„Прощавай“ – изповед от три срички, която има силата да промени всемира

Спокойствие или смут

Присъствието на мирния Христос укротява и примирява всичко. Дори и тези два звяра, Пилат и Ирод, имайки за повод разследването на Христос отново станали приятели.

***

След вълнението на водата във Витезда настъпвало изцелението. Сред смута не може да стане нищо ценно и добро, а само след вълнението и сред тишина.

***

От смирението се ражда кротостта, докато от гордостта гневът. Ако видиш човек много гневлив, това означава, че има и много гордост и смята, че само той е прав, докато другите все грешат.

***

Когато те посети един богоносен човек, тогава всичко в теб се успокоява и около теб всичко става рай.

***

– Геронда, как ще запазим мира ни?

– Чрез смирението. Св. Исаак Сириец пише „Дори и земята да се съедини с небето, смиреният не се смущава“.

***

Живеейки или намирайки се с един светец, първото нещо, което ще признаеш,  е чувството за умиротворението, несмутимостта, сигурността и доверието до него.

***

Когато си спокоен, казват отците, един мирен Ангел току що е прелетял покрай теб.

***

Не създавай битки там, където ги няма. Но, ако ти харесва да го правиш, това е така, защото си свикнал вече да се чувстваш обсаден.

***

Каквото и да загуби човек, може отново да го намери. Но ако загуби безмълвието и молитвата си, тогава трудно отново ги придобива обратно.

***

Имаше една свята жена, която миеше дрехи, молещ се човек, имаше четири деца. Някой я попита:

– Госпожо Калиопи, молиш се за цялата планета, но за децата ти молиш ли се?

– Казвам просто и постоянно „Господи Иисусе Христе, помилуй Твоя свят“. Вътре не са ли и децата ми?

***

Един йеромонах разказваше:

– „Прощавай“ е една кратка изповед само с три срички, която има силата да промени всемира. Всичко. Де да можеха демоните да кажат тази осветена дума, щяха да станат отново Ангели и злото, адът и нещастието в света щяха да спрат.

***

Запознах се с една млада майка, която всяка вечер имаше правило, преди да заспят двете ѝ деца, да ги прекръства и след това да се навежда над възглавницата, искайки от тях искрена прошка ако ги е наскърбила през целия ден, ако им се е скарала несправедливо, ако им е направила остра забележка.. . . за всичко. По този начин и на дечицата си оказва благодеяние, поучавайки ги с примера на добродетелта на смирението, но и успя да се издигне много високо в тяхното съзнание, след като благословените постоянно установяваха, че имат една благородна майка с възвисяващо покаяние, която не се колебае да се смири, да се наведе и да „ревизира“ своето аз, дори пред малките си деца.

***

Погледнете лицето на Христос върху различните икони. Има същото мирно и несмутимо изражение във всички моменти от Неговия земен път. Има същото изражение и при Кръщението и при влизането в Йерусалим, на Кръста и при Възкресението. Има спокоен и божествено тих поглед и в приятните и скръбните моменти, примесен с дълбока болка за страданието на човеците, което грехът им причинило.

***

Човека, с който трябва задължително да се разбираш, е твоето аз. Него съзираш всеки ден, веднага щом станеш, в огледалото и с него спиш всяка нощ!

***

Както ни напомня и свети Йоан Лествичник: „В сърцето на кротките почива Господ; а душата на смутните е седалище на дявола“.

***

Нищо в целия свят не струва колкото твоето умиротворение. С цената на всяка жертва пази твоя душевен мир.

***

– Геронда, защо вярващите обикновено са навъсени и начумерени като служители от обредно бюро?

– За съжаление определени пъти светата ни вяра от „религия на победата“ над ада за някои става „религия на ада“. Вместо радостта от Преображението, вместо таворската Светлина и „добре е да сме тук“, вместо възкресното „Радвайте се и се веселете“, ние сме начумерени, имаме и невротична гузна съвест, което води до  болното пожизнено себенаказание. На човешката природа й харесва да търси умилостивение с нейното злочестие и нещастие. Затова, ако някога изгрее за малко радостотворната светлина от облаците на душата ни,   възприемаме това като нещо неестествено и опасно. Когато имаме радост, не се чувстваме в  свои води, като че ли Бог ни е сътворил за ада, а не за блаженство!

***

Веднъж един свещеник в някакво село в Мала Азия след св. Литургия отивал в кафенето, където селяните го попитали:

– Отче, какво ново?

И той непринудено им отговарял:

– След Възкресението не съществува ново (т.е. други новини)!

***

Успокой се и така ще се спасиш духовно и телесно. Всички психосоматични болести се пораждат от вълнения и смут.

***

Както един малък косъм смущава и замъглява окото, така и една малка земна грижа смущава и прогонва мира.

***

Ако Бог не влезе в душата на човека, човекът нито сам придобива мир, нито  с другите има мирни отношения.

***

Когато сме спокойни, с това повлияваме не само на  хората до нас, но и на животните и растенията. Повлияваме миналото и бъдещето на вселената.

***

Приятелите на един допреди светски младеж, на който му харесвали забавленията, но вече станал монах, го попитали:

– Как така взе решение това трудно решение?

– Реших да изпълня думите на една песен, която танцувахме нощем: „в сърцето ми да се усамотя, белким малко мирясам!“. Установих, че светският шум и забавление само смут и безизходица дадоха на живота ми. Докато имам време, нека компенсирам и нека придобия отново чрез покаянието всичко това, което загубих и пръснах сред греха.

***

Чуваш ли какво казва Христос? По-добре с една ръка в Рая, отколкото с две в ада! Например си някъде и там има изкушение, (духовна) токсичност или смутни хора, които те разстройват. Ако не можеш да проявиш търпение, тогава се оттегли и върви по-встрани, макар и по-смирено. Навярно да загубиш нещо ефимерно, но ще спечелиш нещо безценно, което е твоето умиротворение, „хузур (покой)“ както казват и на турски. Там вътре ще намериш спокойния Христос и ще се упокои вечно душата ти.

***

Въпросът  е човекът да има спокойствие – външно, но повече вътрешно. Животът далеч от същинския Живот по Бога, но и животът, изпълнен с много грижи, носят смут и вътрешни конфликти. Те на свой ред произвеждат толкова душевен, токсичен гной, че душата се разболява и след това човек става магнит, който  засмуква върху себе си всички пороци и така в него се гнездят всички низши страсти и болни чувства: завист, осъждане, омраза, дребнавост, страхове, несигурност, паника. . . докато ако човек се успокои, тогава се изцеляват и тялото и душата му. Но за спокойствието е нужно заплащане. Всичко има своята цена. Не може да имаш всички благини на света и спокойствие едновременно. Трябва нещо да пожертваш. Трябва да се откажеш от много улеснения, за да се улесни след това душата ти чрез сърдечното умиротворение, което ще ти бъде дарувано.

съставител: о. Дионисий Тамбакис, превод: Константин Константинов