:28). С други думи, народът Ми ще има духовни видения, ще види Божиите тайни. Това изливане на Светия Дух станало в ден Петдесетница. Тогава благодатта на Светия Дух била дадена на цялата Църква. Тази благодат не била дадена на всички в Стария Завет, защото Христос още не се бил въплътил.

Трябвало да се възстанови общението на човека с Бога, за да даде Бог благодатта на Светия Дух на целия народ. Нашият Спасител Христос направил това повторно съединение с Неговото въплъщение.

Първото единение, което Бог направил с човека в Рая, не било ипостасно, и затова се разпаднало. Второто единение е ипостасно, тоест лично. В ипостаста-личността на Христос човешката природа се съединила неслитно, неизменно, неразделно, неразлъчно, вечно с божествената природа. Колкото и да съгрешат човеците, човешката природа вече не може да се отдели от Бога, защото в Иисус Христос, Богочовека, е съединена вечно с божествената природа.

За да може човекът да приеме Светия Дух, да стане свещеник, цар и пророк, да познае Божиите тайни и да усеща Бога, трябва да стане член на Тялото Христово, Църквата. Иисус Христос е единственият, истинският, съвършеният Свещеник, Цар и Пророк. Това, което Адам и Ева били сътворени да направят, и се провалили да го направят поради греха и егоизма, го направил Христос. Сега всички ние съединени с Христос можем да съучастваме в трите служения на Христос, царственото, пророческото и свещеническото. Тук трябва да уточним, че чрез св. Кръщение и Миропомазанието християнинът придобива общото свещенство, а не специалното свещенство, което се придобива с ръкоположението и чрез което служителите на Църквата приемат благодатта да свещенодействат в Църквата и да полагат пастирски грижи за миряните.

Мирянин не е само този, който не е свещенослужител, а този, който чрез св. Кръщение и Миропомазанието е приел служението да е член на Божия народ и на Тялото Христово и да участва в трите служения на Христос. Колкото по-здрав, съзнателен и активен член на Божия народ и на Тялото Христово е християнинът, толкова по-пълно участва в свещеническото, пророческо и царско служение на Христос, и приема превъзходен опит и усещане за  Неговата благодат, както виждаме в житията на светците на нашата вяра.

Форми на преживяване на Божията благодат

Кои са преживяванията, които християнинът може да има, така че вярата и християнският живот за него да не бъдат нещо интелектуално и външно, а истинско духовно усещане на Бога, общение с Бога, сближаване с Бога, в което участва целият човек? На първо място това е едно вътрешно известие, че чрез вярата в Бога намира истинския смисъл на живота си. Усеща, че вярата му в Христос е вяра, която го упокоява вътрешно, която дава смисъл на живота му и го ръководи, която е една силна светлина, която го просветлява. Когато почувства така християнската вяра в себе си, започва да живее Божията благодат. Бог не е нещо външно за него.

Друго преживяване на Божията благодат възприема човекът, когато чува слуша в сърцето си призивът от Бога да се покае за своите тъмни и греховни дела, да се върне в християнския живот, да се изповяда, да влезе в пътя на Бога. Този Божи глас, който слуша в себе си, е едно първо преживяване на Божията благодат. Толкова години, в които е живял далеч от Бога, нищо не е разбирал. Започва да се покайва; изповядва се за първи път в живота си пред духовник. След изповедта чувства дълбок мир и радост, които никога в живота си не е чувствал. И тогава казва „почувствах облекчение“. Това облекчение е посещение на Божията благодат в една душа, която се е покаяла, и Бог иска да я утеши.

Сълзите на покайващия се християнин, когато се моли и иска прошка от Бога или когато се изповядва, са покайни сълзи. Тези сълзи са много облекчаващи. Носят голям мир в душата на човека. И тогава той усеща, че това е дар и преживяване на Божията благодат.

Колкото по-дълбоко се покайва и пристъпва с по-голяма любов към Бога и се моли с божествен ерос, толкова повече сълзите на покаянието стават сълзи на радост, сълзи на любов и божествен ерос. Тези сълзи, които стоят по-горе от сълзите на покаянието, и те са свише посещение и преживяване на Божията благодат.

Пристъпваме да се причастим с Тялото и Кръвта на Христос покаяни, изповядани, с пост и духовна подготовка. След св. Причастие какво чувстваме? Дълбок мир в душата ни, духовна радост. И това е едно преживяване и посещение на Божията благодат. Други път, по време на молитва или на богослужение или на св. Литургия усещаме неизказана радост. И това е посещение на Божията благодат и преживяване на Бога. Съществуват обаче и други по-висши преживявания на Бога. Най-висшето преживяване на Бога е съзерцаването на нетварната светлина. Тази светлина видели Господните ученици на планината на Преображението. Видели Христос да блести като слънце с небесна и божествена светлина, която не била материална, тварна светлина, каквато е слънчевата светлина и другите тварни светлини. Това било нетварна светлина, тоест Светлината на Бога, Светлината на Света Троица.

