Най-големият сред родените от жена. Проповед за Отсичане главата на св. Йоан Кръстител

Автор: прот. Андрей Ткачов

Днес отбелязваме смъртта на св. Йоан Предтеча, който умира мъченически. Трябвало е малко преди Христа да си отиде от този свят. Той е Предтеча на Христос и в раждането и в проповедта и в смъртта. Той се движи малко по-рано от Христос – с половин година. Когато Христос е заченат от Светия Дух в утробата на Дева Мария, то Предтечата вече шест месеца живее в утробата на майка си Елисавета. Така си и върви с половин година напред: по-рано излиза на проповед, предава щафетата на Иисус Христос, защото Иисус Христос продължава проповедта със същите думи, с които я започва Йоан – „Покайте се!“ Това са повелителни думи, които са изречени и от единия и от Другия. Св. Йоан Кръстител завършва живота си също по-рано. Смъртта на Предтечата натъжава Христос, тъй като Той разбира какво следва и че тази смърт предвещава и Неговата смърт и Неговите страдания. Затова чувайки за смъртта на Предтечата, Той се усамотява и прекарва известно време без учениците си на брега на езерото, в размисъл и молитви, подготвяйки се за Своето наближаващо страдание.

Предтечата умира чрез отсичане на главата заради интригата, както знаете, на Иродиада, която го е мразела за това, че (както на нея ѝ се струвало), той се бъркал в личния ѝ живот. Защо изобщо Предтечата се е вълнувал от това кой с кого спи? Защо св. Йоан го вълнува това, че цар Ирод живее незаконно с жената на брат си? Ами да си живее… Очевидно съзнанието на тогавашните хора е било не по-добро от това на съвременните. Тогава са разбирали, че грехът на царя, на владетеля, на княза, на първенеца, не може да не се отрази на всички хора. Както казва един от светите отци: „Едно е, когато един от гребците на кораб е изтощен от работа, и изостава – това няма да повлияе на движението на кораба. Но ако капитанът или заместникът му сгрешат, тогава край!“ Така е във всяка сфера, във всяко общество. Да речем в гимназията заради греха на един ученик нищо няма да се случи, ако се реагира адекватно, седне се с него и се направят изводите. Но от греха на началниците бедата ще е по-голяма. Колкото е по-значим човек, толкова повече греховете му са страшни за околните. Затова Йоан Кръстител се вълнува не толкова за Ирод, а за всички хора на Божия народ. Той изобличава Ирод. А тази жена, трупала гнева си спрямо него, подучва дъщеря си да изпроси главата на св. Йоан Предтеча като страшен подарък насред пиршеството. На изток от древност съществува вече добре развито (има го и до днес и то навсякъде – където има човек има и съблазън) изкуство на съблазняване на зрели мъже с танци и подобни  неща. И тази изкусна в танците девойка, така угодила на царя с танца си, че те, както и царят, разгорещени от виното, насред пира, с радостни викове и течащи по брадите им лиги, с жадни погледи и разгорещени сърца са готови на всичко. И той ѝ обещава всичко, каквото поиска, дори половината си царство. Разбира се, главата на Предтечата струва повече от половината царство. Като цяло е опасно да се кълнеш. В този случай е трябвало царят да наруши клетвата си. Не напразно Христос казва: „Никога не се кълнете“. Защото човек в порива на благочестиви чувства или обратно – заради някакъв вид хазарт (карти или друга игра) може да се закълне със страшна за себе си клетва. А Господ казва: „Не се кълнете. Нека думата ви да е „да, да“, „не, не“, а останалото е от лукавия“. Евреите са се клели в различни неща: в брадата си, в главата си, в очите си, в майка си, в сина си, в дъщеря си, в баба си; „да не докосна хляб“, „да не пия вода“, „да не видя слънце“ и други. Затова Христос им казва: „Недейте!“ При Ирод виждаме колко е опасна изпуснатата от устата дума. Заклел се е, а е трябвало е да наруши клетвата си. А той оценява главата на Предтечата на половин царство. Нима главата на човек струва половин царство?! Какви царства могат да се сравняват с човешката душа?

