Автор: митр. Антоний (Паканич)
За вредите и ползите от похвалата
Похвалата може да укрепи и утеши човека, а може и да му навреди.
Ако се тревожим за някого, мислим за спасението му, тогава, разбира се, ние се молим за него. Нашата искрена молитва е молба към Бога, Сам Той да определи кое е най-доброто за нас.
Важно е да се отхвърли субективното разбиране и възприятие, защото те могат да бъдат погрешни. Трябва да се настроим за Божието ръководство и Божията воля. Само тогава мислите и душата ни ще се успокоят и ще вземат правилното решение.
Има една популярна поговорка: „Който хвали – човек събаря”. И в нея има зрънце мъдрост. Всъщност прекалената похвала подхранва гордостта и суетата. Човек започва да си мисли, че е по-добър от другите, по-успял, по-умен, смята, че самият той е творец на живота си, сам постига всичко. Но всъщност не е така.
Без Божията воля нито един косъм няма да падне от главата ни, нито дори и най-малката прашинка няма да полети без Неговото позволение.
В онези случаи, когато другият може погрешно да разбере похвалата и комплиментите и да започни мисли за себе си, че е по-добър от останалите, да се превъзнася – тогава не бива да хвалим такъв човек.
Но ако човек се нуждае от подкрепа, нежна дума, внимание, без които той „изсъхва“ и се „губи“ в живота си, тогава е необходимо да го подкрепим, похвалим, отбележим силните му страни.
Няма универсален съвет по този въпрос. Всяка ситуация винаги има свои нюанси и особености. За да помогнете на другите, първо трябва да се помолите за тях и тогава Господ ще ни насочи и ще ни даде правилното решение, това, което е нужно и ще донесе полза.
Не трябва да се надяваме на себе си, а да се надяваме на Бога и Неговата мъдрост. Ние само се учим да обичаме, а Той е Любов от началото до свършека на времената.
превод от руски: Виталий Чеботар
източник: сайт „Православная жизнь“ –
https://pravlife.org/ru/content/mitr-antoniy-pakanich-polezno-li-hvalit