Руският портал Православие.ру публикува разказа от първо лице на Мария Котар, съпруга на американски православен свещеник, за покровителството и чудесата на св. Йоан Шанхайски и Санфранцискански в техния живот:

Бях свидетел на духовния живот на хората

Молите ме да разкажа за себе си – ще се опитам, но не защото самата аз ще съм интересна за някого. Няма да доживея да стана духовен човек – това е твърде висока титла. Но по милостта Божия станах свидетел на живота на духовни хора. Ще се опитам да изпълня молбата Ви, но ще разказвам за себе си в контекста на тези, които бяха до мен – само така моята личност може да бъде интересна.

Роднините ми бяха вярващи хора и аз от малка пеех на клира, от шестгодишна вече знаех реда на службата. Това не беше моя заслуга, а заслуга на роднините ми, които се прехранваха покрай св. Йоан Шанхайски още в Шанхай и на о-в Тубабао. И по-късно св. Йоан Шанхайски продължи да се грижи за моето семейство в Сан Франциско, аз растях под покрова на неговите молитви и с него са свързани моите най-ярки детски спомени, а младежките ми – с моя духовен отец, иеромонах Серафим (Роуз). У дома го доведе самият владика Йоан, когато отец Серафим беше все още само Юджийн Роуз, четец в храма. Също така добре познавах епископ Нектарий (Концевич) и даже като дете смятах, че той е моят дядо. С децата ми играеше архиепископ Антоний (Медведев), наш семеен приятел беше брат Йосиф Муньос, пазител на чудотворна икона. За това вече разказвах, споменавам за тези, които не знаят. Това бяха духовни хора. Израснах сред тях и те оставиха такъв отпечатък у мен, че ми се прииска и аз да се стремя да бъда като тях. За тези хора всеки момент от живота им беше изпратен от Бога и това оказа ми оказа силно влияние, когато бях още младо момиче.

Моята младост

Завърших две висши образования, литературния и историческия факултети на университета в Бъркли. Обичам да уча чужди езици. Не мога да кажа, че ги владея еднакво добре, но ми е интересно да ги уча и смятам, че това помага да се тренира паметта. Сега уча единадесети по ред, но това влечение към чуждите езици също не е моя заслуга, а може би наследено от моя прадядо, Николай Касимович и брат му Александър Касимович Казем-Беки. Те бяха талантливи лингвисти, професори и преподаватели във факултета по Източни езици в Императорския университет на Санкт-Петербург. Моят прадядо е бил кръстник на Император Александър II и тъй като е бил председател на Екатеринбургския Окръжен съд, е организирал разследването на убийството на неговия внук, Николай II. Но и за това вече съм разказвала …

А може езиковите ми способности да са ми предадени от прабаба ми Каролина Жоливе, с кръщелно име Евгения. Тя е била французойка и говорела свободно на френски, английски и руски език. Синът ѝ, моят дядо, наследил от нея владеенето на тези езици и също говорел на тях като на родни. Мама ги научила от дядо. Вярно, че тя вече не ги владеела като родни, но в детството ми говореше с мен на френски.

Майка ми, Евгения Олеговна Исаева, почина на Богоявление 2021 година, като за няколко месеца не доживя столетния си юбилей: беше родена през март 1921 година във Владивосток, където отстъпвайки, се заселили белите (белогварденците), сред които моите баба и дядо, които тогава са били подполковник от Доброволската армия и млада медицинска сестра. След това живели в Шанхай, на о-в Тубабао, Австралия, Америка … Мама ми предаде любовта към Русия и руския език, макар и целия си живот да е прекарала извън Русия …

Много обичам руската литература, най-близък чувствам Достоевски. В детството си четях в захлас, обичах поезията на Пушкин, Лермонтов, но сега за мен е по-важна историята, защото я преподавам в православния лицей, който с отец Серий Котар открихме при катедралния храм „Всех Скорбящих Радост“ в Сан Франциско.

Хората грешат като възприемат Църквата или идеализирайки я, или я ругаят и търсят само недостатъците ѝ

Смятам, че в наши дни е много важно да се познава историята, особено историята на Църквата, защото много хора не я познават и не могат трезво да оценят това, което се случва. Трябва да познаваме миналото, за да не повтаряме грешките му в настоящето. Хората грешат като възприемат Църквата или идеализирайки я, или я ругаят и търсят само недостатъците ѝ. Изискват в Църквата всички да са ангелоподобни, свети и да живеят безплътен ангелски живот, а сами себе си не гледат.

Съпругът ми е свещеник, много добър човек, и се подвизава по силите си. Понякога наистина си мисля, че той живее свят живот, макар и самият той да не смята така. Но аз не мисля, че мога да очаквам или изисквам от него, или от някого другиго свят живот.

Бъдещия си съпруг срещнах при мощите на св. Йоан Шанхайски

Бъдещия си мъж, сега протойерей Сергий Котар, срещнах в храма в Сан Франциско, при мощите на св. Йоан Шанхайски. Аз пеех в хора (в църковния ни клиросен хор мъжете преобладават) и той също пееше в църковния хор, баща му беше свещеник. Тогава аз мислех за монашество, а той завърши духовната семинария в Джордънвил и също мислеше за монашество, но Господ имаше други планове за нас.

