Автор: Морфоски митр. Неофит

Св. Игнатий Богоносец казва: „Моята любов е разпната“. Само каква любов имал към Христос! Той бил воден към Рим, където щял да загине мъченически. В Мала Азия по-късно загинали мъченически св. Поликарп, еп. Смирненски и св. Харалампий. Това са уроци за нас. Идва час и животът на светците става и наш живот. Затова ви увещавам вместо да прекарвате времето си, четейки ала-бала, да четете житията на светиите. Днес в нашата епоха има сайтове. Особено по-младите една книга не знаят да отворят. Но всички знаят как да отворят една интернет страница. Помислихте ли децата ви да ви виждат всеки ден да четете 20 минути от един сайт житието на чествания светец? Напишете (в търсачката) „житие на свети Поликарп“ и ще излязат толкова много страници, че няма да знаете коя да изберете. Както съществуват лоши неща, така съществуват – в интернет – и добри.

Чухте Евангелието днес. Когато хората отишли, по-скоро когато отидем да ни съди Христос, Той ще ни зададе прости въпроси. „Дадохте ли Ми една чаша вода, нахранихте ли Ме? Облякохте Ме, когато бях гол? Когато бях в тъмница, дойдохте да Ме посетите? Когато бях странник, Ме прибрахте у дома ви?“ Хората се обърнали и Му казали:

– Ама кога Те видяхме, Христе?

И Христос отговаря:

– Ако не го сторите на ближния, дори на Мен няма да го сторите, ако бях пред вас!

Разбрахте ли какъв ще е критерият, с който Бог ще ни съди? Именно дали нахранихме един гладен, напоихме един жаден, отидохме в тъмница да видим един затворник, който ти навреди, но не се отвърнахме от него и отидохме да го посетим. Отидохме да видим един болен. Тези прости неща, които всички можем да направим. Аз ви казвам, че за нашето дигитално поколение Той ще ни попита: „В какви страници влизаше?“ И това да не ви се струва шега. Това, което гледате, сте вие. Света Синклитикия казва: „От гледането се ражда желанието“. Колкото важно е какво гледаме. Няма да си затворим очите за технологията. Това, което Бог допусне, е за Негова слава и полза на човеците. Въпросът е ние как го употребяваме. И ви казвам, че идва час, нужно е ние да дадем едно свидетелство. Може да не са гонения, като при св. Игнатий и св. Поликарп. Може да е една болест. Ето сега какво става в Китай, това се превръща в пандемия, учените не могат да намерят антидот и ще се затруднят много да намерят, защото тази болест е последица от грях и от злобата на великите сили помежду си, но и от нашия грях, от нашия неразкаян грях и злоба. Може да минат две години и да се намери антидот за тази болест и да обхване целия свят. И както личи, до няколко дни така ще стане. Не седмици, дни. Лекарства няма да има. Лекарите и медицинските сестри ще бъдат на най-опасния преден пост. Ще изпълнят ли дълга си? Както направил св. Поликарп и св. Игнатий, или ще се уплашат? Ще отидат ли дадат една чаша вода на умиращия брат? Или ще помислят къде да го изолират и да го изоставят. Както за съжаление става в Китай. Ето какво означава християнин. Християнинът е готов да умре и за своя Бог, но и за своя брат, за своя ближен. И ако умре за отечеството, става герой, ако умре за Христос и ближния, става светец. Ближният стои по-горе от отечеството. За отечеството ставам герой, най-много да ме помнят 2-3 поколения, след това ще питат: „Ама кой е този, че полагат венци? Какво е направил?“ Светецът никой не го забравя. Поколение идва и поколение отминава, за св. ап. Андрей (проповедта е изнесена в храм „Свети апостол Андрей Първозвани“ – бел. прев.) всички научават и онези, които не го знаят, им се явяват и научават за него. Следователно светостта ще я срещнем пред нас в този живот съобразно това как се държим с ближния, но и във вечния живот. Бог ще ни съди съобразно това дали напоихме, нахранихме, състрадавахме на ближния независимо дали е в тъмница,  болница или  странничество. Трябва да се грижим за ближния.

