Автор: прот. Андрей Ткачов

Извършвайки проскомидията, в центъра на дискоса свещеникът поставя част от хляба, наречена Агнец. Това е хлябът, който предстои да стане Тяло Христово в резултат на службата и освещаването, в резултат от действието на Светия Дух. Около този хляб в особен ред се разполагат частици в чест на Божията Майка, на Йоан Предтеча, на всички светии, след това – за всички живи и починали. По такъв начин на дискоса видимо е представено събранието около Христос на цялото спасено и спасяващо се човечество.

Подобно събиране от Христос около Себе Си на живи и починали виждаме на планината в деня на Преображението. С трима от Своите ученици Господ се изкачил на планината, а там при лъчите на засиялата Му слава се явили от царството на мъртвите – Моисей, а от небесата – Илия. И се сбъднало онова, което след време ще каже ап. Павел: „… Бог го високо въздигна и Му даде име, което е по-горе от всяко име, та в името на Иисуса да преклони колене всичко небесно, земно и подземно“ (Филип. 2:9-10).

„Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците: не да наруша съм дошъл, а да изпълня“ (Мат. 5:17). Така говорел Спасителят, проповядвайки. И в потвърждение на тези думи при Него дошли двамата най-славни синове на Стария  Завет. Както преди на Синай и Хорив, те отново дошли на планината. Името й е Тавор.

В Моисево лице на Христос се поклонил законът. В лицето на Илия с Него разговаряли пророците. С явяването си те двамата показали, че Христос е подател на закона и изпълнение на пророчествата.

***

Сред събития велики и едва обясними, веднъж Господ казал на Моисей: „…лицето Ми не можеш видя, защото не може човек да Ме види и да остане жив“ (Изх. 33:20). Но ето, изминали дълги години, поколения се сменили едно след друго… Наказания и благословения, предсказани от Моисей, се стоварили върху главите на Израилевите синове. Накрая „се изпълни времето“ (Гал. 4:4) и на земята дошъл въплътилият се Син Божи. Сега за Моисей станало възможно да види лицето Му. Вече не се боял да умре Моисей от това взиране в Божието лице, и не само заради факта, че тялото му вече отдавна лежало в земята, а единствено душата се наслаждавала на съзерцанието на Истината. Но и още заради това, че не убива, а сгрява; не уврежда, а животвори Агнецът Божи, дошъл за да вземе върху Себе Си греховете на света.

Апостолите се страхували. Ако и да говорели нещо, това било неясното мънкане на хора, неразбиращи сами себе си (вж. Лук. 9:33). Но не така се държали гостите, дошли от други светове. Двамата най-велики пророци провели разговор с Месията. Те „говореха за смъртта Му, с която щеше да свърши в Иерусалим“ (Лук. 9:31). Отхвърлянето на Христос от старейшините, осъждането Му на смърт, разпятието и Възкресението Му били тема на техния разговор.

Много, твърде много било открито на Моисей и Илия по време на земния им живот. Трябва да смятаме, че не всичко, което са знаели, е казано от тях. Но още повече им се наложило да видят, да чуят и да узнаят тук – на Таворската планина – в присъствието на тримата изплашени Иисусови ученици.

Толкова пъти Моисей чувал Божия глас! Той го чувал и с уши, и със сърце, защото Бог говорел с него като с приятел – от уста към уста. Сега той видял Онзи, Който преди  бил Невидим, и в човешкия език няма думи, способни да предадат онова, което той  чувствал.

Но Илия гледал на Христос по друг начин.

Илия не е умрял. Неговото завръщане очакват с огромно напрежение синовете на Закона. Нали у последния пророк е казано: „Ето, Аз ще пратя при вас пророка Илия, преди да настъпи денят Господен – велик и страшен“ (Мал. 4:5).

Според мъдреците Илия трябва да дойде и, както учат книжниците, „да устрои всичко“, тоест да помаже и да възцари Месията. Затова, когато в духа и силата на Илия дошъл Йоан с проповед за покаяние, „проводиха от Иерусалим свещеници и левити да го попитат: кой си ти?“ (Йоан. 1:19). И сред главните въпроси бил и този: Илия ли си ти?

