продължение от тук

Искам да дойда на твоето ръкоположение с чудотворната икона

Изпратихме всички тези иконки в Русия, сложихме в рамката нови и те също продължаваха да се напояват с миро. Това продължи цяла година, а след това престана. Но една от хартиените иконки, рамката и кутийката с миро се пазят в нашия параклис (имаме малък параклис у дома). Това е нашата светиня.

А Хосе дойде при мъжа ми и каза:

– Искам да дойда на твоето ръкоположение с чудотворната икона и ти ще бъдеш първият свещеник, когото ще ръкоположат пред нея.

Той пристигна и всичко стана точно така.

След това Хосе много пъти ни е гостувал, силно обикна децата ни и се стараеше да идва в Сан Франциско около рождените им дни и да прекара време с тях, за да може и чудотворната икона да е с тях в тези специални за тях дни.

Когато убиха Хосе в нощта на 31 октомври 1997г., беше страшна трагедия за всички. За нас и децата ни – също. Дъщеря ни беше още съвсем малка и аз останах с нея вкъщи, а отец Сергий с Ники отидоха в Джорданвил за опелото.

Брат Йосиф Муньос

Хавайската чудотворна икона и нейният пазител

А след 10 години през 2007 година започна да мироточи Хавайската Иверска икона на Божията Майка, на наш приятел, Нектарий Янсон – четец, когото отдавна познавахме. С отец Сергий често летяхме до Хавай, там имаше проблеми със свещениците. Летяхме по 5 часа само в едната посока, за да може отец Сергий да обгрижва и паството там.

Когато иконата на Нектарий, подарена му от отец Анатолий Льовин, започна да мироточи, Нектарий ни я докара в СанФранциско, в храма. Купи и кръст с размера на иконата, който се слага върху аналоя, и този кръст също започна да мироточи. Докара ги в нашия храм и ги остави в олтара. Владиката Кирил провери всичко и благослови отец Нектарий (вече е дякон) да стане пазител на тази икона и да разказва за нея.

За него най-малко мислех, че може да бъде избраник на Божията Майка

Помня го като тийнейджър – такова добродушно и винаги усмихнато момче, обичаше сърфа. За него най-малко мислех, че може да бъде избраник на Божията Майка. Отец Нектарий, както и някога просто Хосе, много обича мъжа ми, отец Сергий, и ни подари и нейния калъф, пропит с миро. Той често сменя обвивките и рамките на тази икона, защото те изцяло се пропиват с миро и той ги подарява.

Молех св. Йоан за учител по руски език и едва излизах от храма, а учителят вече вървеше насреща ми

Вече казах за това, че много години пеех в хора до мощите на св. Йоан Шанхайски в храма „Всех скорбящих Радост“ в Сан Франциско. Винаги се обръщам към владиката Йоан в случай на нужда, прося за неговата молитвена помощ. Когато с отец Сергий открихме православен лицей, и аз работех като негов директор, налагаше ми се да се занимавам с намирането на преподаватели за него. Веднъж спешно се нуждаех от учител по математика. И ето, заставам до мощите на св. Йоан и се моля:

– Скъпи владико, изпрати ми, моля те, учител по математика! След седмица започват занятията, а ние още нямаме учител по математика!

Отделям се от мощите и срещу мен върви жена:

– Извинете, дали можете да ми кажете къде е директорът на лицея. Дали нямате работа за мен?

– Каква сте по професия?

– Учителка по математика …

По-късно молих св. Йоан за учител по руски език – едва излязох от храма и новият учител по руски вече вървеше насреща ми. Подобни случаи съм имала нееднократно.

Никога не исках да си тръгвам от владиката Йоан

Мъжът ми, протойерей Сергий Котар, служи в храма в продължение на 32 години и на мен никак не ми се разделяше с родния и скъп на сърцето ми владика Йоан Шанхайски. И изведнъж преди известно време при мен идва една от енориашките на храма ни и ми казва:

– Сънувах как се сбогувате с владиката.

Изплаших се: какво ли съм направила, та да се наложи да напусна владиката Йоан?! А после се случи следната история.

„Владико Йоане, моля те, намери ни дом! Много ни е нужен собствен дом!

Мъжът ми наближаваше пенсионна възраст. Тогава живеехме в къщата към църквата, елегантна и красива, но ни се искаше да имаме собствено жилище. Както вече казах, заплатата на свещеника в Америка е ниска и през годините не успяхме да съберем пари за собствен дом, още повече че имотите в Сан Франциско са много много скъпи.

