За Света Гора, за нейния дух, принципи и начин на живот на атонците разказват израсналите в тази монашеска република гръцки архипастири и един светогорец, който би желал изобщо да не напуска Атон, както не пожелали да си тръгнат от там и митрополитите-разказвачи, но всички те ни уверяват, че където и да се намира всеки един от тях, може да се окаже с духа си в градината на Пресветата:

Същността не е в Атон, а в Христос. И в нашето послушание

Лимасолски митрополит Атанасий (Николау), Кипърска Православна Църква:

– За мен Атон се разкри чрез общуването с хората. На 18 години постъпих в Богословския факултет на Солунския университет и тогава по Божия милост на Атон се запознах със стареца Паисий Светогорец, сега вече провъзгласен за светец. Когато видях стареца Паисий за първи път, на вид беше толкова обикновен и смирен, че в тази простота и в това смирение бе скрито великото съкровище на Светия Дух. Старецът тогава каза:

– Вие, момчета, сте млади, правете поклони, много земни поклони …

Аз изпаднах в недоумение:

– По колко поклона на ден да правим, отче? – попитах.

– Млади сте, – казва, – правете по много поклони …

При тези думи по някакъв чуден начин всичко наоколо започна да благоухае: скалите, камъните, дърветата, вятърът – цялата позната атонска природа се преобрази. Ние с моя състудент почувствахме тази промяна. Тогава старецът бързо затвори вратата след нас и се прибра в килията си. В този момент в сърцата ни се възцари чувство на дълбока радост. С бърза крачка тръгнахме към Карея, без да спираме за почивка, от този възторг, който ни бе окрилил. Благоуханието ни съпровождаше. Вървяхме стъпка след стъпка и си задавахме един и същ въпрос: „Какво ли значи всичко това?“

Имах възможност да наблюдавам живота на стареца Паисий за известен период от време и видях чудеса. От този момент се уверих в истинността на Евангелието, в това, че всичко, казано от Христос, може да бъде реално изпълнено в живота.

По-късно през 1976г., старецът, който не приемаше послушници, отговори на моя въпрос: „Чий послушник да стана тогава?“, като ме прати при стареца Йосиф Ватопедски.

– А старецът Йосиф знае ли как да извършва молитвата на ума? – питах аз докато той буквално ме избутваше с пръст към изхода.

– Ако другите отци са учители на тази молитва, то старецът Йосиф е доктор на науките в тази област, – се разсмя старецът Паисий на моята нерешителност. И ме благослови да стана послушник на стареца Йосиф.

Така влязох в списъка на духовните чеда на стареца Йосиф Исихаст (Ватопедски – бел. ред.). Присъединих се към тях, с мечтата да се науча на молитвата на ума. Старецът Йосиф бе истински исихаст. Той не следваше общия за братството ред, имаше си свой режим, свой исихастски устав, който радикално се различаваше от нашия устав, пригоден за немощните братя. Но братството около него се оформи по-късно, а когато аз отидох при него, бях единственият му ученик.

Надявах се, че монашеският ми живот ще стане изключително школа за молитва: старецът веднага ще ме настани в килията, ще ми даде огромни броеници и ще следи, дали непрестанно се моля. А той ми даде кофа и парцал и ме прати да мия пода. Не можеш да възразиш: „Ама аз дойдох тук да се моля, а не да мия подове!“ – иначе бързо ще да изхвърчиш през вратата – старецът Йосиф беше много строг. Относно молитвата старецът Йосиф ми каза само няколко думи: „Вземи броеница, постоянно се моли със смирение и заключвай ума си в думите на молитвата“.

Скоро дойдох при стареца Паисий с въпрос:

– Ето, вече 2-3 години съм на Атон, много се старая в молитвата, но никакъв резултат не виждам …

– А ти какъв „резултат“ очакваш? – се поинтересува той.

– Такъв, за какъвто четем в книгите.

– Котето ми умря. Я иди и го възкреси! – ми предложи той и като видя объркването ми, добави: – Ти какво искаш – чудеса ли да правиш?

Ама нали помнех това носещо се по цялата природа благоухание …

Но същността не е в Атон, а в Христос.

По-късно един великосхимних-атонец ми разказа как веднъж от братството му призовали в армията един млад послушник, който, ако се озове в казармените условия с юнашки дух и безобразия, ще пропадне за монашеския живот. Старецът му много се притеснявал. Тогава великосхимникът отишъл при стареца и предложил да замести младежа в армията.

– А ти ще издържиш ли? – попитал го старецът.

– Да, готов съм, на мига.

Веднага свалил расото си, обръснал брадата и косата си, тръгнал с дошлата да го придружи полиция в казармата и представил себе си за онзи младеж. Но хората, които го съпровождали, пренощували в Йерисос в хотелче. В съседство се носели песни, шум от веселба, и тогава, без расо, без коса и без схима – както по-късно ми разказа този монах, който е по-възрастен от мен – се намирал в рая. Никога след това, нито преди това – не е усещал такава изобилна благодат, както тази нощ. „Господ няма да остави този, който е принесъл себе си в жертва“ – казваше ни старецът Паисий. На следващия ден пристигнала телеграма от военните части, че призовката се отменя и няма да се ходи в казарма и върнали човека на Атон. Този монах после даже съжалявал и ми каза: „От такава благодат се лиших! Защото като се върнах, отново започнах да върша своята воля“.

Следва

източник: pravoslavie.ru

превод: Елена Папучиева