Тогава Йоан казал „не“, защото той не бил Илия, а „гласът на викащия в пустинята“. Той дошъл да подготви хората за вярата чрез проповед за покаяние. Йоан е предтеча на първото пришествие, пришествие смирено и изкупително. А за Илия предстои да бъде пророк и предтеча на второто Христово пришествие.

Всичко това са тайни, скрити от премъдри и разумни, но разкрити впоследствие на младенци. Сега Илия гледа с любов на Царя Израилев, Който заедно с това е и Агнец – невинен, предназначен за заколение.

***

Там, където живее Илия, времето се движи по друг начин. На земята годините се нижат и се сплитат в столетия. А събеседниците на ангелите – Енох и Илия – могат да не ги забелязват, тъй като живеят близо до Бога, за Когото хиляда години са като един ден. Но ще настъпи време, когато човечеството ще оформи от себе си едно греховно цяло, подобно на змийско кълбо. Това ще бъде безмерно възгордяло се и безмерно развратило се човечество. То ще откаже да се покланя на Истината и ще обикне лъжата. От средите на това неизцелимо болно човечество, подобно на горчив плод на отровно дърво, ще дойде човек, обичащ себе си също така силно, както обича себе си бащата на лъжата – дяволът. Този човек ще сравни себе си с Христос и мнозинството от хората няма да бъдат способни да отличат тази груба лъжа от истината. Ето тогава Илия ще прекъсне непрестанните си молитви и ще се яви сред народа, за да свидетелства за Истината.

„Истинският Месия вече дойде, − ще каже той на народа на Израил. – Този, когото превъзнасяте и на когото се надявате – е лъжец“. Илия няма да се побои да каже истината. Той няма да се уплаши и да умре за истината, подобно на Йоан, дошъл в един дух с Илия да проповядва покаяние.

А сега той гледа сияещото като слънце лице на Христос, одеждите Му, станали ослепително бели, и бъдещето се разкрива на пророческия му поглед по-ярко, отколкото на обикновения човек се припомня миналото.

***

Какво се случило там, на планината?

Това било царството Божие, дошло в сила. Така казва Христос преди Преображението: „… тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила“ (Марк. 9:1).

Христос, сияещ като слънце. Хора, които Му се покланят. Славата Божия, която осветява праведниците. Именно това е Божието царство, показано за кратко време на малцина, но очакващо в края на вековете и времената всички, които са записани в Книгата на Живота.

Един от присъствалите на планината в този ден – апостол Йоан – след време ще стане зрител на още по-чудни откровения. Той ще види Небесния Йерусалим, за който ще каже, че „градът няма нужда ни от слънце, ни от месечина, за да светят в него, понеже Божията слава го е осветила, и светило му е Агнецът“ (Откр. 21:23).

Така Агнецът, станал светилник на Тавор за петима избрани, ще стане източник на светлина за огромно множество хора, пеещи: „Буди светлость Господа Бога нашего на нас!“, „Во свете Твоем узрим свет“, „Боже, ущедри нас, благослови нас, просвети лице Твое на нас и помилуй нас“.

***

Станалото на Тавор превъзхожда всичко. Събитието ни учи в Кого всъщност вярваме, Кого наричаме Спасител.

Това не е просто Човек и Учител.

Това е Бог на пророците, Подател на Закона, най-сладкият Събеседник на древните праведници, вечно сияние на славата на Отца, Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен.

Това е Онзи, Който стои по-високо от Моисей. Онзи, пред Когото предстои Илия.

Той е истинската Светлина, която просветява всеки човек, идващ на света.

Таворското сияние прояснява и бъдещата надежда, и ни възвестява за бъдещото светло Царство.

И самото изобилие от плодове, освещавани в този ден, ни говори за сладостта и радостта, за богатството и красотата на идващото Царство, което не ще има край.

Дори плодовете в този ден са източник на мисли за радостно и сладко богословие. Нали за Царя завоалирано е казано: „Каквото е ябълка между горски дървета, това е моят възлюбен между момците. Под сянката й обичам да седя, и плодовете й са сладки за гърлото ми“ (Песен на песн. 2:3). | www.pravoslavie.ru

превод: Радостина Ангелова, pravoslavie.bg