За църковните свещи и тяхното значение

Автор: Виталий Чеботар

Паленето на свещите и светилниците има особено символично знание в св. Православна Църква. Чистият восък символизира чистотата и непорочността на хората, които палят свещта, а мекотата и податливостта на восъка показва готовността на християнина към послушание на Бога. Самото горене на свещта символизира обожението на вярващия човек, неговото превръщане и очистване с огъня на Божествената любов. Запалена пред иконата свещ е знак на нашата вяра и надежда на благодатната Божия помощ, която винаги се изпраща на всички, които с вяра и молитва идват при Господа и Неговите светии. Нито едно богослужение не може да се извърши без палене на свещи.

Важно е да отбележим, че паленето на свещи пред иконите не бива да се извършва със студено сърце, формално, а трябва да се съпровожда с молитва, дори да е най-обикновена и изложена със свои думи.

След като си купим свещи и си изберем къде точно да ги запалим, отиваме до избраното място (пред Разпятието, иконата или раката със св. мощи) прекръстваме се и правим поклони. Обикновено това са поясни поклони. Целуваме иконата, пред която ще запалим свещ; отправяме нашите молитви към този, пред чиято икона сме застанали –  към Господ Иисус Христос, Св. Богородица или някой светец. След това палим свещта си от горящите свещи или от кандило, намиращо се над свещника или над иконата. За да стои по-добре, другия край на вече запалената свещ се разтопява над пламъка на горещите свещи и след това я слагаме в свободната дупчица на свещника. След като запалим свещта и се помолим, отново правим поясен поклон.

Ако по време на църковни празници, например Рождество Христово, Великден (Пасха), Успение Богородично (Голяма Богородица) и др. в храма има много хора и е трудно да отидем да си запалим свещ, то в такъв случай можем да помолим да предадат свещите на стоящите по-напред вярващи, като им заръчаме пред кои икони да бъдат запалени.

В св. Православна Църква няма точно определени правила колко свещи трябва да се купуват и къде точно трябва да бъдат запалени. Защото, както вече бе споменато по-горе, купувайки църковна свещ, ние поднасяме нашата малка жертва. Тази жертва винаги трябва да бъде доброволна и безкористна. Тази жертва трябва да бъде чиста и поднесена от сърце. Като пример за чиста и искрена жертва на Бога може да ни послужи евангелската притча за жертвата на вдовицата (виж: Лук.21:1-4) В противен случай дори и най-голямата и най-скъпата свещ ще бъде „неугодна” на Бога.

И все пак онези вярващи, които редовно посещават храма, са запознати със затвърдилата се от години църковна практика на палене на свещи. В нашите храмове свещниците се намират на определени места в храма или притвора, като са разделени на две части. В горната част се палят свещи, като се поменават наши роднини, близки и познати, като се молим за тяхното духовно и телесно здраве. В долната част се палят свещи за упокой, като се молим за починали наши близки. Особено това трябва да се прави по време на задушници, тоест в онези дни, когато свещенослужителите се молят за починалите. Редно е да се запали свещ и пред най-почитаната икона в храма (ако има свещник пред нея).

Сега бихме искали да кажем няколко думи за хорските суеверия, свързани с паленето на свещи. Те нямат никаква църковна почва, а представляват само едни безсмислици, разпространявани от духовно неграмотни хора или от т.нар. „църковни” бабички, които нямат дори и най-елементарно духовно или богословско образование. От такива хора можем да научим глупости от рода, че трябва да се пали свещ само с дясната ръка; че ако запалената от нас свещ внезапно угасне, то ще ни сполетят беди и нещастия; че ако леко разтопим долния край на свещта, за да стои по-стабилно на свещника, то ще извършим голям смъртен грях; че ако запалим свещта си от вече запалена свещ на свещника, то ще умре някой наш близък; че ако запалим свещ и я изгасят преди тя да изгори до края, то нашата молитва и жертва към Бога няма да бъдат приети и т.н. Повтаряме, че това са само човешки измислици. За Бога няма значение с коя ръка ще запалим свещта пред иконата  – с дясната или с лявата; дали ще я запалим от друга свещ или от кандилото или дали ще опалим долния край на нашата свещ. Господ ще приеме нашата жертва ,дори ако свещичката ни е изгасена без да изгори до край. Важно е, тя да бъде поднесена с чисто сърце, с чисти помисли, с искрена и дълбока молитва.

Днес навсякъде се продават свещи – на улицата, в магазините, в траурните магазини и на други места.

– Тук свещите са много по-евтини от църковните – казват някои вярващи, които купуват нецърковни свещи и ги палят в църквата.  – Нали не е важно от къде си взимаш свещичка, а как я поднасяш на Бога?

Тези хора не са прави, защото, купувайки свещи от търговци, те НЕ възнасят жертва на Бога и облагодетелстват тези търговци. Освен това похарчената лепта за нецърковна свещ често пъти бива използвана за небогоугодни цели. Второ, свещ, купена извън храма, е направена от некачествени материали. И когато такава свещ бива запалена в църквата, тя се превръща в пушилка, а не в жертва. Трето, купувайки църковна свещ, те не само възнасят жертва на Бога, но и подпомагат  самия храм. Особено когато свещта е купена в малка градска или селска църква, които се издържат най-вече от продажба на свещи, иконки и духовни книги. По този начин те дават лептата си не само за едно, а за две богоугодни дела. И четвърто, оплаквайки от безпаричие, хората често пъти не виждат, че прекалено много угаждат на егото си, а не могат да отделят поне 40 стотинки за една църковна свещ. С други думи, всяка сутрин намират пари за кафе, за цигари, за козметика и други глезотии за тялото, но когато стане дума за Бога и за душата си, гледат да минат „най-тънко“. Гледат да не се изхарчат, веднага се замислят  за бюджета си, сещат се къде могат да си купят свещичка за „една” стотинка… На такива хора нека припомним думите на светилото на руското православие св. Йоан Кронщадски:

„Да палиш свещи пред иконите е добре. Но още по-добре, ако принасяш в жертва на Бога огъня на любовта си към Него и към ближния. Ако палиш свещи, но нямащ любов към Бога и към ближния: тогава се стискаш, не живееш спокойно, тогава празна ти е жертвата към Бога”.