Тук далеч не всички завършили семинария се ръкополагат за свещеници и мъжът ми ми обеща, че няма да иска ръкоположение. В това време той имаше светска работа: освен семинарията, той имаше висше образование по библиотекарско дело. Голяма част от нашите свещеници живеят доста скромно: в Америка доходът на свещенослужителя почти никога не му позволява да прехранва семейството си. Нашите свещеници трябва или да съчетават служението в храма със светска работа (и тогава семействата им почти не ги виждат), или трябва да разчитат на заплатите на своите съпруги.

Господ имаше други планове за нас

Но това не беше причината. Просто съдбата на свещеническа съпруга ми се струваше много трудна, бях твърде маловерна. Господ и след това не ни остави и когато ни трябваха пари, те идваха. Дъщеря ни учи една година в Оксфорд, а синът ни – едно лято в Лондон, в другите университети им даваха стипендии – Бог беше с нас на всяка крачка.

Какво можех да отговоря на думи, преизпълнени с любов?!

В началото на семейния ни живот не можех да си се представя като съпруга на свещеник, а съпруга си – свещеник. През 1983 година се роди първият ни син Ники – Николай, в 1985 – дъщеря ни Алиск – Александра. Нарекохме ги така в чест на светото царско мъченическо семейство. Помня, че тъкмо родих Ники, още не ми беше добре, когато у дома дойде архиепископ Антоний (Медведев). Прочете молитва, аз приготвих вечеря и сложих масата. Вечеряме с владиката, а изведнъж той се обръща към мъжа ми и казва:

– Е какво сега, на Цветница ли ще те ръкоположим?

И съпругът ми отговаря:

– Да, владико!

Едва тогава разбрах, че те вече са го обсъдили и се разплаках, защото на мен нищо не бяха казали, а вече определят дата. Нашият владика Антоний беше свят човек: веднага разбра какво ми е и се обърна към мен с утеха:

– Всичко е в твоите ръце, скъпа! Ако не искаш – няма да го направим!

Какво можех да отговоря на тези думи преизпълнени с любов?! Разбира се, че не можех да възразя на владиката. В тези трудни и вълнуващи за мен и съпруга ми дни преди ръкоположението му в семейството ни се случи Божие чудо, за което сега ще разкажа.

Божие чудо

Познавахме се с брат Йосиф (Хосе) Муньос, Пазител на чудотворната Иверска Монреалска икона на Божията Майка. Той често идваше в нашия храм в Сан Франциско, за да могат енриашите ни да се поклонят и да се помолят пред чудотворната икона. Той обикна нашето семейство и идваше с иконата у дома.

Хосе беше много добър човек, много смирен и винаги стоеше в някой ъгъл, никога не привличаше вниманието на околните към себе си, не изтъкваше личността си. Тих, винаги радостен, много кротък. Никой, като го види, не би помислил, че той е пазител на такава велика светиня, и че всъщност той е избраник на Божията Майка.

Преди ръкоположението на мъжа ми ние и двамата, както вече казах, много се вълнувахме. Трябва да отбележа, че ние, млади енориаши на храма в тези години, в средата на 1980-те, бяхме много активни: събирахме се на кръжоци, пеехме руски песни, изпращахме по пощата в Русия Закона Божий, духовни книги, икони.

С мъжа ми направихме фотокопия на чудотворната Иверска икона, хартиени иконки, за да ги изпратим в Русия. Цяло стекче с такива иконки направихме, приготвихме ги за изпращане, а до тях беше сложено в малка кутийка от филм-лента за фотоапарат памуче, напоено с миро от чудотворната икона. Кутийката беше плътно затворена, за да не изсъхне памучето.

И изведнъж виждаме, че мирото нараства и нараства и кутийката се препълва.

Мирото почти преля върху хартиените иконки. Гледаме: всички са се напоили в миро, но т.к. бяха на гланцова фотохартия, външността им не се промени, просто отгоре имаше капчици миро.

Тогава започнахме да ги слагаме в полиетиленови пликчета и да ги пращаме в Русия на свещеници и на познати. Получавали ги, отваряли пликовете и мирото е благоухаело! Всички много се радваха на тези чудесни подаръци! Наш познат свещеник, протоиерей Георги Куртов, сръчен майстор, ни направи рамка и там оставихме нашата кутийка с миро и хартиените иконки. Тогава мирото започна да излиза не само от кутийката, а започна да се появява по най-горната от хартиените иконки! И тя започна да мироточи!

Бях сама вкъщи с малкия Ники и изведнъж виждам, как мирото се увеличава, излива се от иконката, стича се по рамката и попива в нея и всичко започна да благоухае. Изплаших се, както някога светият апостол Петър се изплаща от огромното, просто невероятното количество наловена риба и извиква към Господа: „иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек“ (Лк. 5,8).

Обадих се на приятелка, съпруга на свещеник, и извиках в слушалката:

– Страх ме е! Сама съм с детето вкъщи, а какво се случва!

На това приятелката ми отговори:

– Ех, да беше станало това чудо в моя дом!

След това мироточене приех всичко така, сякаш Самата Божия Майка благославя мъжа ми за пастирско служение

Реакцията на приятелката ми някак ме успокои. После си мислех – защо ли се случи това чудо в дома ни? Може би за да укрепнем преди ръкоположението на отец Сергий? Може и да не е било заради нас, а за нашите приятели в Русия? А може да е било и заради нас, и заради тях. … Но след това мироточене приех всичко така, сякаш Самата Божия Майка, благославя мъжа ми за пастирско служение.

материал на Олга Рожньова

Следва

превод: Елена Папучиева, източник: pravoslavie.ru

Реклама