Ако не искаш много скърби в живота си, освен една, тогава се прави на луд

Спокойствие или смут

Ако не искаш да имаш много скърби в живота си, освен една, тогава се прави на луд.

***

Спокойният е и успокояващ. Умиреният е и миротворец и радостният – радостотворен. Това, което имаш в себе си, това и даваш.

***

„Глупавият“, понеже не разбира много, дяволът съответно не може да му праща много смс-и, за да подлуди ума му, и така има спокойствие. Докато умният постоянно държи отворен радара, разбира много и лесно се пали. Затова по-добре определени пъти да се правиш на глупав и да имаш твоето скъпоценно и незаменимо спокойствие.

***

Веднъж един нервен и развълнуван поклонник отишъл при един румънски светогорски монах, който на младини играел футбол.

– От кой отбор си?

– „ПАО“ (Панатинайкос – бел.ред.).

– От „ПАО“ си, но „ПРАО“ (πράος – кротък) не си!

Кроткият човек и без думи прави проповед.

***

Когато си смутен и нещастен и изпълнен с негативност, тогава сякаш носиш в ръцете си горящи въглени, които на свой ред хвърляш по своите ближни и те също се изгарят. Както казваше св. Исаак Сириец: „Помири се в себе си и ще се помирят небето и земята“.

***

– Отче, веднага щом почувствам малко радост, не след дълго нещо става и изчезва. Магия ли са ми направили?

– Никой не може да ти навреди, ако ти не си навредиш. Изглежда, че тази радост, която чувстваш, не е истинска радост, а фалшива. Радостта е плод на Светия Дух и нищо не може да я задържи. Но внимавай! Едно е радостта и друго смехът, едно е смехът и друго радостта. Може да се смееш, понеже си чул например един анекдот, но в теб да си нещастен. Или може да имаш радост, но да не я изявяваш навън. Светците обикновено – от смирение – не показвали много своята радост, те не са екстровертни, пазят я като скъпоценно съкровище в тях, в тяхната „скришна стая“, както всички техни преживявания, за да не отслабнат духовно.

***

Един младеж посещавал редовно св. Паисий, който имал дара да вижда в душата на човеците тяхното състояние или сериозен грях. Но при този юнак, който бил извършил един сериозен грях, сякаш нищо не забелязал. Така младежът един ден попитал учуден светеца:

– Добре, отче, толкова пъти идвам тук и не си го разбрал?

– Какво да разбера?

– Ето, преди време бях направил еди-какъв грях.

– И го изповяда?

– Да.

– Е, затова не мога да го видя. Изличен е сякаш изобщо не е станал. Някои проповедници или свещеници подчертават прекомерно и изключително правдивия съд на Бога, а не Неговата милост. Божията милост обаче превъзхожда Неговата справедливост. Неговото милосърдие и любов са по-силни от Неговата справедливост. При това, ако Бог бе само справедлив с човешката, суха логика, трябваше сега всички да сме в ада.

***

– Геронда, някой ме обиди с тежка дума и се чувствам онеправдан.

– Е, не го приемай и ти враждебно. Целият живот на светците преминал в неправди. Да не би когато им отсичали главата, ръцете, нозете, пекли ги в огън или ги разпъвали с нозете нагоре, това да е било справедливост? Не, разбира се! Ние не сме си изпатили всичко това. Ти какво протестираш за две прости думи, които са ти казали? Нищо не е станало, отиваш у дома си цял и невредим. Освен това духовният и мъдър човек, каквито и клевети и да чуе, винаги влага и един помисъл, да не би от всичко дори един процент да е вярно и гледа къде може да се поправи.

***

– На колко години си ти?

– На 42, геронда.

– И кога се изповяда и се причасти за последен път?

– Преди един месец.

– Значи си новородено на един месец. Но и биологически да го погледнем, клетките ни редовно се регенерират, някои на всеки 15 дни. Значи се намираме всекидневно в един процес на въз-раждане, всеки наш ден е нов, след като и ние се обновяваме, тоест отново ставаме нови млади в купела на божествената любов.

