Автор: протойерей Владимир Пучков

Може ли да ме урочасат на улицата?“ Самата формулировка на въпроса ни подтиква да мислим, че реалната възможност за „урочасване” не може да се подлага на съмнение.

Тоест дали може да ни  „урочасат“ на определено място или при определени условия, все още е въпрос, а дали по принцип може ли да ни „урочасат”, вече не е въпрос.

Тук си имаме работа с един противоречив стереотип, който здраво се е вкоренил в човешкото съзнание и при това толкова дълбоко, че дори след въцърковяване много хора дори не се опитват по някакъв начин да преосмислят този въпрос. Между другото преосмислянето е първото нещо, което трябва да направи човек, който съзнателно прекрачва прага на Църквата. Възгледи, мнения, убеждения, нагласи – всичко това трябва да бъде преосмислено. За да изчезне от човека, първо греховността, а след това всичко онова, което ще му пречи да води духовен живот. Вярата в „магьосничество“, „уроки“, сънищата, различни поличби и изобщо  всякакви суеверия се отнасят към тази категория на греховността. Но за съжаление човек не винаги стига до преосмисляне на тези неща. Често се случва, че някакво суеверие може да доведе човека в църквата, като например: някой ни е „направил нещо“, присънил ни се е починал роднина, видели сме в някаква дреболия „лоша поличба“… Разбира се, ако човек е дошъл в храма по подобна причина, то след като се въцъркови и в бъдеще няма да вижда нищо лошо в суеверията и лесно ще пренесе в църковния си живот тази привързаност към стереотипите. Оттук и въпросите, отговорите на които, макар и да са очевидни, често трябва да бъдат повтаряни по много пъти, тъй като е много по-трудно да се разрушат стереотипите, отколкото да се разрешат недоуменията.

И така, на улицата никой не може да ни урочаса. Защото по принцип това е невъзможно да се направи. Няма такова нещо като уроки, омагьосване или магьосничество. И затова, няма от какво да се страхувате.

Не бързайте да се изненадвате. Нека първо обърнем внимание на това как през вековете Църквата се е отнасяла към тази тема. Например, има една книга, наречена требник. В тази книга събрани са молитви и чинопоследования за почти всички случаи от живота на човека. Освен чинопоследованията на тайнствата и требите, от кръщението до погребението, там може да се намерят голямо разнообразие от молитви. Например, молитви за родилка в деня на раждането, молитви за пътуване по въздух, освещаване на кола или кораб. Най-ранните от молитвите, които се съдържат в требника, са на повече от хиляда години, а най-късните са едва от десетина години. Но сред тях няма нито една специална молитва срещу магьосничество, уроки и така нататък. Няма ги и в богослужебните текстове. Няма ги. И това означава само едно: Църквата никога не се е сблъсквала с такъв проблем. Църквата никога не е вярвала сериозно в реалността на магьосничеството или в урочасването, което не е изненадващо. Суеверието не е нещо повече от празна, суетна вяра. Вярата в суеверията е това, което не съществува.

Разбира се, може да обърнете внимание на факта, че влъхвите многократно са споменавани в Свещеното Писание и грехът на чародейството е осъден от св. Отци и проповедниците от най-ранните векове. Но, ако внимателно погледнем как например Симон Влъхва е изобразен в книгата на Деянията на светите Апостолски, то веднага стана ясно: Свещеното Писание не признава никаква сила или власт при тях, тъй като Симон е представен като обикновен градски мошеник, примитивен и тесногръд, който по-скоро е нещастен обект на демонично прилъстяване, отколкото страховит повелител  на свръхестествени сили. А т. нар. чародейство отдавна служи като средство за печелене на пари за всякакви хитреци, които са добре запознати с психологията на боязливите и наивни хорица. Разбира се, това не е проста измама, а заиграване с врага на човешкия род. Но на кого, освен на себе си, могат да навредят тези злощастни „чародеи“?

Все пак поне на пръв поглед съвременният човек не прилича на своя далечен прародител. Той е грамотен, образован и гледа на живота по съвсем различен начин. За какво му е да бъде суеверен? Но не всичко е толкова просто. Страданието винаги присъства в живота на човека. Така е било преди хиляди години, така е и сега, човекът ни най-малко не е склонен да търси причината на собственото си страдание в себе си. И въпреки че елементарната житейска логика подсказва, че голямата част от нашите проблеми, трудности и скърби са резултат от грешния ни избор, ние упорито търсим навсякъде виновни, но не и в себе си. И вярата във всякакви видове магьосничество, лоши поличби, уроки и магически влияния днес „върши работа” така, като никога. Вярата в тези суеверия предлага универсален отговор на въпросите, свързани с причините за най-различните беди и намира виновни за всяка една от тях. И, колко е удобно, този виновен винаги да е някой друг, но не и аз. Ето защо много хора използват в живота си тези суеверия и вярват в тях. И тези глупави, нелепи стереотипи стават толкова здрави, че понякога учените, богословите и духовните пастири стават безсилни пред тях.

Ето защо ние още веднъж повтаряме: никой никого не може да ни урочаса – нито на улицата, нито на закрито, нито в транспорта. Защото не съществуват уроки. Както не съществува магьосничество, черна магия или всякакъв вид омагьосване. Не се страхувайте от това, което не съществува в природата. Трябва да се страхувате от собствените си чудовища, които, както знаете, се раждат в ума ни.

превод от руски: Виталий Чеботар

източник: сайт „Православная жизнь” –

https://pravlife.org/ru/content/mogut-li-sglazit-i-chto-s-etim-delat