Продължение на беседата между Манолис Мелинос и йеромонах Атанасий Симонопетритски

ММ: Забележително е образователното равнище на светогорските отци. Виждаме монаси с две-три дипломи и владеещи седем езика! Това е един звучен отговор за доброжелателите, които – в най-добрия случай от незнание – казват, че монасите са лениви, маргинали, които са стигнали до манастира, защото не са могли да правят нищо друго в живота си.

й.А.С.: Монашеският живот е всекидневен кръст. Идват мнозина и различни хора в манастира, с цел да поживеят до нас 4-5 дни. Но още на другия ден чувстват задушаване и силно желание да  си тръгнат! Казват ни, че си тръгват, защото не могат да издържат самотата. . . Я си представи, какво означава за всеки монах всекидневно да се подвизава с монашеския подвиг цял живот. . . Що се касае образователното равнище, наистина е високо както на Света Гора, така и в другите манастири, и мъжки и женски. А относно различния национален произход на монасите – мога да кажа, че през последните години интересът към Света Гора, към Православието въобще, е всемирен. Идват посетители инославни и иноверци и нерелигиозни. Всички те много или малко търсят в Православието едно духовно прибежище. Миналата година дойде в манастира ни един много високопоставен европеец. Разговаряхме сърдечно. В даден момент го попитах:

– Какво дойде да търси при нас, простите калугери, един бележит човек като Вас, докато ние не сме нещо особено?

Той ми отговори и с думите си ме обезоръжи.

– Вие, отче, може да не сте нещо особено, както казвате. Но живеете на едно ценно място и имате едно ценно съкровище – Православието!

Аз умишлено продължих в същия дух, казвайки му:

– Какво може да очаква един толкова изтъкнат човек от Православието?

В разговора участвахме 4-5 отци. Той ни погледна в очите един след друг и ни каза:

– Чуйте, отци, ще ви призная нещо. Днес и двата начина на изразяване на Християнството на запад ни измориха. Както римокатолицизмът с неговия законнически дух, така и протестантизмът с неговата коравосърдечна логика ни смачкаха. Искаме и сърце и свобода! Тези неща ги имате в Православието. Навярно не го разбирате. Ние, отвън, го разбираме много добре.

Този господин е висш служител на ЕС и аз, позовавайки се на това, го попитах:

– Какво очаква Европа от Гърция?

Той тържествено и ясно ми отговори:

– Очакваме да засадите в нас древния елински дух и Православието. Не очакваме нито индустриално производство, нито икономическа подкрепа. Класически идеал и Православие- това искаме да ни дадете!

И отново относно темата за произхода на монасите на Света Гора, казвам, че всички иностранци – не чужденци, защото не са „чужди”, а честни наши братя в Христос – имат голямо образование. В един манастир например познавам монаси, които са доктори по философия, химия и статистика. Говорят по 3-4 езика всеки един от тях! Тези хора за нас, останалите, са светъл пример с тяхното посвещение. Ние гърците – колкото и опаки да сме – имаме в нашите хромозоми Православието! Преминава в сърцето ни, от поколение в поколение. Иностранците обаче носят хиляди различни културни елементи. Някои са били атеисти или са вярвали в нещо друго. Пристъпвайки към Православието, помисли какви жертви и какво трудове ги чакат, за да станат съвършени монаси. Въпреки това те се подвизават с любочестие и се справят много добре. Външно изтляват от аскезата, но – както казва св. ап. Павел – вътрешно се обновяват.

 ММ: Тук в Симонопетра Света Богородица извърши едно голямо чудо, свързано с елея. Ще ни кажете ли повече?

й.А.С.: Ще ви кажа с удоволствие и за това. Това е нещо, което съкрушава логиката и има не един, а трима свидетели. Обяснявам:

Всяка година в манастира ни – както и във всеки манастир – става снабдяването с необходимите продукти. През конкретната година трима отци бяха приготвили делвите, които се намират в помещението за елея, точно под съборния храм. Делвите са много, от времето на свети Симон, (13 в.) и с различна вместимост. Големите побират 800 кг и по-малките 100 кг. Близо 30 са на брой. Всяка година ги мием с поташ (калиев карбонат), сода и ги изцеждаме. След това ги покриваме с чист ленен плат и отгоре поставяме чисти плочи, да не би случайно да влезе плъх или влечуго. За по-голяма безопасност връзваме здраво парчето плат около устието на делвите.

Онази година – конкретно на 20 ноември 1989 г.- елеят дойде малко преди Малката Вечерня за Въведение Богородично. Отците го оставиха, за да го оправят след празника. На другия ден – когато свършиха службите – дохиарът отишъл в помещението. Запалил кандилото пред изображението на Света Богородица Пътеводителка, прекадил  и прочел Акатиста. Така става все път, когато дохиарът (отговорника за манастирското стопанство – бел. ред.) отива в помещението. След това отворил първата делва, за да започне преливането. Какво да види? Елеят бил до устието на делвата, 250 кг! Изумил се. . . Никой не можел да влезе там, защото само той държал единствения ключ. Изтичал директно при магера (монаха, който ръководи кухнята в манастирското братство – бел.ред.) и го попитал, за да потвърди – колебаейки се за себе си – откъде преди малко му дал последните 8 кг. Естествено, магерът потвърдил, че идвал от първата делва, изразявайки едновременно учудването си от въпроса, след като заедно го взели от делвата. Магерът оставил тенджерите и се втурнал в помещението. Започнал да се кръсти, виждайки допреди празната делва, пълна до догоре! Имайки същата мисъл, се втурнали към втората делва. Била препълнена! Отишли при епитропа и веднага при игумена (покойния архим. Емилиан- бел. прев.). В онзи час той изповядвал. Когато го осведомили, ги помолил нищо да не казват. Затворил се в игуменарната три дена и три нощи. Нито в храма се явил, нито на трапеза, никъде. Отправил усърдна молитва. След Литургията за празника на св. Екатерина ни извика в игуменарната и ни го съобщи. Потресохме се. Не може да се обясни с логиката как две делви, които бяха празни – и то прилежно почистени – са се напълнили с 500 кг елей…  Попитахме игумена, защо Света Богородица ни стори това. Той ни каза, че не го е направила за нас, а защото премного хора ще се осветят и се изцелят от това. Почти от всички краища на света ни поискаха елей и им изпратихме. Станаха големи чудеса след помазване с него. Изцеления и различни други неща.

(В оригиналната статия е поместен откъс от манастирски документ, в който е засвидетелствано чудото. Трябва да се отбележи, че подобно чудо станало и през 1974 г. – бел.прев.)

Край на беседата

превод: Константин Константинов

Реклама