Христос казва за Йоан, че той е по-голям от всички родени от жени. Помислете само колко е велик Мойсей, а Йоан е по-велик от него! Колко е велик Авраам, а Йоан е по-велик! Колко е велик пророк Илия, а Йоан е по-велик! Колко е велик Симеон Богоприeмец или Йосиф Обручник, а Йоан е по-велик! Колко е велик Николай Чудотворец, а Йоан е по-велик! По-велик от всички родени от жени! И точно неговата глава отсичат в тъмницата, в затвора Махирон в двореца на Ирод – той е известен на археолозите, съществувал е. Ирод е бил голям строител, в живота си е построил толкова крепости, дворци и съоръжения, обновил е и Храма Божий, и Стената на плача, до която евреите се докосват с вълнение и плач – това са останки от Иродовите постройки, които укрепявали храмовото възвишение. Стената на плача не е стена на Храма. От храма нищо не е останало. Тя предпазва възвишението от свличане, защото храмът е бил много тежък. Освен велик строител, Ирод е бил и талантлив управник, той е Ирод Велики. Имало е трима Иродовци един след друг. Апостол Яков е убит от третия по ред Ирод. Първият Ирод убива младенците, а вторият – отсича главата на св. Йоан Кръстител. И тримата са се прославили с лоша слава. Изразът „Ирод окаян“ вече е влязъл в езика като символ на крайно безочие и безбожност.