Кипър се изпълни с виетнамки, филипинки, шриланки, румънци, пакистанци. Казваме чужденци. И в същото време тези чужденци, които обработват нивите ни, чистят майка ни и ѝ правят компания, на стария ни баща, вършат нашата работа и ние им даваме минимално заплащане. И много пъти ги експлоатираме. Нима Христос ще попита нашето поколение само за една чаша вода и за една чиния ядене? Повтарям, тъй като нашето поколение и занапред ще е дигитално, ще ни попита за сайтовете, които посещаваме. Не само лошите, и добрите, колко време посветихте за житията на светиите, които бяха във вашия смартфон, във вашия компютър? И след това ще ни каже: „Как се отнесохте към филипинката,  пакистанеца, румънеца, шриланката, когато дойдоха в дома ви? Колко ги обикнахте, колко ги експлоатирахте?“ И има не само лоша експлоатация, а и добро оползотворяаване.

Помня, когато се разболя майка ми, горката ми сестра не можеше сама да се справи, нито ние можехме. Доведохме и ние, „доброто семейство“ на владиката, една чужденка, от Шри Ланка. Направиха ми впечатление двете деца на сестра ми. Аз, който съм владика и правя проповеди, не помислих  това. Попитали жената, казва се Асота.

– Омъжена ли си?

– Да, имам мъж в Шри Ланка. И дойдох тук да му помогна финансово. За да изучим сина ни.

– И кога ще отидеш при мъжа си?

Отговор:

– Когато ме изгоните!

Какво намислили добрите деца на сестра ми? Отишли и купили с техни пари, не на вуйчо им владика, някакво ел. устройство, тогава се появи за първи път, за да може Асота да гледа мъжа и детето си всеки ден и да говори с тях.

Когато отидох и видях, попитах:

– Ама какво е това?

– За да гледа Асота мъжа и детето си всеки ден!

– Тя ли го донесе?

Така си помислих.

– Отидохме, вуйчо, и ние ѝ го купихме.

– С чии пари?

– С наши пари. Ние искаме да гледаме баба ни да живее добре, не трябва ли да живее добре и тази жена и вижда мъжа си и сина си?

Когато визата ѝ изтече, отидох и ѝ купих всички мебели за дома ѝ в Шри Ланка, от които имаше нужда. И казах на сестра ми:

– Стела, сега можеш да умреш.

– Защо?

– Защото създаде добри деца, които имат християнски чувства и така можеш застанеш пред Бога…

Следователно съществуват „модерни“ начини на любов, чрез които човек може да спечели Божията милост. Нашата епоха е епоха на много удобства. Тези, които постъпват така, ще получат помощ в трудностите, които идват и вече започнаха, в други страни започнаха много динамично, нас ни крепят литургиите на простодушните свещеници, Света Богородица, светците и изключително Архангел Михаил. Ще дойде час, където вярата ни и търпението ни ще бъде изпитана и помощ ще получат тези, които са дали една чаша вода, които са прочели  житието на светеца, които са обикнали св. Литургия, водосвета, нафората, редовното св. Причастие, всекидневното покаяние, изповедта, т.е. св. Тайнства. И когато не успяваме да изпълним заповедите на Христос, да се покайваме. Хора сме. Христос знае, че не можем да останем безгрешни, но да не оставаме без изповед и покаяние. Тези, които не вършат това, в следващите дни, месеци и в идните  години тяхната безсмъртна душа и вечен живот са в опасност. Това ни казва днешният евангелски текст. Животът не свършва в един гроб, душата е безсмъртна, няма смърт и тялото ще възкръсне и ще се съедини отново с душата. Следователно филипинката, румънецът, които работят на нивите ми, в дома ми, може да ме отведат в Рая, може да ме отведат и в ада. Компютърът може да ме отведе в Рая, може да ме отведе и в ада. Затворникът, от селото ми, от поколението ми, който ме похули ме и очерни името ми, ако не отида да го видя в затвора, ще ме отведе това в ада, а той, ако се изповяда в затвора, ще отиде в Рая. Разбирате ли за какви обрати говорим? Затова трябва да се грижим за ближния.