Ако с напредването на възрастта моят мъж престанеше да служи, трябваше да напуснем църковното жилище, а собствен дом нямахме. Наложи се да мислим какво да правим. Да си купим жилище в Сан Франциско беше съвсем нереално и тогава започнах да търся други варианти, колкото и изобщо да не ми се искаше да се отделям от моя любим владика Йоан Шанхайски.

Нямаше как, започнах да търся жилище в Джордънвил (идеята беше на отец Сергий). Джордънвил е на източното крайбрежие, а ние живеехме на западното, калифорнийското. Но синът ни бе завършил семинарията в Джордънвил, остана да работи там като регент и преподавател в семинарията. Живееше до манастира с жена си и децата в къща, която му дадоха от манастира (имат няколко къщички за професори и преподаватели в семинарията). Но тази къща беше много студена и не добре благоустроена. Започнах да търся по Интернет къщи за продан в този район и се оказа, че те са доста по-евтини от жилищата в Калифорния.

На няколко пъти пред очите ми попадаше обява за продажба на доста голяма къща, която като площ беше много подходяща за нас: имаше място и за семейството на сина ни и за нас с отеца. Имаше обаче едно „но“: интериорните снимки оставяха впечатление за крайно плачевно състояние, до такава степен, че чак плашеха потенциалните купувачи. Но се оказа, че и в това се крие Божи Промисъл. Къщата бе обявена за продан преди година и до момента само едно семейство се бе заинтересувало от нея, но не са успели да я купят.

Ние отслужихме молебен при мощите на св. Йоан Шанхайски и аз усърдно го молех:

– Владико, знаеш, че не искам да си тръгвам от теб, но мъжът ми вече е на 73 години и ни трябва собствено жилище … Владико Йоане, моля те, намери ни дом! Много ни е нужен собствен дом!

св. Йоан Шанхайски и Санфранцискански

Владиката ни изпращаше послание, че ни е намерил къща!

На следващия ден летяхме за Ню Йорк, а от там заминахме за Джордънвил. Трябваше да разгледаме четири къщи, които се продаваха там. Първо решихме да отидем на оглед точно в тази къща, която никак не ми хареса на снимките. Но като пристигнахме и влязохме, просто ахнах: на живо къщата беше много хубава, беше просто прекрасна!

Снимките се оказаха лоши, лош ъгъл на заснемане и прочее. На тях всичко изглеждаше просто ужасно а всъщност къщата беше чудесна! Беше просто като замък! Всичко, което на снимките изглеждаше зле, някакви си неугледни цветове и така нататък – пребоядисахме. Най-важното – там беше просторно, с много на брой и слънчеви стаи и внуците ни възторжено тичаха из цялата къща.

Качих се на горния етаж и гледам – на стената икона на св. Йоан Шанхайски! Изпаднах в ступор! Викам мъжа и сина си:

– Вижте! Това е къща на американци, те са протестанти, няма как в дома им да има икони! Или нещо ми се привижда?!

Иконата наистина беше там! Владиката ни изпращаше послание, че ни е намерил къща!

Домът на св. Йоан Шанхайски

Оказа се, че бившите собственици, американци, са ходили до манастира на екскурзия. Там влезли в църковното магазинче и от стотици икони, харесали точно иконата на светеца. Даже не знаели кой е изобразен на нея, но владиката Йоан толкова им харесал, че те я купили и я сложили на стената си.

После ме питаха:

– Кажете ни, кой е изобразен на тази икона?!

А аз им отговорих с усмивка:

– Това е шефът на мъжа ми – този, до когото той работи 32 години!

Американците бяха просто поразени и разказваха тази история на всичките си приятели. А ние решихме да наречем дома си – Дом на Св. Йоан Шанхайски. Това стана не само наш, но и обществен дом. И затова сега при нас се събира неделното училище, срещат се младите съпруги на семинаристите, провеждат се различни мероприятия: украсяваме козунаци, отбелязваме църковните празници.

Както вече казах, имаме малък параклис, в който се пазят нашите светини, сред които е частица от мощите на св. Йоан Шанхайски, дръжка от стария му ковчег (отец Сергий участваше при разкриването на мошите) и много други светини.

Ето тези истории исках да споделя с вас, скъпи читатели на портала «Православие.ру». Да ви пази Господ! Свети отче Йоане, моли Бога за нас!

материал на Олга Рожньова

превод: Елена Папучиева, източник: pravoslavie.ru