Автор: Владимир Басенков

Който иска – търси  възможности, който не иска – търси оправдания.

Бог вярва в нас. Трудно е да си признаем, но Той именно така се отнася към нас. Създателят добре разбира на какво е способен създаденият от Него човек. В този смисъл нашата неувереност в себе си, както казват в обществото, може да се счита за определена разновидност на греха. Защо? Просто защото, според думите на св. Теофан Затворник, неверието във възможността да се направи нещо, трябва да бъде чуждо на християнина, защото Бог съществува. Нали за Бога всичко е възможно? А на нас ще ни се даде според вярата.

Добър пример за това колко много Бог вярва в човека е житейската история на старозаветния пророк Йеремия. Пророкът, след като чул гласа на Бога с призив (или по-скоро е чул констатация на факта) да бъде пророк за избрания си народ, веднага се втурнал да се откаже от тази мисия:

– Ами, аз все още съм доста млад. Нали самата дума „пророк“ е за белокоси старци, а не за голобради юноши? А и аз не знам как да говоря, а пророкът трябва да бъде силен в Писанията и да притежава дарбата за убеждаване, харизма.

Тоест Йеремия просто се уплашил. Това е първата му реакция като човек, пред когото е поставена сериозна задача. Житейската логика ще ни накара просто да се съгласим с аргументите на Йеремия: наистина ли е възможно един млад мъж да поеме ролята на авторитетен духовен водач на цял един народ?

Това е много важен момент за всеки християнин. Нека си представим, че сме изправени пред избор да се заемем с някаква благородна кауза. Може би дори ни предлагат и да участваме в нея. И каква реакция предизвиква това? Притеснение, страх, че ще излезем от зоната си на комфорт, неувереност в собствените си сили и предразсъдъци за провала на това начинание? Е, в такъв случай ние заемаме позиция като Йеремия. Но когато той се опитал да се откаже от пророческата си мисия, Бог отговорил на пророка: „Не казвай: „млад съм“, защото до всички, до които те пратя, ще идеш, и всичко, що ти заповядам, ще кажеш. Не бой се от тях; защото Аз съм с тебе, за да те избавям” (Йер. 1:7-9). С други думи, Господ казва:

– Не търси оправдания, Йеремия, и не мисли, че не можеш да бъдеш пророк, защото Аз съм с теб.

Бог разбива несигурността на пророка, мотивира го, освен това му дава способността да проповядва.

Символично, „премервайки” върху себе си тази история, можем да я подредим по следния начин. Когато се съмняваме в някаква идея или се боим да действаме, ние изпитваме страх и несигурност, но трябва да победим себе си и да се обърнем с молитва към Господ. Ако на Бог е угодно делото, което желаем да извършим, ще получим въодушевление и енергия за действие и сила за реализиране на това, което искаме да направим. Господ иска да се развиваме в добрите дела, да творим, създаваме, обичаме, проповядваме и разкриваме себе си по всякакъв възможен начин в името на Бога. Йеремия не вярваше в себе си – Бог вярваше в него, което даде на пророка сили да започне това велико служение. Ние трябва да помним това, когато ни обхване паника и страх, когато не сме сигурни в себе си и търсим оправдание да се откажем от някакво дело в угода на уютната си апатия, когато сме обезсърчени и сме в парализата на съня, тогава Бог винаги ще ни даде добри съвети, ще ни мотивира и ще даде сили за нашите дела, ако се посъветваме с Него и вярваме, че всичко, което е невъзможно без Бога – винаги е възможно с Него.

превод от руски: Виталий Чеботар

източник: сайт „Православная жизнь“ –

https://pravlife.org/ru/content/prorok-ieremiya-sovety-po-obreteniyu-uverennosti

Реклама