***

Казваше един монах:

– Днес хората станаха много чувствителни. Разколебават се от най-малкото, като върха на тополата, когато духа ветрец. В миналото какво ли не са преживели и виждали хората! Помня баба ми, която ми разказваше за ужаса и кланетата над гърците в Мала Азия. Въпреки това се стегнали и продължили напред. И даже повечето преуспели и се възстановили от своите руини. Сега една леко крива дума е достатъчна и човек чувства, че душата му е смачкана като клечка и изпада в депресия. Казахме, да имаме малко чувствителност, но не и по този начин.

– Ама, геронда, когато някои хора ни тровят или ни онеправдават, как можем да изкараме отровата?

– Ето един хубав духовен трик, който ми бяха казали старците ми. Когато се подразниш и почувстваш в сърцето си гняв, кажи тази молитва: „Господи Иисусе Христе, помилуй раба Си и по неговите молитви спаси и мен!“. Защото, колкото и лош и да изглежда някой, не е възможно да няма нещо добро в себе си. И Нерон, а  дори и Сталин, например, все нещо добро са имали. Така ще се уталожи помисълът и ще видиш веднага как ще изчезне задушването.

– Какво ще рече задушаване, геронда?

– Нашите дядовци, бежанци от Мала Азия, живееха в едно село в Арголида. И там научихме тази дума, задушаване, което означава задушавам се от притеснение. „Наскърбявани, но не стеснявани“, казва ап. Павел, помните ли? Може животът ни да ни притиска, но няма да оставим помислите и страстите да ни утесняват.

***

Каквато и болка да имаш, колкото и нещастие и да те терзае, погледни Разпнатия Христос, Който понася върху Себе Си цялата отрова на целия свят. Няма удар, който да не е понесъл Христос и Пречистата Му Майка! Никоя човешка беда, никое нещастие, никое лишение, никоя неправда, никое страдание не може да надмине мъчението на нашия Господ и Бог. И, накрая, каквото и страдание да понесем, го заслужаваме, и то много, бидейки толкова окаяни и грешни, докато Той е единственият невинен. Най-големият Невинен на света, Който получи най-голямото наказание.

***

Стрес, агония, алчност

– Който има да решава някакви проблеми или да изпълнява задължения, тогава или ще се препаше и ще работи честно или ще си зарови главата в пясъка като щраус.

– Тоест?

– Ето, ще забие глава в една измислена нужда, в изкуствените задължения, които обществото ни задава, в тичането, за да ги изпълни, да се предаде от все душа на грижите, които фрагментират и раздробяват ума, така че никога да няма време да погледне в себе си, да погледне в огледалото и да види саждите, които са се лепнали върху лицето му, за да преразгледа живота си. Затова и сме обучили ума ни да се рови или в миналото, където се изпълваме с вини, или в бъдещето, където се товарим с тревога, или в крехкото настояще, където се мъчим от вътрешна борба, но никога в нас. Не искаме по никакъв начин да се срещнем с нашето Аз, постоянно отлагаме срещата с нашата вътрешност, намирайки постоянно различни претексти. И научаваме и децата ни на това. Двойни и тройни частни уроци, чужди езици, плуване, дипломи, магистратури, докторати и така превръщаме живота ни в диктатура, без свобода, спокойствие и сладък хляб. Постоянно се разширяваме, разширяваме навън, но никога не се задълбочаваме в нас, там, където сочи Христос, когато казва „Царството Божие вътре във вас е“. Нека слезем в сърцето си, защото целият ни живот е там. От амбулантни търговци нека станем миньори. И там долу ще намерим истинско злато, което никой никога няма да може да ни го открадне. Плуваме върху една дъска върху вълните и все се люшкаме от настроенията на бурята като риби на повърхността на водата. Докато най-умните риби живеят на дъното на морето, там, където царува безветрието и затишие. Първите не само се замайват от вълните, но от време на време ги ядат и гларусите!

