Стрес, агония, алчност

Тревогата за братята ни е любов, а тревогата за нашето Aз е маловерие.

***

Днес измисляме нови, излишни „нужди“, които непрекъснато трупат в нас замаяност и тревога. Затова Църквата се моли на св. Литургия да се избавим от „всяка скръб, гняв, беда и нужда“. Тоест молим се да се избавим от всяка изкуствена и измислена нужда.

***

Казваше свети Порфирий:

– Не се занимавайте с дявола, нито воювате с него фронтално. Просто го презрете. Не може да понесе презрението, защото е високомерен. Когато воюваш с писма срещу дявола, той напада като тигър, като дива котка. Когато му изстрелваш куршуми, той ти хвърля граната. Когато му хвърляш бомба, той ти изстрелва ракета. Не гледайте злото. Гледайте Божията прегръдка, да падате в Неговата прегръдка и да вървите напред. Цялото ви усилие да бъде да съзирате светлината, да завоювате светлината и тогава тъмнината на дявола ще изчезне от само себе си.

Слова и живот

Не търсете вманиачено съвършеното, защото накрая ще платите съответните такси, тоест съответната цена, слагайки край на мира в сърцето ви. Постоянно ни обзема безкрайно желание за съвършеното. . . но врагът на доброто е най-доброто и на съвършеното. . . най-съвършеното. Нека се обърнем към Миротвореца Христос, Който е безкрайното съвършенство и така ще поставим край на смута, който се ражда от гонитбата на съвършеното.

***

 – Геронда, моята съпруга остро протестира заради детето ни, защото не получило отличен в едно контролно. Постоянно роптае и детето ни се разстройва.

– Защо, благословени? Тя, когато готви, яденето винаги ли е съвършено? Това, което има значение, е любочестието и усилието да направим това, което можем, за да допълни и Бог на Свой ред това, което не можем.

***

Казваше свети Паисий:

– Когато бдим и правим всенощни бдения, тогава моля Христос съня, от който ние се лишаваме заради любовта Му, да го даде на тези, които не могат да заспят и вземат лекарства.

***

Една вечер един калугер попита един разочарован алчен и разтревожен поклонник:

– Добри ми човече, помисли колко „всичко“ пожертва за едно „нищо“?

***

Лъчезарността е голяма добродетел. Този, който е начумерен, сърдит, е гневлив, не може да е добросърдечен, нито може да се успокои.

***

Един добродушен калугер, старецът Бабис (Харалампис), броеничарят, имаше духовно безгрижие. Копаеше една дупка с мотика в земята и седеше, правейки броеници.

– Колко струват? – го питаха и той ти отговаряше:

– Благословение (т.е. безплатно)!

Безплатно, въпреки че нямаше дори какво да яде! Докато ние не само не се освобождаваме от ефимерните нужди, а създаваме и други оттам, където не съществуват. Купуваш, например, един голям фризер за твоите нужди и след това се отдаваш на грижи как ще го напълниш, за да не хаби напразно тока и така отново ще изпаднеш в мисли и тревоги, както безумният богаташ с житниците от притчата.

***

Казваше един монах:

– Дивя се на безгрижието на монасите в Кавсокаливия. Знаеш, когато има лошо време, там не ходи кораб, нито през уикендите има транспорт. И естествено сега ще те грабне твоят „умен“ помисъл и ще те попита: „И ако се случи нещо извънредно, какво ще правят?“ Те обаче, бидейки предали напълно живота си на Божия Промисъл, не се безпокоят за себе си, а само имат голямото и добро безпокойство за спасението на света. И да нямат какво да ядат, не се притесняват. Ще съберат малко треви от земята, ще ги смесят с малко тахан и ще ядат като царе, докато мине отново следващият кораб.

***

В архондарика на една калива попитахме стареца откъде се ражда тревогата.

– Тревогата, благословени души, се ражда от липсата на доверие в Бога. Когато помисълът ти търчи в бъдещето: „Какво ще стане през следващото десетилетие с децата ми, с магазина ми…“. Яж локумите, които имаш сега, и да не те вълнува догодина дали ще има локуми да ядеш. Направи това, което можеш, и остави на Бога да направи това, което ти не можеш да направиш. Защото, ако имаш стрес, дори това, което можеш да направиш, няма да успееш. Няма да забравя един баща, каква тревога имаше за новороденото му дете, какво ще прави след 20 години. . .

Този господин ще е жив след 20 години и има такава тревога? Какво ни казват светите отци? Казват ни, че е от лукавия говоренето за миналото, но и от лукавия е и говоренето за бъдещето!

Направете добрия труд да прочетете Стария Завет за израилтяните, за пътуването им в пустинята, как по чудодеен начин и неестествен начин Бог се грижил за тях и били хранени от Него отвъд човешки планове и грижи. В течение на 40 години нито се разболявали, но дори подметките на обувките им не се изтъркали. Облакът през деня ги покривал и ги освежавал, а вечер светел и ги ръководил.

***

Човешката грижа, когато стане прекомерна и вманиачена, обезсилва Божията грижа и така човекът остава самичък без Бога.

***

Човешкият ум е като паметта на компютъра. Ако се напълни с различни папки, снимки, информации, тогава блокира и спира да работи. Така и човешкият ум, колкото повече се товари с информации, новини, вести, мисли, спомени, грижи, тревоги, попечения, стрес, помисли, образи, толкова повече дискът се запълва и няма място, за да дойде Бог и да седне на трона. Следователно трябва да направим почистване на диска, да освободим паметта от излишното и тогава ще се облекчи душата и мисълта ни.

***

В един тропар на  Света Богородица се пее: „С радост и веселие е пълен споменът за теб“. Само да вложиш в помисъла си Божията Майка, Света Богородица, и се изпълваш с райско веселие. Докато, когато мислиш и спомняш всички светски неща, се изпълваш с тъга и меланхолия.

***

Казваше един монах:

– Питат някои хора: „След като съм близо до Бога и върша волята Му, защо ми се случват скърби, изкушения, болести?“ И кой си ти? Кръстникът на Бога? Дори и Неговите любими деца понасят най-големия кръст, никой не е влязъл на парад и с биене на тъпани в Рая. Мнозина биват онеправдани, но никой реално не е онеправдан. Йосиф го онеправдали братята му, той обаче не бил неоправдан. Св. ап. Павел, с толкова много изкушения, гонения, изпитания, не само не паднал, а се оказал велик сред апостолите. Докато Юда без никакво изкушение паднал, след като първо се насладил на толкова голямо благодеяние и добрини.

***

 – Геронда, искам да следвам за капитан.

– Ами, благословени, не трябва да ходиш там. Навярно за теб специално има някакво голямо изкушение и ще си навредиш.

– Ама исках го, геронда, но се провалих вече три пъти.

– Видя ли Бог колко те обича и промисля?! Само да не вземеш да отидеш още един път, защото ще те остави и ще. . . успееш. Сега, когато се провали, успя. Светските неуспехи някога стават духовни и вечни успехи.

***

Не можеш да спечелиш нещо добро, ако съответно първо не загубиш нещо. Не можеш да спечелиш истинското, ако не загубиш първо фалшивото.

съставител: о. Дионисий Тамбакис, превод: Константин Константинов