Автор: о. Харалампос Пападопулос

Виждаш другия с толкова проблеми, мъки и изпитания и той ти се усмихва. Е, това е форма на святост. Защото този човек има Бога в себе си.

Не може да се усмихваш, докато си горе на Кръста. Когато става това, тогава благодатта действа в теб независимо дали я разпознаваш или не. Защото, както казваше и покойният старец Емилиан Симонопетритски, много пъти не усещаме действащата благодат в нашето същество.

Познавах един човек, който никога не осъждаше. Когато те чуваше да говориш за грешките и греховете на другите, се опитваше да смени темата на разговор, „Давай по-нататък“, това казваше и ти се усмихваше. Когато го молеше за услуга, не бе нужно да го кажеш втори път.

В квартала нямаше нито едно бездомно животно, което да гладува. Всички ги събираше и ги хранеше. И където научаваше, че има някоя баба или дядо на легло и със затруднения, беше готов да помогне, да сготви, да почисти, да се погрижи. Но този човек не ходеше на църква. „Аз, отче, с Христос нямам проблем“, казваше „но не издържам религиозните хора. Изморява ме и ме гневи тяхната коравост и лицемерие“.

Говорихме и разбрах, че имаше много отрицателни преживявания от т. нар. църковни хора. Омраза, завист, злоба, клюкарстване, егоизъм и голяма показност. Бяха го научили, че Бог е жандарм в живота на хората, чака тяхната грешка, за да ги накаже. Гневи се, отмъщава и измъчва в ада онези, които не Го слушат и много други такива фанатични и болни неща.

Е, добре направи, че не вярваше в този бог, защото много просто не съществува. Обясних му, че всичко това не е вярно. Говорих му за Бога, Който Христос ни откри, за Света Богородица, за светците и въобще за правилното преживяване и опит на вярата ни. И той разбра това, което разбрах и аз от началото, че бе християнин без да го знае. Защото Духът духа където иска и със сигурност или по-скоро за щастие Бог не ни пита на кого да даде Своята благодат.

Следващата неделя дойде на Литургията. Вече никога не отсъства. Дойде, за да остане завинаги. Защото, между нас казано, не вярвам, че си беше тръгнал от Христовата Църква, бе винаги там, дори когато отсъстваше.

Когато и ако отидем в Рая, ще изпитаме три изненади:

  1. Няма да видим тези, които сме сигурни, че ще видим.
  2. Ще видим онези, които не сме очаквали да видим.
  3. И вечно ще се питаме как се озовахме там.

превод: Константин Константинов

Реклама