Проповед за Рождество Богородично

Автор: прот. Андрей Ткачов

Днес е денят на Рождеството на св. Богородица. Един от трите рождени дни, които се честват от светата Църква: Рождество Христово, Рождество Богородично и Рождество на св. Йоан Предтеча.

Свещеното Писание не ни съобщава нищо за Рождеството на св. Богородица. В един от акатистите на Божията Майка, в песнопението за нея се казва, че тя е тайна неизвестна за народите и племената, скрита до определено време. Затова за нейните родители ние научаваме от Свещеното Предание. Нека никого не смущава това, че Библията мълчи за бащата и майката на Богородица, но за тях ни разказва църковното Предание. Няма нищо изненадващо в това. Та нали те са евреи, а при евреите не се забравят родствените връзки. В паметта на ортодоксалния евреин, възпитан в религиозна традиция, благоговейно се пази споменът не само за бащата, дядото и прадядото, но и за много и далечни потомци, стигащи до родоначалниците на еврейските колена. Този спомен по правило се пази в еврейските семейства. Затова няма нищо изненадващо в това, че имената на родителите на Богородица са известни на Църквата. Те се казват Йоаким и Анна. Те без съмнение са били познати на Йерусалимската църква, която вижда в Божията Майка първата ученичка на Сина Си и живия център, живото туптящо сърце на Йерусалимската община. Познавали са родителите ѝ, знаели са къде са погребани те, понеже евреите погребват своите починали в родови гробници, на места, които им принадлежат от векове. В подножието на Елеонската планина, в Гетсиманската градина има родова гробница на роднините на Божията майка, там са погребани родителите ѝ, за които днес неизбежно си спомняме.

Съществува т.нар. Протоевангелие на Яков – апокриф, който по името си се свързва с апостол Яков, но Църквата му отказва това достойнство, тя не счита, че Яков го е написал. Църквата смята, че много от нещата, които се съдържат в т. нар. Протоевангелие нямат място там. Но моментите, свързани с рождеството на Богородица и обстоятелствата на нейния живот се припокриват с това апокрифно сказание. Църквата ни учи на това, че Божията майка е родена от родители в старините им. Тя е зачената и родена след дълги и усърдни молитви на родителите ѝ, изпитани с кръста на бездетността. Кръстът на бездетността – това е нещо напълно неясно за съвременния човек. За съжаление съвременният човек много често не чувства в себе си никаква отговорност да изпълни Божията заповед да се плоди и размножава и да остави потомство след себе си. Що се касае до блудството, съвременният човек вече е изпреварил древните хора, като изпълнява думите на пророка: „ще блудствате, но няма да се размножавате“. Днес, разбира се, хората са загрижени по сексуалните въпроси, но не ги вълнува въпросът за оставяне на потомство. Това се оставя за после, за неопределено време, чак когато се изправим на крака, като направим кариера и едва тогава, вече изтощени от блуд и безобразен начин на живот, се налага и изкуствено да се зачева, в епруветки да се правят тези неща – нови безобразия, израснали на почвата на безбожния живот. Но не това е темата ни.

Става дума за това, че Йоаким и Анна, съгласно учението на Църквата, нямали деца, а искали да имат. Това е страшна болка, това е разпятие, това е кръст, това са забити гвоздеи за еврейското семейство, което, като всички останали, искало да участва в приближаването на времето за раждането на Месия. Йоаким и Анна били от царски род, от Давидов корен и много страдали от това, че нямат деца. С тези скърби Господ изгорил в душите им неизбежните за всеки човек гордост, тщеславие, някакви тайни страсти и движения на душите им и с приближаването на старостта те и двамата се усъвършенствали, смирили са се, покорили се на Божията воля, достигнали праведност. И тогава, когато вече нямало какво греховно да предадат на потомството си, те родили дъщеря.

Най-скъпото дете в живота ни е първородното, по правило родено в младостта ни. То е първото, особено любимо, но и често е жертва на нашите житейски грешки и страстните движения на душите ни. В него вливаме всичките ни буйни юношески пориви, всички наши неочистени от страсти душевни сили – всичко това ляга върху децата ни. А родените в старостта деца са по особен начин нежни, чувствителни, дълбоки, особено любими, и особени сами по себе си. Такава е била Светата отроковица Мариам, Дева Мария, бъдещата Богородица, родена от праведници в старостта им и след като са били изпитани като злато в горнило от бездетността си. Богородица се ражда като свещен плод не само за Йоаким и Анна, а за цялото човечество.

Когато отиваме на гости на семейство, в което се е родило дете, не можем да не се умилим от тези малки същества, тайнствено появили се на света. Това е тайна до ден днешен – как става всичко това. Защото премъдрият Еклисиаст казва „ти не знаеш как се образуват костите в утробата на бременната“. Макар и науката да ни показва със съвременни средства и да имаме възможност да гледаме филми за вътреутробното развитие, чудото не престава да бъде чудо. Отиваме в дома на родила жена при радостния баща, поздравяваме ги, гледаме бебето и си мислим – какво ли ще стане то като порасне? Желаем му щастие и здраве и, поради липса на фантазия, повече нищо не можем да му пожелаем. Пожеланията ни са стандартни и скучни. Пожелаваме само богатство, здраве и житейски успехи. А когато днес мислено влизаме в дома на Йоаким и Анна и гледаме новородената Мария, лежаща в детското си кошче, ние вече знаем какво ще стане това детенце. Знаем, че тя ще бъде правилно възпитана, че от баща си и майка си и от целия еврейски народ, вложил в нея всичките си стремежи към богоугаждане, тя ще наследи чистата и неразсеяна молитва и пълното доверие в Бога, и пълната преданост към Него. Това дете ще израсне в жената, която ще стане вместилище на Невместимия Бог. Тази тайна е по-голяма от всякакви думи. Тя започва именно тогава, когато в семейството на престарелите праведници (каквито са били и Авраам и Сарра), на Йоаким и Анна, им се родило момиченце.

Между другото на момиченцата не им се радвали много в древността. Например в арабските приказки пише, че когато се ражда момиче, си струва да пророниш сълза, а също и че две момичета се равняват на едно момче – така казват арабите. А това момиченце донесло радост, не само на майка си, а и на целия свят, защото се родил свещеният съсъд, вместилището, ковчегът на светостта, родила се тази, която ще стане вратата, през която Всевишният ще може да слезе на земята и да стане човек.

Ето какво празнуваме днес, скъпи християни. И освен, че винаги възлагаме нашата надежда върху молитвите на Богородица, си струва да си помислим и за задълженията на съпрузите, за раждането на деца, за семейния живот, за този дух на взаимна любов и съгласие, на които трябва да се изгражда всеки християнски дом, всяко християнско семейство. Та нали ние страдаме от разводите, от отсъствието на топлина и любов, от неумението да се жертваш, от този студ, който вее в нашите домове, от вселенския студ, който нахлува от света и влиза в нашите семейства? Разбира се, струва си да се борим за семейството. Ако изчезне християнското семейство, ще изчезне всичко хубаво, което съществува в този свят. И така, честит празник и желая на всички нас да преразгледаме нашите семейни отношения и да се постараем да ги подобрим и да се изпълни това благопожелание по молитвите на Пречистата и Преблагословена Дева Мария!

източник: https://www.andreytkachev.com/rozhdestvo-bogorodicy/

превод: Елена Папучиева