Автор: Андрей Музолф

За да разберем как да се държим след като приемем св. причастие, първо трябва да разберем за себе си какво е св. причастие.

Св. причастие е най-велико Тайнство на Църквата, в което човек получава възможността да се причасти с Тялото и Кръвта на Самия Спасител и нашия Господ Иисус Христос. Със св. причастие ние приемаме Твореца в себе си и в същото време, според думите на светите отци, сякаш ставаме живи храмове, в които влиза Самият Бог.

Може ли да има нещо по-важно и величествено на този свят? Това означава, че човек трябва да се държи по съответен начин, след като е участвал в такова величествено тайнство.

Преди това не бива да имаме лекомисленно и профанно отношение към това тайнство. Не може просто да отидеш в църквата, „между другото” да се причастиш и също така „между другото” да продължиш да се занимаваш с едни или други ежедневни неща.

Много свети отци, като например св. праведен Йоан Кронщадски или св. Йоан Шанхайски, след причастието дълго време оставали в олтара (или в храма) и се отдавали на молитва и размишления за Бога.

В същото време трябва да помним, че според молитвите за светото причастие ние приемаме в себе си Христовото Тяло и Кръв „за изцеление на душата и тялото“. И тук възниква напълно естествен въпрос: ако например отидем да посетим определен лекар и ни бъде поставена определена диагноза, която предполага съответно лечение, нима тогава ще нарушим предписанията на лекаря? Мисля че не. Ако искаме да се излекуваме, ще направим каквото ни каже лекарят. Следователно, ако ние сме дошли в храма като в духовна болница, искаме да излекуваме душата си от греха, тогава в бъдеще трябва да се опитваме колкото може по-малко да грешим. В противен случай ще се окаже, че на думи молим Бог да прости греховете ни, но на дело не се опитваме да положим никакви лични усилия за това.

превод от руски: Виталий Чеботар

източник: сайт „Православная жизнь” –

https://pravlife.org/ru/content/kak-vesti-sebya-posle-prichastiya

Реклама