***

Тези, които не се борят,  чувстват агония (т.е. тревога). Те са за съжаление. Докато дори малко добра борба загася тревогата и стреса. Следователно борба, без стрес. Агонията (αγωνία). . . в ъгъла (γωνιά)!

***

Когато чувстваме тревога в нашата борба, да знаем, че не се движим в пространството на Бога. Бог не е тиранин да ни задушава, а благ Отец, Който иска да ни вижда радостни и свободни като малки лястовички без демонична натрапчивост и насилване.

***

Свети Паисий казваше за тревогата:

Тревогата е от дявола. Когато виждате тревога, да знаете, че там е поставил опашката си дангалакът. Дяволът не се противопоставя. Ако човек има една склонност, и той го побутва, за да го изтерзае и да го прелъсти. Чувствителния, например, го прави свръхчувствителен. Когато имаш желание да правиш поклони, и дяволът те тласка да правиш повече от твоята издръжливост, а ако силите ти са ограничени, ти причинява нервност, защото не се справяш, и след това  предизвиква тревога в теб с леко отчаяние в началото и след това продължава.

Помня, когато бях начинаещ монах, през един период, веднага щом лягах да спя, изкусителят ми казваше: „Спиш? Стани! Толкова хора страдат, толкова имат нужда…“ Ставах и правих поклони, колкото можех. Веднага щом лягах да спя, започваше отново: „Други страдат и ти спиш? Стани!“ Ставах отново. Докато накрая стигнах да кажа: „Ах да ми отрежеха нозете, колко добре би било! Тогава щях да бъда оправдан, след като нямаше да мога да правя поклони“. Един Велик Пост го изкарах със зор, защото тръгнах да притискам себе си свръх силите си.

***

– Геронда, как могат да изчезнат неблагодарността и ропотът?

– Има разказ с един ходжа:

Един беден човек, глава на семейство, който живеел в една стая с многочленното си семейство, негодувал от това. Тогава отишъл при ходжата и го помолил за една по-голяма къща, за да може неговото изтерзано семейство да си поеме въздух.

 – Скъпи ходжа, искаме по-голяма къща, понеже не можем да живеем всички заедно в една стая! – изплакал злочестният човек.

Тогава ходжата го попитал дали има животни в двора си.

 – Имам – му отговорил той.

 – Тази вечер сложи и кокошките да останат заедно с вас.

Човекът ги сложил в къщата си и отишъл на следващата сутрин при ходжата.

 – Скъпи мой ходжа, по-зле сме, сега всички се побъркахме заедно с кокошките! – казал селянинът.

 – Имаш ли и други животни? – го попитал ходжата

 – Имам – казал човекът- пет кози и един козел.

 – Тази вечер сложи и тези животни заедно – го посъветвал ходжата.

Горкият човек ги сложил и дошъл отново на следващия ден много натъжен.

Ходжата тогава го попитал:

 – Сигурно имаш и магаре?

 – Да.

 – Тази вечер сложи и него и ела утре!

На другият ден селянинът пристигнал безутешен и казал на ходжата:

 – Сложихме всички вътре животни, които имаме, нямаме други, които да сложим!

Тогава ходжата му казал:

 – Тази вечер изкарай магарето навън и ела утре!

На другият ден човекът отишъл радостен и му казал:

– Благодаря ти, ходжа мой, малко по-добре сме!

 – Тази вечер – му казал ходжата – изкарай и кокошките, утре козите и вдругиден козела.

Така и направил човекът и след три дни отишъл ентусиазиран при ходжата, за да му благодари горещо за помощта, казвайки му:

 – Много сме добре сега, слава Богу!

И ходжата му отговорил:

 – Така беше и преди, но не го разбираше!

По същия начин и Бог, дечица мои, ни изпитва много пъти, за да оценим това, което сме имали преди, но сме били непризнателни и неблагодарни.

съставител: о. Дионисий Тамбакис, превод: Константин Константинов