Ето какво трябва да разберем и запомним: запой и банкет, танцуващи девойки – това е атмосферата, в която е отсечена главата на най-добрия на света човек, след Христос и св. Богородица. Затова у възрастния, зрял, вярващ човек на някакъв етап от живота му трябва да се появи отвращение към запоите, купонясването и танцьорките, полуголите танци и към всичко това. Като се приберете у дома, включете някой музикален канал, да речем MTV – за това говоря – всички тези почти напълно разсъблечени девойки с чупки в кръста и нагли муцуни – това е то – танците на Иродиадината щерка. Разбира се в младостта на човек му е трудно да избегне дискотеките, танците, натискането по ъглите – те са почти неизбежни за малолетните ни, за нашите деца. И да ги пазим, те все някак ще надушат всичко това. Но с възрастта у зрелия вярващ човек, който вече има деца, трябва да се появи макар и малко отвращение от тази гадост. Защото това не е просто гадост, не е просто шега. Това е точно танцовия антураж, в който се извършва убийство. Там, където танцуват и пеят, там, където смъркат кокаин, пият водка и продължават с шампанско – там убиват праведниците. Атмосферата на тези безбожни разгули се явява атмосфера на кръвопролитие. Това е факт от нашата история. Затова е срамно зрелият човек да обича гуляите. Възрастният човек трябва да обича тишината, разумната беседа, хубавата музика, природата, полезните занимания, общуване с хора, които са по-умни – такива неща трябва да обича умният човек. Гуляи, запои, угощения, танци това е просто срамно, защото освен друго, зад всичко това може да има и кръв. Колко ножове са забити в човешка плът насред запои и гуляи. Колко сватби се развалят с избити зъби, счупени носове и черепни травми. Колко беззакония и престъпления се извършват по време на безмерно ядене, пиене и танци, колко!? Ужасно много! Защото човек по принцип е езичник, ако не се сдържа, възпитава, не се страхува, не се движи към Бога, тогава му се искат буйстванията на плътта, което винаги свършва зле. Именно затова в днешния ден Църквата благославя да се молим на милосърдния и всесилен Господ за тези, които не могат да се преборят със страстите на пиянството и наркоманията и още по-новата джаджо-мания, пристрастяването към игри и компютри. Както ми каза един свещеник, който дълги години се занимава с въпросите на трезвеността в Екатеринбургска епархия: числото на пиещите в Русия е силно намаляло. Руснаците престават да пият, това е истина. Появи се култура на пиенето: на човек не му трябва чаша ракия, той може да изпие чаша хубаво вино и това му стига. Хората постепенно придобиват култура на поведение. Започват по-малко да пият. Има и такива, които вече не могат да излязат от това, там си и остават (в тежкото пиянство). А обикновените хора се вземат в ръце. По-малко пият руснаците, а също мъжете масово спират и да пушат. Жените сега пушат повече – ето ти парадокс! Но количеството на трезвите/независими хора в Русия не се е увеличило, защото вместо пристрастяването към вино, се появява пристрастяването към компютри. Ако съществува зависимост, какво значение има към какво е тя? Ако си зависим от компютърна игра и си играеш с танкове до 4 през нощта, то ти си същият пияница, като всички останали, щом не можеш без това. Една жена казва: „Омъжих се, а мъжът ми не спи с мен.“ „А защо?“ „Защото нощем играе на игри.“ Оженил се  младеж на 25г. за красива, сочна, млада, гореща жена, която го обича, а той ѝ обръща гръб и играе на танкове до 4 часа сутринта. Какво е това, това здрав човек ли е? Това е болен човек, той без вино е пиян! Има всякакви зависимости, И наркоманията е различна: и с инжектиране, и през слюнка, и със смъркане, и с цигари. Затова църквата ни казва – молете се на Бог, искайте. Има много хора, които искат да се откажат от порока си, но не могат. Защото трябва и сила да имаш, желанието не е достатъчно. Желанието е от Бога и силата е от Бога. Желанието е първата крачка, а силата е втората крачка. Затова трябва да се молим на Бога за тези, които искат да спрат зависимостта си, а не могат. А тези, които не искат да се откажат от порока, на тях така им е добре. Познавам мнозина и в литературата съм срещал многократно биографически описания на известни хора, които казват: „Не искам да се откажа, така ми харесва“… Какво да правиш с него? В такъв случай не можем да се молим да му даде Бог сили да се откаже от порока си. Той не иска и трябва да се молим Бог да му даде желание да се откаже. Както казва св. Йоан Кронщадски: „Господи дай на тези хора да познаят сладостта от въздържанието и произлизащите от него плодове на Духа.“ Тоест докато човек не разбере колко е сладко да е „сух“, колко е сладко да се „подсуши“: т.е. по-малко да яде, по-малко да пие, да осъзнае колко е хубаво да приеме Божия Дух, не познава други удоволствия и му е трудно да се разкае. Необходима е Божията благодат, за да поискаш, а още повече да го направиш – трябва да се молим за тези неща. После има и молитва за хората, които страдат от пияниците. Страдат майките. Майките в действителност сами са виновни за пиянството да децата си. В много случаи за пияниците са отговорни майките им, защото са твърде защитаващи децата си – оневиняват ги, извиняват ги, прощават им, не им се карат, всичко им разрешават, смятат, че децата им са най-добрите. Дори да са негодници, за майките си те пак са най-добри. И после Ванечка пораснал, никъде не работи на 25 години, не иска да се жени и изпива на майка си пенсията, тя пак си го обича, дава му пенсията си, и ризите му пере, и му готви, и го нарича „доброто ми момче“. Спонсорира го с пенсията си и това е източникът на пиянството му. Такива случаи са многобройни. Идва майката и казва: „Синът ми пие, помолете се за него!“ „А къде работи?“ „Никъде.“ „А работеше ли?“ „Работеше, но напусна.“ „А от къде взема пари за пиене?“ „Е, аз му давам.“ Как да се молиш тук? Как, ако майка му спонсорира неговото пиянство? И така никога не пие само един човек. Пият майки, бащи, деца. Човек никога не греши поединично. Защо казват, че ако човек пие, за да се откаже, трябва да промени обкръжението си. Да смени колегите, съседите, трябва да промени много неща, защото вече говорим за автоматизъм. Още щом се видят и изваждат бутилките. За да спре алкохола човек, който отдавна пие, трябва всичко да промени. Да се оттегли, дори в манастир може би, за известно време, защото това е социален проблем, всичко е вкупом, всички сме виновни за всичко. „Айде, дай да пием по чашка“ ще му кажат на алкохолика, а той дори не трябва тапата да помирисва. „Давай, само малко.“ А той докато помирише тапата и вече е залитнал и след това две години не го знаят къде е… Помагаме си едни на други да грешим. Не си помагаме в спасението. Помислете, колко излишни неща говорим едни за други зад гърба си, колко клюки, колко мръсотия и безобразие се разнася по целия свят от човешките езици? С това пречим на спасението – и на този, за когото говорим, и на този, на когото говорим. Езикът ни го причинява! Този език хвали Бога само пет минути в денонощие в най-добрия случай, или за седмица. А през останалото време разнася зараза. Така е и навиците, с пиянството, с цигарите. Кой е пушил и е спрял? Сигурно тук има много такива? Как се започва – за компания. „Всички пушат – ето на, пробвай, какво толкова, да не си бебе – и ти си голям като нас.“ И така се започва нашите младежи, още в училищна възраст. Това се отнася за тях, и за нас се отнася.

