Автор: архим. Авксентий Делипапазов

В старозаветните книги съществуват няколко дни считани за начало на нова година. В Изх. 23:14-17 изброяването на празниците започва от месец авив, т.е. той е считан за първи месец. В Изх. 34:22 и 1 Цар. 1:20 началото на годината е през есента. Вероятно става въпрос за съчетаване на две или повече традиции или влияние на практиката на съседни народи.

От основаването си църквата се сблъсква с различни системи за изчисляване на времето, използвани от многобройните племена и народи, сред които тя разпространява учението си. Тя не създава собствен календар, а възприема календарните системи, съществуващи преди нея. Липсата на общ критерий за измерване на времето става причина всеки по-голям град да използва няколко календара – стар, нов, официален и др. За основа обикновено им служат различни астрономически явления като изгрев, залез, равноденствие, слънцестоене и др. Тези различия стават още по-многобройни при определянето на началото на нов годишен цикъл.

От 313 г. за начало на гражданската и църковната нова година в източната част на Римската империя е считан 23 септември. От първия понеделник след тази дата започва четенето на евангелието на св. апостол и евангелист Лука. По-късно, през 462 г., в Константинопол за начало на гражданската година е обявен 1 септември, а на църковната – 23 септември. 1 септември е определен за начало на индиктион. Избран е по чисто практически съображения и най-вече, за да съвпада началото на новата година с началото на месец. В първия ден на годината богослужебните устави на храма „Св. София“ в Константинопол (Х в.) и на храма „Св. София“ в Солун (ХV в.) предвиждат литийно шествие и водосвет.

Индиктион означава период от 532 години, в началото на който лунният и слънчевият кръг съвпадат с 1 март. Цифрата 532 е получена от умножаването на 28-те слънчеви цикъла по 19-те лунни. Индиктионът се изчислява, като годината от сътворението на света се раздели на 15. Остатъкът съответства на индиктиона. Думата „индиктион“ през първите християнски векове означава и период от 15 години, свързан със системата за събиране на данъци, прилагана в Римската империя. Съществуват няколко различни индиктиона. Първият от тях се нарича „Константинополски“ и започва на 1 септември. Вторият или „Царският“ определя като „нова година“ 23 септември. Третият е известен като „Римски“ и има за начало 25 декември.

1 септември е отбелязван като голям празник в Константинопол, наред с деня на основаването му – 11 май, дните на големи земетресения, пожари, нападения, обсади, епидемии и др. Честването му е свързано с литургия в най-големия храм, посветен на Божията Майка – църквата „Св. Богородица“ в Халкопратия, многолюдно литийно шествие по улиците на византийската столица, водосвет в императорския дворец и др.

Когато за начало на новата година е приета датата 1 януари, празникът на 1 септември постепенно загубва популярността си. Днес гражданската нова година не съвпада с църковната и се чества на 1 януари.

Днес на 1 януари в гръкоезичните църкви се използва чин на новогодишен молебен, съставен от елементи, заимствани от службата на 1 септември. Извършва се след литургията. Съставен е през 70-те години на XVIII век по времето на Атинския архиепископ Теофил.

*със съкращения

източник: Еортология (История на православните празници и пости). Архимандрит Авксентий, ИМН – Пловдив, 2012 г.