Атон е вселенско явление на земята

продължение от тук

Митрополит Николай (Хаджиниколау) Месогейски и Лавреотикийски, Еладска православна църква:

– Помня как възприемах Атон, когато бях обикновен поклонник. Или даже може да се каже, идвах на Атон като турист. Нещо, разбира се, търсех, но вътрешното ми търсене нямаше конкретна цел. А както казват атонците: на човек не му трябва много – лъжица, чиния, минимално облекло, – но най-важното, което ни трябва в живота, е целта! Тогава имах много неща в живота си, а целта ми някак беше неясна. Но много ми харесаха самата природа и ежедневният ред на живота на Света Гора. Харесаха ми и хората – бяха различни.

До 1968 година животът на Атон обедняваше, сградите се рушаха, монасите – на преклонна възраст – доживяваха времето си. Изглеждаше сякаш славата на Света Гора е в миналото. Когато през 1963 година се празнуваше хилядолетието на Атон, някой от високопоставените лица се изрази по следния директен начин: „Май дойдохме тук на погребението на Атон.“

Но скоро стана чудо и след 5 години Атон стана неузнаваем. Младите монаси тук вече бяха доста повече от възрастните. Подвижническият живот придоби нова висота. Безусловно до голяма степен това бе заслуга на такива старци като Йосиф Исихаст, отгледал множество ученици.

Когато през 1981 година Гърция влезе в Евросъюза, бяха заделени средства за реконструкция на Атон. Това спаси голяма част от древните постройки от превръщането им в купчина камъни. Но пък силно навреди на духа на Света Гора! Навсякъде се прекараха пътища, защото камионите трябваше да возят строителни материали. Шумът и прахът нарушиха уединението и молитвената настройка. По предписание от Евросъюза на Атон се построиха сгради с определено ниво на удобства, което привнесе до голяма степен несвойствен за Атон елемент на разкош и комфорт. За монасите това обстоятелство провокира нови съблазни, защото бедният монашески живот винаги се е оценявал като Божие благословение. В общежителните манастири от тази реконструкция вероятно имаше повече полза отколкото вреда, но отшелническият живот силно пострада от нововъведенията.

Независимо от всичко, Атон е място на непрекъснатата, несекваща молитва. Тук непрестанно се проявява Божията благодат в светостта на отделни монаси и в тайни знамения.

Известно е, че на планинските върхове се случват най-важните библейски събития: на планината Синай човечеството получава десетте заповеди, на Тавор се явява Преображението Господне, на Елеонската планина – Възнесение. Света Гора е най-високата точка на земята.

Има четири основни принципа на подредба на живота на Атон.

Първо – отшелничество. Монашеският живот на Атон е преди всичко отшелничество и исихазъм. Тук дори уставите на общежителните манастири са доста по-строги, отколкото в останалите манастири на планетата.

Второ – самоуправление. Атон не се управлява от епископи, тук те само биха могли да попречат, защото от една страна, Света Гора е под покровителството на Вселенския Константинополски Патриарх, а от друга и по-важна страна – Атон се управлява от самата Пресвета Богородица.

Трето – вселенски характер. Атон е вселенско явление на земята, той не е нито руски, нито гръцки, нито нечий друг, но обединява всички: тук има и руски манастир – Св. Пантелеймон, и сръбски – Хилендар, и български – Зограф, от дванадесетте скита два са румънски, а и във всичките манастири сред обитателите им има представители на всякакви националности.

И накрая, четвърто – на Атон действа законът на непристъпността: на Света Гора попада всичко само най-необходимо, а тъй като жените не са до толкова необходими в монашеския живот, не се допускат на Атон (така се налага да отговорим на ропота на жените). Също смятам, че Атон трябва да е затворен за телевизия и за такива любопитковци, какъвто самият аз някога бях.

Отдайте се на 100%, за да получите толкова и повече от Бога

Йеромонах Анастасий (Топоузис), жител на Светогорския манастир Кутлумуш:

– Атон е Дял на Света Богородица и е много важна част на земята, на която всеки ден по Божията благодат под покрова на Света Богородица се извършва молитва. И там продължава да съществува и да се развива направление, което наричаме исихазъм.

Но този тайнствен живот на Духа е открит не само на тези, които населяват Света Гора Атон. От физиката знаем за скачените съдове. Ако налеем вода в един от тях, то във всичките нивото на течността ще бъде еднакво. Точно така е и в Църквата.

Христос не дава Духа по мяра. Това зависи само от нас. Всеки от нас получава точно толкова, колкото е готов самият той да даде. Колко от вашия живот отделяте за Христос? 70% за себе си, и само 30% за Христос? Значи 30% ще получите в замяна, а 70% сте изгубили! Това процентно съотношение показва, условно казано, степента на присъствие на всеки от нас на Атон. Защото Атон не е географско местоположение, Атон е състояние на сърцето. Трябва да отдаваме себе си на 100%, за да получим на 100% благодатта на Светия Дух. Само тогава, когато за нас свърши всичко онова, което може да ни даде този свят и изцяло изчерпим себе си в подвига на служението на любовта, ще можем да бръкнем в джоба на Бог и да вземем онова, което ни е нужно.

Искам да пожелая на всички нас по молитвите на нашата Пресвета Богородица и светиите, които са живели в исихастката традиция, да достигнем това състояние, при което да можем да отдадем себе си на Христос на всичките 100% и да получим същото. Христос анести!

превод: Елена Папучиева, източник: pravoslavie.ru