Тези, които се очистват напълно от своите страсти и от греха и се молят с истинска и чиста молитва, се удостояват с това велико преживяване, да видят Божията Светлина още през този живот. Тази Светлина именно ще блести във вечния живот. И не само я виждат от сега, но и (другите) ги виждат още от сега в тази Светлина. Защото тази Светлина обгражда светците. Ние не я виждаме, но чистите по сърце и свети я виждат. Ореолът, който е изобразен върху лицата на светците, е Светлината на Света Троица, която ги е просветлила и осветила. В житието на св. Василий Велики четем, че когато той се молил в килията си, виждали него самия и цялата му килия да блести от нетварната Светлина, която го обливала. И в много жития на светците виждаме това.

Следователно човек да се удостои да види нетварната Светлина е висше преживяване на Бога, което не се дава на всички, а на малцина, на тези, които са напреднали в духовния живот. Според авва Исаак във всеки род само един човек успява да види ясно нетварната Светлина (Слово 22). Но и днес има християни-светци, които се удостояват с това уникално преживяване на Бога.

Разбира се, трябва да кажем, че не означава, че всеки, който вижда светлина,   вижда нетварната Светлина. Дяволът заблуждава хората и им показва други светлини, демонични, или психологични, за да мислят, че е нетварната Светлина, докато не е. Затова всеки християнин, който вижда нещо или чува глас или има някакво преживяване, не трябва да го приема като идващо от Бога, защото може да бъде прелъстен от дявола. Но трябва да го изповяда пред духовника си и той ще му каже дали е от Бога или е прелест и от демоните. Нужно е голямо внимание по този въпрос.

Предпоставки за автентично преживяване на Божията благодат

Сега ще изследваме предпоставките, които ни спомагат да бъдат автентични, а не фалшиви, различните преживявания, които имаме. Първата предпоставка е да бъдем хора с покаяние. Ако не се покаем за греховете ни и не се очистим от страстите, не можем да видим Бога. Както казва Господ в блаженствата „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога“. Колкото повече човекът се очиства от страстите си, покайва се, връща се в Бога, толкова по-добре може да усеща и да вижда Бога. Преследването  на преживявания на Бога по изкусни начини и методи, както става при ересите, при индуистите, в йогата, е грешка. Тези преживявания не са от Бога. Те са преживявания, предизвиквани по психологични начини.

Светите отци ни казват „Дай кръв и приеми Дух“. С други думи, ако не дадеш кръвта на сърцето си чрез покаянието, молитвата, поста, аскезата, не можеш да приемеш благодатта на Светия Дух. Истинските духовни преживявания се дават на онези, които от смирение не търсят духовни преживявания, а покаяние и спасение от Бога. На тези, които са смирени и казват: „Боже мой, не съм достоен да имам преживявания, не съм достоен да приема духовни дарове, не съм достоен за посещението на Твоята благодат и за божествени и небесни утехи и духовни наслади“. Но на тези, които с гордост искат от Бога да има даде преживявания, няма да им даде истински и автентични преживявания.

Напротив, изкусителят ще експлоатира това и ще им даде заблудени и дяволски преживявания, поради тяхната гордост. Следователно второто условие е смирението. Трето условие, за да приемем истински духовни преживявания, е да сме в Църквата. Не извън Църквата. Защото извън Църквата дяволът ще ни заблуди. Ако овцата бъде изолирана от стадото, вълкът ще я разкъса. В стадото е сигурността. Християнинът в Църквата е обезопасен. Ако излезе от Църквата, е изложен на неговите собствени заблуди, другите хора и демоните. Имаме много примери на хора, които не проявявали послушание към Църквата и духовника си и изпаднали в голяма прелест.

И мислели, че виждат Бога или че Бог ги посещава, докато в действителност преживяванията, които имали, били демонични и рушителни за тях. Също така много помага да имаме чиста и пламенна молитва. Истината е, че в часа на молитвата Бог дава повечето духовни преживявания на човека, затова и тези, които се молят с копнеж, с ревност, с търпение, приемат даровете на Светия Дух и имат усещане за Божията благодат. Както знаете, има една молитва, която казваме на Света Гора и вие навярно я казвате: „Господи Иисусе Христе, помилуй ме, грешния“. Тази молитва, която се нарича молитва на ума, на сърцето и непрестанна молитва, когато се изрича със смирение, с копнеж и с настояване, носи постепенно в сърцето на човека усещането за Божията благодат.

превод: Константин Константинов

Реклама