Затова днес Църквата казва: „Вижте къде убиха Предтечата“. Насред гуляй: блудни момичета танцуват, мъжете пият, ядат, коремите им издути. И насред всичко това, тази гадост, която виждаме всеки ден, отсичат главата на св. Йоан Предтеча. Страшно ли е? Страшно е! Затова ми се иска ние с вас да избягваме шумните компании. Защото дори много добри хора сред шумна компания се превръщат в какво ли не. После се питаш – аз ли бях това? Защо отидох там? На мен това не ми харесваше! А после ще те завърти и ти ще си като тях и правиш всякакви глупости, от които на възрастен човек с прошарени коси вече трябва да го е срам. Така че децата си трябва да пазим и себе си трябва да пазим, защото на знаем какво следва, какво ще е бъдещето, кой с какъв грях може да съгреши. Кой от нас знае? Никой! А не искаме да грешим, нали? После нали ни е срам! Срам ни е да живеем на света с греховете си.

Затова, скъпи братя и сестри, на днешния велик ден какво да поискаме от Бога: ние да грешим по-малко; да помолим Бога за децата си, за да може те някак да бъдат опазени, не зная как, от целия този развратен свят, в който живеят. Благодарение на телевизора, на електронните устройства (джаджи) и на нашето невнимание, главите им за потопени в отвратителния гаден свят. Заслушайте се как говорят децата. Наскоро един свещеник-хакер, хакна една социална мрежа – какво си пишат децата… уверявам ви, че затворниците говорят по-чист език. И дамите, които стоят по пътя през всеки 100 метра – и те говорят с по хубави думи. Децата ни говорят ужасни неща! Момчета, момичета, говорят такива неща, които не разбират, неща, които още не са опитвали, защото са твърде малки. Но такива неща мотаят с езиците си, че се чудя – Боже, какво става в главите им?! А ако вървят по двойки по коридора, а ти тръгнеш тихо след тях без да те видят, заслушай се за какво говорят … Иисусе Пресладки, та това е православна гимназия … Защо е така? Защото главите им са окупирани, пленени от социалните мрежи, джаджите и пубертета, когато всичко разцъфва, всичко им се иска, а нищо не им е ясно. Е как да не е – ето ти клип, ето ти филмче и готово. Само краката им са в православната гимназия. А после – хайде, накарайте ги да се молят. Защо не искат да се молят? Водите децата си в храма, а те тичат напред-назад, а после: „Какво става, изнесоха ли Чашата? Хайде да идем да се причастим.“ Причастяват се и пак започват да тичат, не могат да стоят на едно място. Защо? Защото в главите им са танци, краката им сами искат да се движат. Дори за малката 10-минутната утринна молитва не стоят на едно място. А в учебните часове може ли да им се задържи вниманието? Казва учителят: „Слушайте внимателно, записвам формулата, пишете и вие.“ А те не могат да се концентрират. В главите им танцьорки танцуват, същите онези от телевизора, от MTV, от клиповете, от youtube. Какво да правим? Не знам! Но проблем има и какво, ще си затваряме очите пред това ли? Има проблем! Затова нека някак си да станем по-сериозни към себе си и после ще успеем да сме по-сериозни с тях. Трябва да спасяваме хората от този лукав век! На враговете им стана твърде удобно да побеждават хората. Просто им влизат в главата, директно в главата, без да е нужно да водят човек някъде след себе си. Влиза направо през ушите и през очите в главата, като червей в ябълка, и си живее там, толкова! И човек уж е нормален, а има червей в главата си. И когато червеят порасне и си прегризе дупка навън и излезе, едва тогава разбираме, че не всичко е наред със сина ни или с дъщеря ни. Ето го червеят, дъвче детето и явно живее в него отдавана. Как е влязъл? През телевизора, през телефоните, които вие им купувате, между другото – скъпите телефончета с достъпа до интернет. Това си е джобен компютър. Защо сте им ги купили? Сега има и такива телефони, с които може гвоздей да забиеш – с две функции – червена и зелена слушалка и смс – толкова! И на вас си купете такива телефони. Измислиха ги евреите преди десет години – наричат го кошерен телефон. През него няма да видиш порнография, не можеш да намериш никаква греховна информация. После мюсюлманите ги възприеха. А сега и ние – като купим на някоя баба телефон – за какво са ѝ хилядите функции – навигация и др. Те са тежки, стават за самозащита, такива телефони трябват на децата. Всичко останало за какво им е? Джобните им пари трябва да са малки суми. Не бива да ги пускате за дълго време без да знаете къде. „Може ли да спя у приятелка?“ „Защо, не ти ли е добре да си спиш у дома? Какво ще правите там?“ Какво правят цяла нощ в почивните дни две приятелки на по 14-15 години? Кой ги знае? Ето лягат си двете с джаджите и кой знае на какво ще се нагледат? Извинявайте, но подозирам, че няма да е нещо хубаво. Защото няма да слушат Бах, нито ще гледат някой класически черно-бял филм. Ще гледат някой боклук. А какви последствия ще има това после за нас, бедните родители, с такива прошарени коси, това е големият въпрос.

