Автор: о. Харалампос Пападопулос

Всяка форма на покаяние, в която има вина и отчаяние, не е по Бога. В покаянието, движено от Божия Дух, човекът има съзнание за състоянието, в което се намира, но не стига до разочарование. Защото Самият Дух, Който те води до покаяние, ти открива, че Бог силно те обича; че никой грях не може да е толкова голям, че да засенчи безмерната Божия милост.

Оттук Бог няма нужда от твоето разочарование или себебичуване, за да яви Своята милост. Не Го вълнува, ако хулиш и злословиш себе си. Знае добре, че това го прави твоят наранен егоизъм, а не истинското разположение за промяна и преобразяване. Просто не издържаш да виждаш счупена твоята витрина и парцалив твоя имидж. Това те кара да плачеш и да се вайкаш? Тоест кое? Това, че не си това, което вярваше и си въобразяваше.

Нека чуем св. Йоан Лествичник, който ни казва, че „нищо не е равно или по-горе от щедростите на Бога.  Затова този, който се отчайва, той  самият извършва клане над себе си. . .“.

Какво означава това? Че ние самите тиранизираме себе си. Ние изпълваме себе си със стрес, вини и паника. Разбира се, тази представа за Бога като тиранин и наказващ се постараха да я изградят в нашето съзнание някои религиозни хора, които имаха изгода да сме уплашени и гузни, за да ни контролират. Нека всеки сам помисли кои и защо ни искат такива. Със сигурност Бог не е от тях.

Защото Бог ни е опростил, вложил ни е в Своето възкръсналото Тяло преди векове „и ни избра чрез Него, преди да се свят създаде, за да бъдем свети и непорочни пред Него с любов“ (Ефес. 1:4). Преди да получим живот сме простени и спасени от Христос. Какво ни остава? Да приемем този Божий дар. Да живеем с благодарение и славословие всеки наш момент. Да явяваме с нашите мисли, решения и избори, с целия ни живот, че вярваме в Христос, Който дойде в света и възкръсна от мъртвите. Само така, когато смъртта дойде, ще намери единствено кокалите ни, след като ще сме изживели нашите мечти. При това вечност означава да живееш в „мечтите“ на Бога, в Неговата предвечна мисъл и воля.

***

Може да съществуват „случайни родители“, но не и случайни деца. Може да не си бил в плановете на родителите ти, „случайно“ да са те заченали, но със сигурност си бил в плановете на Бога. За Бога не съществува случайност, а Промисъл. Затова помни, че не си случаен, не си захвърлен, не си дошъл просто от една грешка или в погрешен момент. Не си грешката на един живот.

Бог превръща „грешките“ в благословения и възможности. Всяка рана, която сме претърпели, може да стане харизма. Ти си уникален за Него, ти си част от Неговия план за Неговото миросъздание и царство. Той е искал да се появиш на бял свят и затова няма да те остави да се погубиш.

***

Да те съдя по твоята грешка? Няма, защото си направил и толкова правилни неща.

Да те съдя по твоята страст? Няма, защото имаш и добродетели.

Да те съдя по твоите немощи? Няма, защото имаш и много харизми.

Да те съдя по един погрешен момент? Няма, защото тогава ще онеправдая целия ти живот.

Предпочитам да виждам това, което можеш да станеш, а не това, което си.

Никоя грешка и страст не стои по-горе и отвъд Божията любов. Кое е по-голямо: грехът или Божията любов? Страстта или благодатта? Грешката или милостта Му?

Никой грях не може да разруши това, което Бог е създал. Бог живее в нас, колкото и грешки, страсти и грехове и да направим, това не се променя. Най-големият грешник крие целия Бог в себе си. Нека моралистите понесат това.

За какво тогава ни е нужна аскезата? Нужна ни е, за да се види това, което винаги е съществувало в дълбочината на нашето битие. Истината на природата ни. Че сме Божии образи. Аскезата е почистване, за да изчезне прахът и нечистотията, да блесне златото, което носим в гърдите си.

превод: Константин Константинов