Днес всички гледат пророчествата, кога ще ни нападнат турците. Ама може Бог да не им позволи остави да нападнат, или да направят нещо малко и след това да Русия толкова много да ги порази, че да правим молебени за турците и да ги съжалим! Накрая дотам ще стигнем. Колкото вълчи приятелства имаха с руснаците, толкова по-голяма война ще водят с тях. Това е Божият план за нашата област. Но и ние ще имаме нашите изпитания и както изглежда, няма да са военни. Може внезапно да стане трус, да дойде една епидемия – неочакваното съществува в живота. За да го преодолее, от 11-ти век, когато стана схизмата, държавите на Европа се изпълниха с институции, т.е. с големи университети, големи болници, развиха се науките, откриха се лекарства и за дърветата, за птиците, за хората. Научни открития, изобретения едно след другото, Просвещение, Ренесанс, френски революции, но всичко без Христос, без Христовата светлина. Направиха Просвещение, за да убият Светлината, за да загасят Христовата Светлина и ЕС се обедини, за да живеят гражданите ѝ без Христос, „нямаме нужда от Христос и дори да съществува, да остане на небето! Ние ще се справим сами! Ще направим един рай, както ние го искаме! Да ядем, да пием и не ни пука дали съществува смърт! Ако се разболеем, ще направим най-хубавите болници!“ И ние се научихме да казваме: „Науката прави чудеса! Бог не прави чудеса. Отиде „на почивка“!

Сега ще дойде час, когато науката за съжаление за момент няма да прави чудеса, Бог ще оттегли Своето просветление за кратко, не завинаги, за да коленичим, за да Му кажем: „Христе мой, дай ми търпението и вярата на светците!“ Кой ще ни излекува? Ап. Андрей. Кой ще ни носи ядене? Не фурната в квартала, ап. Андрей, ако имам връзка с ап. Андрей и не само връзка със светците. Ще се осмеля да кажа нещо, което казва св. Йоан Златоуст: „Помогнах един чужд човек? В онзи час Бог ще прати помощ и на мен“. Нахраних един гладен, и то странник – Бог ще прати и на мене гладния многократно храна. Облякох един странник? Ще ми прати най-добрите дрехи.

Не сме сами, имаме и Бога и Света Богородица – нашата Майка, имаме и св. Йоан Кръстител и св. апостоли и мъченици и преподобни и праведници, дори и нашите починали, които са на небето и са праведни и се молят за нас. Ако не са праведни, се нуждаят от нашата молитвена помощ. Затова да правим добрини, и на свои, но много повече на чужденци, на оклеветени хора, за да намерим подкрепа в труден  час – и както изглежда, трудностите започнаха, но вярващите не могат да се боят. И св. Поликарп се побоял за момент, но след това казал: „Е-е-е, християните мене гледат!“ Представяте ли си етномъченикът Киприян, кипърски архиепископ, през 1821 г., когато турците му казали да стане турчин, мохамеданин, кипърският архиепископ да беше станал мохамеданин? Цял Кипър би се потурчил. Той казал: „Не, пред кръвта на мнозина по-добре кръвта на архиепископа!“ И той не е само етномъченик, а велик свещеномъченик и е заедно със св. Поликарп на небето и служи заедно с Христос на всяка св. Литургия. Това е живот вечен, една Литургия като днешната, която не я служи Неофит, а Христос и всички светци съслужат с Него. Ако обичате тази земна Литургия, ще се насладите и на небесната Литургия.

Бог да ни даде тази любов към Христос, към Неговия образ – ближния, към починалите и по този начин ще имаме помощ в трудностите, които идват, и впоследствие в годините на мир и свобода. Преди това обаче ще положим изпити, ще стане хирургическа намеса.

Неделя на Страшния съд, 2020 г.

превод: Константин Константинов

Реклама