Автор: монах Моисей Светогорец

В един от своите химни нашата Църква нарича неверието на Тома „добро“. Разбира се, някой може да се учуди – може ли да има добро и  лошо неверие? Вероятно може, защото хората не са изцяло добри или зли. За този, който има чиста съвест, добро сърце и смирени помисли, всичко е чисто. За други, които са засегнати от вируса на неверието, всичко е тъмно и объркано. О, да имахме доброто неверие на апостол Тома!..

Можем да кажем, че съмнението, колебанията и слабата вяра са нещо нормално за човека, който търси Бога с ума си.

Апостолите на Христос са Го молели да добави вяра към вярата, която са притежавали. И все пак неверието представлява сериозна духовна болест. Вярата се намира над разума и неверието е безразсъдство. Неверието често е непробиваемо, то идва от лекомислие и помрачение на мисълта, както и от повърхностен начин на живот и объркано съзнание.

Случаят с Тома, който е отсъствал от първоначалното явяване на Възкръсналия Христос пред Неговите ученици, е типичен. Факт е, че Тома се е съмнявал, но не е носил неверието в себе си, той просто е изисквал доказателство, което да потвърди неговата вяра.

Добре познат със своя ентусиазъм в други моменти, Тома не е някой скептик, който е изолиран и пренебрегнат от другите. Той е дързък, той търси, той изследва, той изисква. Той търси истината, иска да има пряк допир с нея. И Христос няма нищо против да му я предложи. Той се връща, за да се срещне с Тома. Той се връща и при всеки един от нас.

Вярата на много християни понякога е хладна и по-студена от неверието. За нас вярата е маска и подходящо оръжие, с което да воюваме срещу другите, но не и нещо, с което да поемаме ударите им; тя е в наша услуга, за да бъдем оценявани, уважавани и желани. Никога не се осмеляваме дори да погледнем по-надълбоко в принципите на нашата лична вяра, в никакъв случай не желаем да ги поставим под съмнение, а защо не и да ги разобличим. Силната вяра дава духовно здраве, баланс, устойчивост, свобода, надежда и доверие в Бога. Нека да не се страхуваме да си го признаем – понякога нашата лична вяра демонстрира много доказателства за скрити наши личностни патологии и болестна сантименталност. Тя стига до момент на сбъркана вяра в някакъв антисоциален скептицизъм, който дава доста лош пример на другите. Да търсиш Бога по този начин е ходене в задънена улица.

Със сигурност Тома не е имал лоша вяра, нито пък е можел да повярва лесно. Той е бил внимателен, прям, естествен, здраво стъпил на земята, честен и истинен. Бил е себе си. Неговото благо неверие е накарало Христос да дойде при него. Христос му е предложил Себе Си заради неговата искреност. Той не го е укорил, че е искал да Го види и да Го докосне. Но в крайна сметка Господ е благословил тези, които няма да видят, но ще повярват.

Разбира се, неверието е свободен избор на всеки един от нас. Невярващите казват, че стъпват само върху това, което виждат и могат да се хванат здраво само за нещо, което могат да разберат с логиката си. Това е заробване и води до отегчително равнодушие. Можем да кажем, че вярата идва с трудностите, несигурността, рискуването и смелостта. Ето защо Той е благословил онези, които ще повярват без осезаеми доказателства. Най-силното доказателство е свидетелството на нашето сърце. Трудно-вярващият Тома е наш брат, той е немощен, но определено печели нашите симпатии.

Днес виждаме, че нашата вяра не е изчезнала. Но може да стане по-дълбока и по-топла. Тома не е пример за невярващите, а за скептиците, за онези, които имат слаба вяра, а накрая и за вярващите. Нека неговото добро неверие да даде духовен плод в нас.

превод от английски: Мартин Димитров