Та ето я Иродиата, размножила се по света, разплодила се, и иска главата на Йоан. Танцуват на всяка крачка и казват: „Дайте ми главата на Йоан“ Защото всичките блудници са кръвожадни. Където има блуд, има и кръв. Няма блуд без кръв. Ето Давид – съгрешава с чужда жена и пролива кръвта на мъжа ѝ. Първо уж нищо – качва се на покрива, гледа една жена докато тя се къпе, хубава жена, и казва: „Повикайте я при мен“. Нали е цар, всичко му е позволено. Преспал с нея, после се привързал и я пита: „Кой е мъжът ти?“ „Този.“ „Е, тогава убийте го. Защо да ми пречи да се наслаждавам на жена му.“ Започнал от очите, продължил с блуд, завършил с кръв. Е, нали просто искал да получи удоволствие? Не, убил е човек! Тук е същото, тази потанцувала, покълчила се. „Е, какво искаш, колко пари?“ „Какви пари! Главата ми дай!“ Чувате ли какво искат блудниците? Не искат банкноти, казват „Давай главата!“ Ако някой е дал сърцето си на блудница, тя може да не му поиска мерцедес. Може да каже: „Убий този, той ми пречи да живея!“ Там където има блуд, има и кръв, не може иначе. Греховете като цяло се спояват в множество. Затова днес е страшен празник, страшен ден. Велик и страшен ден. Затова цялата Църква, по целия свят, или поне в цяла Русия, чете, спомня си и мисли за тези важни неща. И ние с вас също четем, спомняме си, мислим на тези сериозни теми. Така че нека се спасяваме и ние и тези, които сме родили, защото те са в по-голяма опасност от нас. За нас е ясно вече, ту краката ни болят, ту не можеш да се изправиш, ту паметта ти отслабнала, ту очите не виждат. Старият човек е трудно да бъде съблазнен – очите му нищо не виждат. Ако и Давид беше стар, нямаше да види жената без очила. В старостта има склероза, глаукома и започваш да живееш целомъдрено. Пясъкът почти се е изсипал – какви ти грехове? А за младите всичко едва започва, всичко е пред тях. За да не плачем и за да не тичате после при нас с думите: „Помолете се за момичето ми. Попадна в беда и не може да се измъкне.“ За да няма такова нещо, докато днес още всичко е наред, трябва майчиното и бащиното сърце да се тревожат и децата трябва да живеят по-просто. И ако живеят по-просто, ще са по-свети. Аз така мисля. Прости ми, Боже, и на всички ни помагай! Амин!

От Youtube-канала на прот. Андрей Ткачов

превод от руски: Елена Папучиева