Автор: митрополит Антоний (Паканич)
За признаците на истинските църковни хора
Ако мислите, че църковният човек е някакъв сбор от определени действия и външни прояви, то вие много грешите.
Външните прояви са витрина, зад която може да се крие празнота. Често външната страна заблуждава и не отговаря на съдържанието.
Църковният човек е този, който е отговорил на Божия призив: „Елате при Мене, всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя“ (Мат. 11:28).
Този, в когото Господ чрез Своите думи е предизвикал разположение към Себе Си, този, който е бил покорен от Божията любов и е почувствал неизразимата сила на Господа, който е оставил всичко и Го е последвал – той може да бъде наречен вярващ.
Онези, които са отговорили на Божия призив, отиват при Него, за да им прости греховете, за да промени живота им и за да ги изпълни със Своята благодат. Те идват, защото имат нужда от Него. Господ желае единствено нашето спасение.
Господ успокоява и следователно избавя от всеки страх и от всякакви опасности.
Църковният човек не е фарисей или лицемерно набожен човек, а жив, съгрешаващ, но искрено разкайващ се човек. Покаянието прави човека църковен.
– Здравите нямат нужда от лекар, а болните. Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние (Марк. 2:17), – казва Спасителят.
Църковният човек е човек на Христа, Божий раб, който доброволно и с доверие носи Христовото иго, тоест евангелските заповеди, които изискват самоотверженост, усилия и заради което той придобива мир и спокойствие.
Всяка заповед благоухае със смирение и изпълва с красота и присъщите ѝ добродетели човека, която я спазва.
Изпълнението на евангелските заповеди е най-краткият път към кротостта и смирението. И Божествената благодат слиза върху тези, които ги притежават. Това променя човека, променя душата и живота му.
Църковен означава човекът, който е намерил Бога и заради това вече е спокоен и щастлив.
превод от руски: Виталий Чеботар
източник: сайт „Православная жизнь“ –
https://pravlife.org/ru/content/kak-uznat-cerkovnogo-cheloveka